Софийският университет „Св. Климент Охридски” – пазителят на духа
Първият университет в България – СУ " Св. Климент Охридски ", постоянно е бил страж на духа.
След Освобождението младата българска страна стартира да се изправя на краката си – основават се институции, здания и монументи. През 1887 година министърът на просвещението издава разпоредба за разкриване на педагогичен клас към Първа мъжка гимназия в София. Една година по-късно, на 8 декември 1888 година, Народното събрание взема решение за преобразуването му във висше учебно заведение.
В този интервал видният финансист, търговец и банкер Евлоги Георгиев от Карлово, изпълнявайки волята и на своя брат Христо, завещава място от над 10 хиляди квадратни метра и 6 800 000 златни лв. за построяването на постройка и прехрана на висшето учебно заведение.
Снимка: btvnovinite.bg
Елена Цонева е потомка на великите българи. „ Знам, че са били много безмълвни хора, те не са били по шумните компании, не са били изобщо по живота. Не са били бохеми – в смисъл да се радват на парите, които имат. Може би по тази причина са били толкоз отдадени на идеята България да бъде свободна и да бъде независима”, споделя потомката на Евлоги и Христо Георгиеви.
След години на правосъдни борби сред наследници и страната и след разногласия за метода, по който да наподобява постройката на 30 юни 1924 година е положен главният камък на Ректората. Вече 130 година ученици и преподаватели са измежду най-видните общественици на България. В Алма матер са преподавали Александър Балан, Димитър Димов, Стоян Михайловски.
Университетската рецесия през 1907 година е едно от най-ярките събития за времето. На 3 януари група студенти освирква княз Фердинанд при откриването на Народния спектакъл.
„ Освен това употребяват и снежни топки и замерят с тях неговата свита и гвардейците. Тази засегнатост не може да бъде забравена толкоз бързо и толкоз елементарно и следва светкавична реакция. Още на идващия ден излиза разпореждане, с което университетът е затворен, а преподавателите – уволнени”, разяснява доцент Радослав Спасов от Историческия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски”.
На тяхно място са назначени гимназиални учители, които нямат нужното обучение. Лекциите им са непопулярни и едва посещавани. Още на идната година държавното управление е насила да върне остарялото състояние.
Според потомката на Евлоги и Христо Георгиеви събитията, които следват през идващите десетилетия, са доказателство, че дарението е едно от най-далновидните решения на бележитите българи.
„ Това е било едно същинско инвестиране, тъй като това, което се случва след 1944 година, в случай че беше останало като завещание, всичко щеше да бъде взето, откраднато както на всички индустриалци и богати хора и всичко щеше да се национализира”, уточни Елена Цонева.
Дълги години по времето на социализма фамилията ѝ крие връзката си с братята Георгиеви. Между 1948 и 1950 година бащата и лелята на Елена не получават позволение да учат в университет поради буржоазно родословие. Затова не е изненада, когато през зимата на 1989 година Елена се включва в първите демонстрации против режима.
Студент по политология по това време е и доцент Даниел Смилов. „ Бях във Философския факултет, в центъра на събитията, компетентност „ Политология”, всички мои сътрудници бяха включени по един или различен начин”, спомня си той.
През идващите години студентите взимат присъединяване в доста публичните събития с огромен отзив. През лятото на 1990 година окупират постройката на университета в символ на противоречие с метода на осъществяване на първите демократични избори. 23 години по-късно постройката още веднъж е окупирана – този път от „ Ранобудните студенти” в символ на неодобрение от решението на Конституционния съд да върне депутатските права на Делян Пеевски.
Един от идеолозите на окупацията е Ангел Златков, през днешния ден докторант в Алма матер. „ Вътре имаше студенти, които чакаха лекцията. Изчакахме да се съберат повече и им казахме, че лекция няма да има, тъй като аудиторията е окупирана по еди-какви си аргументи. Имаше неодобрение. Самият професор пристигна, като видя какво се случва, си излезе”, описа Златков.
Окупацията получава огромен публичен отзив. Граждани се заемат с изхранването на окупаторите – носят им вода, храна и артикули от първа нужда. Окупацията е подкрепена и от академични преподаватели.
„ Когато се намесват хора от университета по подобен метод в публични събития, те би трябвало да го вършат посредством доста съществени причини, от една страна, и със съзнанието, че университетът е плуралистична среда. Има хора с най-различни възгледи и уважението към тях би трябвало да бъде непокътнато и да не се постановат опити да бъдат налагано силови възгледи. И мисля, че през 2013 година този баланс беше удържан”, означи доцент Даниел Смилов.
Всички тези събития се развиват пред очите на най-щедрите донори в актуалната ни история. „ За да останеш в историята и в съзнанието и да остане нещо след теб, би трябвало да мислиш в огромна вероятност, както те са мислили. Защото ето, след 130 години ние стоим тук и приказваме за тях”, сподели още Елена Цонева.
В наследството си, с което подарява съвсем цялото си благосъстояние за друга щедрост, Евлоги Георгиев написа: „ Само вярата ми, че ще мога и аз да спомогна за преуспяването и величието на отечеството ми, ме прави да умра спокойно”.
