Да сменим мерните единици в културата
Първо да е ясно - доста съм ЗА Европейската столица на културата. Ще ида на площада този уикенд и - прекрасен - неприятен, ще го преживея като събитие в персоналния и професионалния си живот. Дали ще е напредък, или проваляне, все би трябвало да се види. Още повече с цел да имаме право да го оценяваме като пловдивчани и публицисти.
Но в еуфорията около знаковото събитие се усещам малко излъгана. От няколко месеца очаквам уредниците да пуснат едно видео. По него ние, дето освен пресмятаме какъв брой коства кулата и кой е получил публичните поръчки за озвучаването, а се палим от концепции за включване на разнообразни публики, претърпяваме изкуството и сме подготвени да вкусим и следваме идея, трябваше да си създадем гривни. Да не би да не съм схванала тази част от концепцията за откриващото събитие с размер над 50 страници, която обясняваше подтекста на слогана „ Ние сме всички цветове ”? Не трябваше ли хора от разнообразни възрасти, места и с друг статус сами да си измайсторят тези аксесоари, с които в действителност
@ins_sub: да се разсъни всеобщата креативна сила
и всеки да стане цветно петънце в това живо шарено създание, каквото е изкуството на Пловдив? Оказа се, че нямало да се вият конци вкъщи и по учебните заведения и това изобщо отпада. Вместо гривни кметът ни сподели шалчета и одеяла. И те са супер, ще си вардя моето като светиня, нищо че ги създали без социална поръчка. Обаче нямало и да лепим цветно тиксо по витрините - друго изразно средство на публиката, което бе заложено в концепцията. Е, да, доста триене ще се спести, несъмнено и митинги на търговците, а най-вероятно и някои неприятни гледки, без които нямаше да минем. Така че всяко зло - за положително.
Но с тази замяна издиша концепцията за увличането на елементарния човек, на новата аудитория, на другите общности в това ЗАЕДНО. Не спечелихме ли точно с нея семейството преди 5 година? В предаване на Емил Кошлуков кметът Иван Тотев сподели, че сме го спечелили,
@ins_sub: тъй като сме били почтени. Но не бяхме.
Не сме и в този момент.
В апликационната форма, с която преборихме София, Варна и Велико Търново, обявихме, че ще вършим артрепублика Адата с консулски отдел на брега на Марица, визи и пътешестване с лодки до страната от артателиета на острова. Но премълчахме, че това няма по какъв начин да стане, тъй като теренът е частна благосъстоятелност и на процедура не можем да разположим на него дори един сгъваем стол.
И за Тютюневия град омаяхме европейците с проекти по какъв начин ще сътворим там чудеса, но и това отиде в категорията „ у момини барабан бие - у момкови хабер нямат ”. Защото и тук е пропуснат детайлът чии в действителност са постройките. Пак се разположихме на нещо, с което не разполагаме.
Ами Детският град, който трябваше да се извиси на Младежкия рид с кмет-хлапе и цялостен екип невръстни управници, със своя инфраструктура, част от която да е Детската железница, и с Родителска градина, в която да „ забавляват ” фамилиите, до момента в който децата ръководят? Опа, и тепето не може да се пипа просто ей по този начин - най-малкото поради скъпите типове там. Пет години откакто сваляхме звезди с атрактивната хрумка, в този момент ще я сведем до „ артистична интервенция в градска среда ” по концепция на архитектите Мартин Калтвасер и Майк Ронц, които основават здания и съоръжения от рециклирани материали и ще поканят децата на Пловдив да се включат.
@ins_sub: Чудесно, и това е присъединяване на хлапетата в градското обмисляне,
освен това еко! Впрочем тези немци не са ли същите, които против едни към 400 000 лева ще вършат краткотрайна структура край Марица, сиреч мост над реката като знак на присъединението на столипиновци? Това към този момент не ми наподобява включване. Но както казахме, да не се фокусираме върху парите и първо да забележим, след това да разясняваме. И неосъщественият Столивуд е друга тематика.
