Първият музей на футбола в Източна Европа е в Букурещ
Първият музей на футбола в Източна Европа се намира в Букурещ. Той е на осем равнища и е ситуиран на повърхност от над 1500 кв.м. в реставрирана историческа постройка в Стария център на улица “Габровени ” 24. В него са изложени 271 предмета. Колекциите ще се сменят на всеки три-четири месеца. За последните 115 години това е вторият частен музей в Румъния. Първоначалната инвестиция по откриването му възлиза на 1 600 000 евро. Входният билет за възрастни е 49 леи (20 лева.), за деца е 33 леи (13 лева.). Групи от по 11 и повече души употребяват понижение. Отделно всеки месец има разнообразни промоции.
“Капитан ” на музея е Георге " Джика " Попеску, който е бил същински капитан на румънския народен тим. Тениски, носени от него и негови сътрудници, са изложени във витрини. В по този начин наречената румънска стая откриваме фланелката на румънския футболен бранител Николае Лупеску в другарски мач с Алжир от 1964 година - това е и най-старата тениска в сбирката. В музея се съхранява и тениската на Николае Добрин, която носи в мача с Чехословакия през 1971 година Дрехата е непокътната с характерен знак - върху нея има леке от кръв, тъй като тогава Добрин претърпява травма. Във витрини са изложени и тениските на Георге Хаджи, когато е играл под номер 10 в Реал Мадрид. Има и цялостен ъгъл, отдаден на женския футбол.
“През 1880 се е изиграл първият футболен мач сред дами. През 1990 в Румъния се появява първият женски футболен тим. Искаме да създадем специфична акция за дамите, защото и те са значими в тази игра, в този спорт. Искаме те да имат специфични екипи. Сега дамите, които са над 20-годишни, играят със смесени екипи. Сложно е. Търсим и помощ извън ”, споделя заместник-директорът на музея Тициана Гаджиу.
В стаята за прекарвания, покрита с 5-метрови LED екрани, са най-ценните фланелки на задгранични играчи: има такава, носена от двукратния притежател на “Златна топка ” Роналдо в другарски мач сред Бразилия и Хаити през 2004 година На видно място е и фланелката на Христо Стоичков, която е носил през 1992 година в Барселона.
В по този начин наречената интернационална стая може да се наблюдава еволюцията на футболната топка от Световното състезание от 1930 година до наши дни, да се видят игрища, направени от конструктори Лего, както и известни интернационалните футболни списания, на чиито първи страници са и румънски играчи.
Топка, направена от екрани, кабина на футболните коментатори, специфична маса за конференции, игра на джаги са единствено част от изненадите за посетителите.
Ето какво още разкри в изявление за Българска телеграфна агенция заместник-директорът на музея Тициана Гаджиу:
Какво ви въодушеви да извършите Музея на футбола?
Страстта ни към спорта, само че и потребността, която има на пазара. Хората търсят места за занимания. Туристическата мрежа в Букурещ не е толкоз развита и хората търсят какво да вършат в свободното време. Няма да не помни по какъв начин при мен пристигнаха другари и ме попитаха какво забавно място могат да посетят в Букурещ. Погледнах в Trip Advisor и си дадох сметка, че изборът е безпаричен. След това мои сътрудници бяха в музеи в Берлин. И по този начин се появи упоритостта да създадем и ние един план. Нещо по-голямо, неповторимо. Най-накрая футболът си откри място - това е и нашето лого. Всяка европейска столица си има музей на футбола. Но в Източна Европа нямаше нито един, а този спорт е на респект в района. И си казахме - за какво не.
Сградата на музея си има идея. На партера да вземем за пример достъпът е свободен. Хората могат да дойдат в ресторанта, да хапнат, да гледат мач. Атмосферата тук беше невероятна по време на международното. Когато играеше Мароко да вземем за пример, пристигнаха поддръжници. Имаше доста хора. Имаме и магазин за сувенири, кафене. На 1 май ще отворим и тераса.