След Освобождението младата българска страна стартира да се изправя на краката си – основават се институции, здания и монументи. През 1887 година министърът на просвещението издава разпоредба за разкриване на педагогичен клас към Първа мъжка гимназия в София. Една година по-късно, на 8 декември 1888 година, Народното събрание взема решение за преобразуването му във висше учебно заведение.
В този интервал видният финансист, търговец и банкер Евлоги Георгиев от Карлово, изпълнявайки волята и на своя брат Христо, завещава място от над 10 хиляди квадратни метра и 6 800 000 златни лв. за построяването на постройка и прехрана на висшето учебно заведение.
Снимка: btvnovinite.bg
Елена Цонева е потомка на великите българи. „ Знам, че са били много безмълвни хора, те не са били по шумните компании, не са били изобщо по живота. Не са били бохеми – в смисъл да се радват на парите, които имат. Може би по тази причина са били толкоз отдадени на идеята България да бъде свободна и да бъде независима”, споделя потомката на Евлоги и Христо Георгиеви.
След години на правосъдни борби сред наследници и страната и след разногласия за метода, по който да наподобява постройката на 30 юни 1924 година е положен главният камък на Ректората. Вече 130 година ученици и преподаватели са измежду най-видните общественици на България. В Алма матер са преподавали Александър Балан, Димитър Димов, Стоян Михайловски.
Университетската рецесия през 1907 година е едно от най-ярките събития за времето. На 3 януари група студенти освирква княз Фердинанд при откриването на Народния спектакъл.
„ Освен това употребяват и снежни топки и замерят с тях неговата свита и гвардейците. Тази засегнатост не може да бъде забравена толкоз бързо и толкоз елементарно и следва светкавична реакция. Още на идващия ден излиза разпореждане, с което университетът е затворен, а преподавателите – уволнени”, разяснява доцент Радослав Спасов от Историческия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски”.
На тяхно място са назначени гимназиални учители, които нямат нужното обучение. Лекциите им са непопулярни и едва посещавани. Още на идната година държавното управление е насила да върне остарялото състояние.
Според потомката на Евлоги и Христо Георгиеви събитията, които следват през идващите десетилетия, са доказателство, че дарението е едно от най-далновидните решения на бележитите българи.
„ Това е било едно същинско инвестиране, тъй като това, което се случва след 1944 година, в случай че беше останало като завещание, всичко щеше да бъде взето, откраднато както на всички индустриалци и богати хора и всичко щеше да се национализира”, уточни Елена Цонева.
Дълги години по времето на социализма фамилията ѝ крие връзката си с братята Георгиеви. Между 1948 и 1950 година бащата и лелята на Елена не получават позволение да учат в университет поради буржоазно родословие. Затова не е изненада, когато през зимата на 1989 година Елена се включва в първите демонстрации против режима.
Студент по политология по това време е и доцент Даниел Смилов. „ Бях във Философския факултет, в центъра на събитията, компетентност „ Политология”, всички мои сътрудници бяха включени по един или различен начин”, спомня си той.
През идващите години студентите взимат присъединяване в доста публичните събития с огромен отзив. През лятото на 1990 година окупират постройката на университета в символ на противоречие с метода на осъществяване на първите демократични избори. 23 години по-късно постройката още веднъж е окупирана – този път от „ Ранобудните студенти” в символ на неодобрение от решението на Конституционния съд да върне депутатските права на Делян Пеевски.
Един от идеолозите на окупацията е Ангел Златков, през днешния ден докторант в Алма матер. „ Вътре имаше студенти, които чакаха лекцията. Изчакахме да се съберат повече и им казахме, че лекция няма да има, тъй като аудиторията е окупирана по еди-какви си аргументи. Имаше неодобрение. Самият професор пристигна, като видя какво се случва, си излезе”, описа Златков.
Окупацията получава огромен публичен отзив. Граждани се заемат с изхранването на окупаторите – носят им вода, храна и артикули от първа нужда. Окупацията е подкрепена и от академични преподаватели.
„ Когато се намесват хора от университета по подобен метод в публични събития, те би трябвало да го вършат посредством доста съществени причини, от една страна, и със съзнанието, че университетът е плуралистична среда. Има хора с най-различни възгледи и уважението към тях би трябвало да бъде непокътнато и да не се постановат опити да бъдат налагано силови възгледи. И мисля, че през 2013 година този баланс беше удържан”, означи доцент Даниел Смилов.
Всички тези събития се развиват пред очите на най-щедрите донори в актуалната ни история. „ За да останеш в историята и в съзнанието и да остане нещо след теб, би трябвало да мислиш в огромна вероятност, както те са мислили. Защото ето, след 130 години ние стоим тук и приказваме за тях”, сподели още Елена Цонева.
В наследството си, с което подарява съвсем цялото си благосъстояние за друга щедрост, Евлоги Георгиев написа: „ Само вярата ми, че ще мога и аз да спомогна за преуспяването и величието на отечеството ми, ме прави да умра спокойно”.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