Да, доста неща не стават, както ги мислим във времето преди зрелостта. Тук не стават в обособени планове като транспортния, камо ли в подготовката на такава лавина от събития. Но можем да сме почтени в действителност и да кажем: толкоз са ни силите с този запас, с този потенциал от хора, с тази сила, с тези хрумвания. Вместо това парадираме грандомандски с гигантска кула. И някъде в нейната сянка потъва " Хорът на езиците ", който ще приказва с речта на другите етноси. Улисани да мерим етажите от желязо, пропущаме по какъв начин модулът " Пловдив е Европа " ще съчетае образното и театралното изкуство с високите технологии, каква е тази техника за следене на придвижването в действително време, която ще води хореографията на танцьорите, и що е то лазерни арфи. И още нещо - коя мелодия ще запеем всички ние задно с пловдивските обединения на сцената? Това са смислените неща. Когато ги пренебрегваме и се популяризираме с кулата, а не с концепцията в шоуто, незабелязано я трансформираме
@ins_sub: в знак на безсилието
да измислим нещо по-добро от това, което немците към този момент са правили в друга евростолица, и да осъществяваме освен това от концерт със супер резултати.
Това щеше да е в действителност супер, когато бяхме съпътстваща столица през 1999 година Тогава още не беше идвала Мадона, не бяхме чували онлайн Стинг. И бе екстаз, нервност да куфееш с „ Металика ” и да слушаш на Античния „ Апокалиптика ”, Горан Брегович с " Мистерията на българските гласове " или Ричи Блекмор, въпреки и не в хардвариант, а с меланхоличната Кендис. Не че отново нямаше рецензии - за какво 10 пъти „ Хамлет ”, от кое място накъде Шекспир на боксов кръг в панаира и по какъв начин се присвояват пари, тогава от други управници. 20 години по-късно не стига дежавю с разновидност на концерт, пък бил той и представление върху внушителна кула. Понеже изкуството не е структура, която да ни смае с тонаж и габарити. А полет, концепция, провокация, която не се демонтира 5 дни след събитието, а остава да се извисява другаде - в паметта и духовните полета. Но не с растежа на кулата, с който ще си мерим моженето в директните репортажи.
Предстои цяла година и имам вяра, че ще има моменти, в които ще прехвърлим духовно 30-те метра. Или най-малко ще се научим да демонстрираме на света същността, не опаковката. Иначе - в случай че в действителност човек е толкоз огромен, колкото са фантазиите му - ще се окажем с прекомерно непретенциозно достижение в скока ни като културна столица. Пък в случай че въпреки всичко държим на тези мерни единици, има и по-високи цели - до звездите са 149 600 000 км. И това е единствено до най-близката.
Но в еуфорията около знаковото събитие се усещам малко излъгана. От няколко месеца очаквам уредниците да пуснат едно видео. По него ние, дето освен пресмятаме какъв брой коства кулата и кой е получил публичните поръчки за озвучаването, а се палим от концепции за включване на разнообразни публики, претърпяваме изкуството и сме подготвени да вкусим и следваме идея, трябваше да си създадем гривни. Да не би да не съм схванала тази част от концепцията за откриващото събитие с размер над 50 страници, която обясняваше подтекста на слогана „ Ние сме всички цветове ”? Не трябваше ли хора от разнообразни възрасти, места и с друг статус сами да си измайсторят тези аксесоари, с които в действителност
@ins_sub: да се разсъни всеобщата креативна сила
и всеки да стане цветно петънце в това живо шарено създание, каквото е изкуството на Пловдив? Оказа се, че нямало да се вият конци вкъщи и по учебните заведения и това изобщо отпада. Вместо гривни кметът ни сподели шалчета и одеяла. И те са супер, ще си вардя моето като светиня, нищо че ги създали без социална поръчка. Обаче нямало и да лепим цветно тиксо по витрините - друго изразно средство на публиката, което бе заложено в концепцията. Е, да, доста триене ще се спести, несъмнено и митинги на търговците, а най-вероятно и някои неприятни гледки, без които нямаше да минем. Така че всяко зло - за положително.
Но с тази замяна издиша концепцията за увличането на елементарния човек, на новата аудитория, на другите общности в това ЗАЕДНО. Не спечелихме ли точно с нея семейството преди 5 година? В предаване на Емил Кошлуков кметът Иван Тотев сподели, че сме го спечелили,
@ins_sub: тъй като сме били почтени. Но не бяхме.
Не сме и в този момент.
