- Първо имаше група НЛО, после тв предаване Клуб НЛО,

- Първо имаше група " НЛО ", след това тв предаване " Клуб НЛО ", а след дни в НДК ще кацне " Спомен НЛО ". Може ли да хвърлите малко светлина по въпроса що за обект е това?

- НЛО е неидентифициран обект (смях). Тази година направих един юбилеен концерт, тъй като станах на 70, което е една светла дата. На този концерт поканих Георги Мамалев и още няколко актьори да изпеят по една ария. Тогава внезапно ми хрумна концепцията да обновим " Клуб НЛО ", тъй като се оказа, че след всичките тези години те не престават да са доста известни измежду хората. Няколко генерации знаят песните им и въобще не престават да се забавляват с това формирование. За страдание, Велко (Кънев) и Чочо (Попйорданов) ги няма, само че през годините НЛО мина през разнообразни обединения и мисля, че концепцията се хареса на всички.

- Базата на НЛО са песните, над 240 излъчвания, 10 албума с песни - вие какъв брой от тях сте написали?

- Оказа се, че са много - над 70 песни съм написал. Има и други създатели, само че главно са моите песни - с текстове на Живко Колев, Недялко Йорданов... които са доста смешни, само че за жалост, огромна част от тях все едно са писани в този момент. Те осмиваха всичко, което се случваше тогава в България, и внезапно се оказа, че и през днешния ден не престават да звучат настоящо.

- Помните ли за какво през 2004 година предаването беше свалено? 

- Това аз не мога да кажа - не знам. Такава е била политиката на малкия екран тогава. Но тези текстове: " Вечер в блока влизат непознати хора и разрушават първо асансьора ", " Адвокате, адвокате, бързо ме измъквай, брате ", са все по този начин настоящи.

- Освен Георги Мамалев, Тончо Токмакчиев, Камен Воденичаров и вие кой още ще взе участие?

- Антон Радичев, Катето Евро, две девойки, приключили НАТФИЗ - ще предадем щафетата на по-млади хора. 

- Павел Поппандов няма да го забележим?

- Относно Павел моята съвест е чиста - аз му се обадих, поканих го - с него постоянно сме били положителни другари и сътрудници. В последна сметка той сподели, че не може да пристигна, не му се коства редно да се прави подобен концерт. Може би за себе си е прав, само че и аз съм прав за себе си - откакто съм написал тези песни и откакто към този момент няма " НЛО ", за какво те да умират? Те не трябва да стоят единствено като книжнина, в случай че има хора, подготвени да ги пеят. Те даже са обновени с помощта на Евгени Димитров–Маестрото, който им направи нови аранжименти. 20 декември от 20 ч. в зала 1 на НДК посредством текстовете и музиката ще стане един прекрасен спомен за тези години и за хората, които към този момент ги няма.

- Има ли през днешния ден по малките екрани хумористично-сатирично предаване, което да следите с интерес?

- Не. Няма такова.

- Сигурно помните оня афиш от първите месеци след 10 ноември, когато сякаш цялата музикална гилдия се беше обединила от една (политическа) идея. Какво се случи по-късно, че към този момент май съвсем никой не е податлив да пее за дела вместо за пари?

- Да, това беше плакатът " 45 години стигат ". Но явлението е всеобщо, освен за тази колегия. Няма дела, няма идеали. Не знам какво би могло да стимулира българина да се втурне да прави нещо.

Ние тогава тръгнахме да променяме системата чисто идеалистично и може би сме помогнали малко с всички тези манифестации и акции. Защото няма какво да се лъжем - известните хора тогава бяха артистите, а политиците никой не ги познаваше. 

- Защо стигнахме до това състояние?

- Може би поради дългия преход, може би поради упованията, които бяха доста по-различни, макар че, общо взето, вървяхме във вярната посока. Както и в този момент, страната е стъпила на верните коловози. Но народът е доста мнителен към политиците и сензитивен към далаверите и всяка неправда.