Имаме зона, която демонстрира по какъв начин са играели децата преди и по какъв начин играят в този момент. Можете да видите игра от 1960 година, създавана от румънска компания. Или да редите пъзел със фотография на Хаджи и Марадона. Можете да се състезавате с другари. Да наблюдавате еволюцията на футболната топка. Как с годините става все по-лека и през днешния ден тежи колкото един мобилен телефон. Или да видите тениската на Роналдо, която е носил в по този начин наречения Мач на мира. Действието се развива през 2004 година, когато в Хаити имало война. Но тя безусловно стопира за един ден поради футболния мач с Бразилия. Танкове са изпратени до летището да вземат тима и да го отведат до терена. Да, футболът може и това - да спре война.
Какви хора идват в музея?
Фенове на футбола, както и чакахме. Семейства с деца. Младежи. Публиката е друга. И ние се опитваме да споделяме с тях друго. С децата - в Тик-Ток. С юношите в Инстаграм. С останалите през вестници и уеб сайтове. Всеки може да откри какво да прави в този музей. Това е място, на което мога да дойда с дядо или с по-малкия ми брат.
Има ли интерес от България?
Вече имахме и няколко групи от България. Преди няколко седмици пристигна един човек от Австралия. В момента сме в топ пет на Trip Advisor и идват най-много туристи.
Планирате да сменяте сбирките на всеки три-четири месеца. Да подкрепите дамите във футбола. Какво още?
Това, което ми се желае да развием и върху което работим, е обществената роля на футбола. Проучванията демонстрират, че в провинцията, в по-бедните райони, когато мъжете стартират да практикуват този спорт, процентът на домашно принуждение понижава.
Освен това в страната на надпревари се явяват доста надарени деца, само че нямат пари даже за нови маратонки. А имат гений. Футболът им дава късмет за нещо по-добре. Футболът не е единствено пари и реклама. Опитваме се да работим в тази посока. Защото има деца, които дават сърцето си на терена и е хубаво да знаят, че след това ги чака нещо положително. Сега водим диалози с няколко детски клуба, които имат надпревари. Да излагаме в музея тениската на най-хубавия играч от най-хубавия клуб. Това е значимо и стимулиращо за децата. Да знаят, че техните тениски ще са до тази на Хаджи или на Стоичков.
“Капитан ” на музея е Георге " Джика " Попеску, който е бил същински капитан на румънския народен тим. Тениски, носени от него и негови сътрудници, са изложени във витрини. В по този начин наречената румънска стая откриваме фланелката на румънския футболен бранител Николае Лупеску в другарски мач с Алжир от 1964 година - това е и най-старата тениска в сбирката. В музея се съхранява и тениската на Николае Добрин, която носи в мача с Чехословакия през 1971 година Дрехата е непокътната с характерен знак - върху нея има леке от кръв, тъй като тогава Добрин претърпява травма. Във витрини са изложени и тениските на Георге Хаджи, когато е играл под номер 10 в Реал Мадрид. Има и цялостен ъгъл, отдаден на женския футбол.
“През 1880 се е изиграл първият футболен мач сред дами. През 1990 в Румъния се появява първият женски футболен тим. Искаме да създадем специфична акция за дамите, защото и те са значими в тази игра, в този спорт. Искаме те да имат специфични екипи. Сега дамите, които са над 20-годишни, играят със смесени екипи. Сложно е. Търсим и помощ извън ”, споделя заместник-директорът на музея Тициана Гаджиу.
В стаята за прекарвания, покрита с 5-метрови LED екрани, са най-ценните фланелки на задгранични играчи: има такава, носена от двукратния притежател на “Златна топка ” Роналдо в другарски мач сред Бразилия и Хаити през 2004 година На видно място е и фланелката на Христо Стоичков, която е носил през 1992 година в Барселона.