В апликационната форма, с която преборихме София, Варна и Велико Търново, обявихме, че ще вършим артрепублика Адата с консулски отдел на брега на Марица, визи и пътешестване с лодки до страната от артателиета на острова. Но премълчахме, че това няма по какъв начин да стане, тъй като теренът е частна благосъстоятелност и на процедура не можем да разположим на него дори един сгъваем стол.
И за Тютюневия град омаяхме европейците с проекти по какъв начин ще сътворим там чудеса, но и това отиде в категорията „ у момини барабан бие - у момкови хабер нямат ”. Защото и тук е пропуснат детайлът чии в действителност са постройките. Пак се разположихме на нещо, с което не разполагаме.
Ами Детският град, който трябваше да се извиси на Младежкия рид с кмет-хлапе и цялостен екип невръстни управници, със своя инфраструктура, част от която да е Детската железница, и с Родителска градина, в която да „ забавляват ” фамилиите, до момента в който децата ръководят? Опа, и тепето не може да се пипа просто ей по този начин - най-малкото поради скъпите типове там. Пет години откакто сваляхме звезди с атрактивната хрумка, в този момент ще я сведем до „ артистична интервенция в градска среда ” по концепция на архитектите Мартин Калтвасер и Майк Ронц, които основават здания и съоръжения от рециклирани материали и ще поканят децата на Пловдив да се включат.
@ins_sub: Чудесно, и това е присъединяване на хлапетата в градското обмисляне,
освен това еко! Впрочем тези немци не са ли същите, които против едни към 400 000 лева ще вършат краткотрайна структура край Марица, сиреч мост над реката като знак на присъединението на столипиновци? Това към този момент не ми наподобява включване. Но както казахме, да не се фокусираме върху парите и първо да забележим, след това да разясняваме. И неосъщественият Столивуд е друга тематика.
Да, доста неща не стават, както ги мислим във времето преди зрелостта. Тук не стават в обособени планове като транспортния, камо ли в подготовката на такава лавина от събития. Но можем да сме почтени в действителност и да кажем: толкоз са ни силите с този запас, с този потенциал от хора, с тази сила, с тези хрумвания. Вместо това парадираме грандомандски с гигантска кула. И някъде в нейната сянка потъва " Хорът на езиците ", който ще приказва с речта на другите етноси. Улисани да мерим етажите от желязо, пропущаме по какъв начин модулът " Пловдив е Европа " ще съчетае образното и театралното изкуство с високите технологии, каква е тази техника за следене на придвижването в действително време, която ще води хореографията на танцьорите, и що е то лазерни арфи. И още нещо - коя мелодия ще запеем всички ние задно с пловдивските обединения на сцената? Това са смислените неща. Когато ги пренебрегваме и се популяризираме с кулата, а не с концепцията в шоуто, незабелязано я трансформираме
@ins_sub: в знак на безсилието
да измислим нещо по-добро от това, което немците към този момент са правили в друга евростолица, и да осъществяваме освен това от концерт със супер резултати.
Това щеше да е в действителност супер, когато бяхме съпътстваща столица през 1999 година Тогава още не беше идвала Мадона, не бяхме чували онлайн Стинг. И бе екстаз, нервност да куфееш с „ Металика ” и да слушаш на Античния „ Апокалиптика ”, Горан Брегович с " Мистерията на българските гласове " или Ричи Блекмор, въпреки и не в хардвариант, а с меланхоличната Кендис. Не че отново нямаше рецензии - за какво 10 пъти „ Хамлет ”, от кое място накъде Шекспир на боксов кръг в панаира и по какъв начин се присвояват пари, тогава от други управници. 20 години по-късно не стига дежавю с разновидност на концерт, пък бил той и представление върху внушителна кула. Понеже изкуството не е структура, която да ни смае с тонаж и габарити. А полет, концепция, провокация, която не се демонтира 5 дни след събитието, а остава да се извисява другаде - в паметта и духовните полета. Но не с растежа на кулата, с който ще си мерим моженето в директните репортажи.
Предстои цяла година и имам вяра, че ще има моменти, в които ще прехвърлим духовно 30-те метра. Или най-малко ще се научим да демонстрираме на света същността, не опаковката. Иначе - в случай че в действителност човек е толкоз огромен, колкото са фантазиите му - ще се окажем с прекомерно непретенциозно достижение в скока ни като културна столица. Пък в случай че въпреки всичко държим на тези мерни единици, има и по-високи цели - до звездите са 149 600 000 км. И това е единствено до най-близката.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