Дървото, което е собственик на земята, върху която расте
Първо малко предистория – някъде през 19 век мъж от град Атина, щата Джорджия, Съединени американски щати, под името полковник Уилям Джексън, роден през далечната 1786 година, си харесва това дърво. Според публикация на първа страница в Athens Weekly Banner, оповестена на 12 август 1890 година:
Оригиналното дърво
В началото на 20-ти век обаче, дървото стартира да демонстрира признаци на мудна крах, с дребен късмет тя да се избегне. Накрая, на 9 октомври 1942 година над 30 метра високото и сред 200 и 400-годишно дърво пада вследствие на мощна стихия и вятър и / или откакто преди този момент е сухо и изгнилите му корени са се счупили под тежестта на ствола.
Около четири години по-късно членките на Градинския клуб на младите дами (които се грижеха за дървото преди злощастната му кончина) отгледаха ново, малко дръвче, покълнало от жълъд от истинското дърво. И става по този начин, че на 9 октомври 1946 година, под управлението на проф. Рой Боудън от Колежа по земеделие, това малко дърво е посадено на мястото на своя предходник.
Предполага се, че като правоприемник на първичното дърво, новото естествено наследява и земята, върху която пораства. Разбира се, има доста десетки други дървета, за които е известно, че произлизат от същото дърво, защото доста хората взимат жълъди от него, с цел да ги засадят другаде. До този миг обаче никое от другите деца на първичното дърво не е поискало своя дял от земята…
Наследникът на дървото
Дали обаче Джаксън в миналото фактически предава дървото на него самото и дали такова действие е изобщо допустимо.
Е, за начало се оказва, че Джаксън е прекарал единствено към 3 години от живота си в Атина – от 1829 до 1832 година, което малко подкопава историята във вестника, че е обичал дървото и прекарвал време под него като дете и го е гледал по какъв начин пораства. Освен това, след обстойно търсене на някакви документи за собствеността върху земята в града, наподобява, че Джексън в миналото е има тази земята.
Той живее на доста разнообразни места директно до дървото през тези 3 години, само че дали е притежател на тази земя или не, не е ясно. През 1832 година четири декара имот, който включва и земята с дървото, както и тази в съседство, където живее Джаксън, е продаден на професора от университета Малтус А Уорд. При договорката Уорд е задължен да заплати на Джексън сума от 1200 $ (около 31 000 $ днес) или за парцела или за подобренията, които прави върху него (ако е там единствено под наем).
След като професор Уорд взима земята, Джаксън и фамилията му купуват имот с повърхност 2.6 кв. км. и се местят там. Десет години по-късно, през 1844 година, Джексън наподобява изпада във финансови усложнения, тъй като дребна ферма, която има, му е конфискувана от офиса на шерифа на окръг Кларк и е продадена на търг с цел да се погаси ипотеката му. По този метод, в случай че беше имал някаква земя в самата Атина, в това число земята, на която е дървото, евентуално щеше да я продаде, с цел да събере средства, или да му я вземат.
…
За историята се допуска, че е измислена на упоменатия към този момент неизвестен създател на публикацията във Athens Weekly Banner от 1890 година, която апропо съдържа няколко детайла, които са доста по-лесни за оборване. Що се отнася до това за какво създателят би написал подобен текст, допуска се, че това е някакъв метод за привличане на внимание дали изобщо такова нещо би било допустимо. Самият уводен параграф съдържа: „ Дърво-притежател на парцел. Какво мислиш за това? Законно ли е? Ако е по този начин, когато дървото почине, на кого принадлежи земята? Ако не, чия е в този момент? “