В по този начин наречената интернационална стая може да се наблюдава еволюцията на футболната топка от Световното състезание от 1930 година до наши дни, да се видят игрища, направени от конструктори Лего, както и известни интернационалните футболни списания, на чиито първи страници са и румънски играчи.
Топка, направена от екрани, кабина на футболните коментатори, специфична маса за конференции, игра на джаги са единствено част от изненадите за посетителите.
Ето какво още разкри в изявление за Българска телеграфна агенция заместник-директорът на музея Тициана Гаджиу:
Какво ви въодушеви да извършите Музея на футбола?
Страстта ни към спорта, само че и потребността, която има на пазара. Хората търсят места за занимания. Туристическата мрежа в Букурещ не е толкоз развита и хората търсят какво да вършат в свободното време. Няма да не помни по какъв начин при мен пристигнаха другари и ме попитаха какво забавно място могат да посетят в Букурещ. Погледнах в Trip Advisor и си дадох сметка, че изборът е безпаричен. След това мои сътрудници бяха в музеи в Берлин. И по този начин се появи упоритостта да създадем и ние един план. Нещо по-голямо, неповторимо. Най-накрая футболът си откри място - това е и нашето лого. Всяка европейска столица си има музей на футбола. Но в Източна Европа нямаше нито един, а този спорт е на респект в района. И си казахме - за какво не.
Сградата на музея си има идея. На партера да вземем за пример достъпът е свободен. Хората могат да дойдат в ресторанта, да хапнат, да гледат мач. Атмосферата тук беше невероятна по време на международното. Когато играеше Мароко да вземем за пример, пристигнаха поддръжници. Имаше доста хора. Имаме и магазин за сувенири, кафене. На 1 май ще отворим и тераса.
Имаме зона, която демонстрира по какъв начин са играели децата преди и по какъв начин играят в този момент. Можете да видите игра от 1960 година, създавана от румънска компания. Или да редите пъзел със фотография на Хаджи и Марадона. Можете да се състезавате с другари. Да наблюдавате еволюцията на футболната топка. Как с годините става все по-лека и през днешния ден тежи колкото един мобилен телефон. Или да видите тениската на Роналдо, която е носил в по този начин наречения Мач на мира. Действието се развива през 2004 година, когато в Хаити имало война. Но тя безусловно стопира за един ден поради футболния мач с Бразилия. Танкове са изпратени до летището да вземат тима и да го отведат до терена. Да, футболът може и това - да спре война.
Какви хора идват в музея?
Фенове на футбола, както и чакахме. Семейства с деца. Младежи. Публиката е друга. И ние се опитваме да споделяме с тях друго. С децата - в Тик-Ток. С юношите в Инстаграм. С останалите през вестници и уеб сайтове. Всеки може да откри какво да прави в този музей. Това е място, на което мога да дойда с дядо или с по-малкия ми брат.
Има ли интерес от България?
Вече имахме и няколко групи от България. Преди няколко седмици пристигна един човек от Австралия. В момента сме в топ пет на Trip Advisor и идват най-много туристи.
Планирате да сменяте сбирките на всеки три-четири месеца. Да подкрепите дамите във футбола. Какво още?
Това, което ми се желае да развием и върху което работим, е обществената роля на футбола. Проучванията демонстрират, че в провинцията, в по-бедните райони, когато мъжете стартират да практикуват този спорт, процентът на домашно принуждение понижава.
Освен това в страната на надпревари се явяват доста надарени деца, само че нямат пари даже за нови маратонки. А имат гений. Футболът им дава късмет за нещо по-добре. Футболът не е единствено пари и реклама. Опитваме се да работим в тази посока. Защото има деца, които дават сърцето си на терена и е хубаво да знаят, че след това ги чака нещо положително. Сега водим диалози с няколко детски клуба, които имат надпревари. Да излагаме в музея тениската на най-хубавия играч от най-хубавия клуб. Това е значимо и стимулиращо за децата. Да знаят, че техните тениски ще са до тази на Хаджи или на Стоичков.
Източник: novsport.com
КОМЕНТАРИ