- Какво се случи в това време с музикалния пазар у нас и по света, сякаш изпълнителите и композиторите към този момент не могат да живеят единствено от продажби на записи и от авторски права? 

- Тук се построи някакво подозрение във всичко. Ето, аз в този момент персонално за себе си не съм сигурен, че взимам за авторски права парите, които би трябвало да взимам. Моите песни се свирят доста - по заведения, радиа, малките екрани - и най-после нещо не се получава. В страни като Австрия и Унгария, сравними като население с нас, сумите за авторски права са доста по-големи.

- Започнахте като артист със " Студио В ", утвърдихте се като композитор - бих споделил най-хитовия в българския поп, а след измененията от 1989-а преминахте на административно-ръководна работа? Как и за какво се случи тази смяна?

- Да, по този начин стана, тъй като се оказа, че не ми пречи. А и малкия екран е една болест, човек доста мъчно се отделя от нея. През 1992-ра станах шеф на Канал 1, това беше по времето на Филип Димитров. Дойде Съюз на демократичните сили на власт и бях една година шеф. Тогава станаха най-големите промени, потеглиха доста нови излъчвания, имаше огромен възторг, всички се усещаха свободни. Спомням си това време с положителни усеща. После към този момент бях изпълнителен шеф дълго време в Нова телевизия, една година общоприет шеф на Българска национална телевизия, след това бях 7 години в Съвет за електронни медии, по-късно шеф на стратегия " Христо Ботев ", което беше прелестен интервал за мен, тъй като работех с доста интелигентни и културни хора.

- Каква е огромната разлика, видяно от горната страна, от шефското място, сред Българска национална телевизия и частните малките екрани?

- Огромна е разликата, няма точки за съпоставяне. Българска национална телевизия и БНР зависят от бюджета и имат друга функционалност, а не чисто комерсиална както Нова или Би Ти Ви и останалите частни малките екрани, където играят повече корпоративни ползи. Всичко в програмната скица би трябвало да носи пари. А какви пари може да донесе предаване на Българска национална телевизия примерно от връх Бузлуджа? Никакви - спрямо парите, които носят, да речем,  " Биг брат " или " Капките ".

- Да вземем да вземем за пример " Евровизия ". Пропуснахме една година, в този момент отново ще участваме. Носи ли пари тя?

- Май нещо се амбицирахме да спечелим " Евровизия ". Нали няколко пъти бяхме близо - Елица и Стунджи, Поли Генова, Кристиян Костов... и все не можем да стигнем първото място.

- За вас като композитор състезанието съставлява ли интерес?

- Не, никакъв интерес не съставлява. За мен като музикално упражнение това е един никакъв конкурс. То е някаква атракция - колкото си по-разсъблечен, колкото по-идиотски изглеждаш, толкоз по-голям късмет имаш. Чисто музикално никаква оценка не мога да му дам. Но несъмнено е потребен за изпълнителите, носи известност.

- Ще ви напомня едно изявление, в което казахте, че може и да влезете в политиката, само че след време. Оттогава минаха 8 години. Още ли сте на това мнение?

- Това съм го не запомнил. Но към този момент не съм на това мнение. За да вляза в политиката, би трябвало да има някаква организация, партия, която да споделя моите хрумвания и аз нейните. Но сега не виждам такава.

- Тогава какво ви следва - нови песни и шлагери?

- От известно време започнах да се вглеждам от ден на ден в сериозната музика. Написах един балет по " Майстора и Маргарита " на Булгаков, който се споделя " Сънят на Пилат Понтийски " - в три елементи. Беше изсвирен в зала " България " от Любка Биаджони и нейния оркестър, с хор. Още е рано да приказвам, само че се надявам следващата година да се трансформира и в балет.

- Значи напред към класиката?

- Тази хармония, която в този момент се предлага в занимателния род, на мен не ми подхожда. Не одобрявам, когато една дума се повтаря хиляда пъти, мелодията е открадната отнякъде и се пее някаква дивотия. И внезапно това хваща младото потомство, което е доста необичайно. Мисля, че това е развой на затъпяване. Така че леко се дистанцирам от този род.