Какъв ще бъде ефектът от евентуален импийчмънт на Тръмп през 2020?
Първият кръг от процедурата по импийчмънт по така наречен „ Украйнагейт ” притегли публика от 13,1 милиона фенове в Съединените щати. Макар и това да не е незначителна цифра, значимо е да се означи, че тя е с 32 % по-малка от 19-те милиона фенове, които гледаха показанията на Джеймс Коми по време на началния стадий от процедурата по „ Русиягейт ”.
Изглежда по-вероятно тази разлика в аудиторията да се дължи частично на умората, която американската общност стартира да изпитва от непрекъснатото пренебрежение, което левицата демонстрира към президента Тръмп и всичко, до което той се допре. Левите показват Тръмп като олицетворение на злото. Няма подозрение, че импийчмънтът би довел до голямо обезщетително задоволство в съзнанието на тези, които понесоха тежко отчаяние през 2016 година
Въпреки това, даже в случай че бъде натрапен импийчмънт от Камарата на представителите, е доста малко евентуално следеният от републиканците Сенат да обезпечи болшинството от 2/3, належащо за премахване на Тръмп от служба. Той ще приключи остатъка от първия си мандат, със или без импийчмънт.
Ако на Тръмп бъде натрапен импийчмънт, обстановката става доста забавна. За първи път в историята на Съединени американски щати определен президент ще бъде обект на импийчмънт през първия си мандат. Андрю Джонсън пое президентския пост след убийството на Ейбрахам Линкълн и не се кандидатира за преизбиране. Бил Клинтън и Ричард Никсън бяха във втория си мандат, когато бяха обект на импийчмънт.
Тръмп даде да се разбере, че има намерение да се кандидатира за преизбиране, само че
импийчментът може да промени решението му
Едно от нещата, по които има двупартийно единодушие във връзка с Тръмп е, че той ненавижда да губи. Демократите считат, че импийчмънтът е най-хубавият им късмет да съумеят през 2020 година Според мнозина от политическата десница, това разбиране е безпричинно. Импийчмънт, учреден на хипотетичното quid pro quo във връзка с помощта за Украйна, може единствено да сплоти базата поддръжници на президента към него.
Точно както и с Русиягейт, и този финален акт на оскърбление против Тръмп, изразяващ се в подозрително изказване за непозволено държание, е по-показателен за настоящето тежко състояние на левицата, в сравнение с за корупция от страна на президента. След като три години се прегрупираха и използваха най-силните си оръжия, в Демократическата партия се пробват обезверено да убедят самите себе си, че или Елизабет Уорън, или Джо Байдън е пословичната „ велика персона “, която ще извади Съединени американски щати от тъмната сянка на „ фашисткия режим ” на Тръмп.
Нито един от тези претенденти не има освен това от Хилари Клинтън, когато тя загуби от Тръмп през 2016 година Левицата счита, че се нуждаят от помощ в идните избори, а импийчмънтът е сърбеж, който остана, откакто Русиягейт се оказа имитация.
Нещата обаче са малко по-сложни този път.
Импийчмънтът за Украйнагейт в действителност има някои основателни детайли, за разлика от Русиягейт. Възможно е Тръмп да има виновност по отношение на обвиняването за quid pro quo. Засега няма доказателства, единствено заключения от преписите от телефонния му диалог с украинския президент Владимир Зеленски и недоволствата на неразкрития до момента осведомител – демократите направиха всичко по силите си, с цел да скрият самоличността му от обществото.
Всъщност левицата отиде надалеч оттатък това, което позволяват законите за отбрана на поверителността на персоналните данни, с цел да защитят въпросния осведомител от обществото. Сега, когато самоличността му изтече, е доста ясно за какво.
Ерик Сиарамела е анализатор от Централно разузнавателно управление на САЩ, експерт по Украйна и Русия. Неговият богат опит на въвличане в събития, свързани с Белия дом, включва най-големите шлагери като приключване на голословен слух, че Владимир Путин е съумял да уволни хора в американското разузнаване, както и че е „ индивидът “ на Джо Байдън в връзките с Украйна по време на личния скандал quid pro quo на вицепрезидента.
Неговото намерено пренебрежение към президента Тръмп, позорната му известност в Съвета за национална сигурност и дългата история на близки връзки със семейство Байдън вършат още по-забавно изказванието на левицата, че Сиарамела няма политическа мотивация. Фактът, че в този момент той е нает от Централно разузнавателно управление на САЩ, в допълнение илюстрира
открития сговор сред Демократическата партия и разследващия уред на Съединени американски щати
Ако някой американски жител към момента е вярвал, че Централно разузнавателно управление на САЩ съблюдава устава си и в никакъв случай не организира интервенции на американска земя… Добре пристигнали в новата действителност.
Говорейки за Байдън, ролята му в телефонния диалог на Тръмп с Владимир Зеленски е комфортно заметена под килима. В това видео Байдън искрено се хвали, че употребява quid pro quo, с цел да насили украинците да уволнят основния прокурор Виктор Шокин, преди да успее да завърши следствието си против Burisma Holdings и Хънтър Байдън. С други думи, ние имаме самопризнание за виновност и записано доказателство, че Байдън отхвърля помощ, до момента в който Шокин не бъде уволнен. В случая на Тръмп имаме недоволство от явно преднамерен апаратчик на Централно разузнавателно управление на САЩ и дубликат на телефонно позвъняване, който не демонстрира съответно самопризнание.
Дори левицата знае, че този финален опит за импийчмънт е съдбоносен да приключи без триумф. Фактът, че даже не карат информатора да свидетелства потвърждава,
че всичко това е шоу, а не развой
Със или без импийчмънт, Тръмп ще остане на поста си и базата му от поддръжници ще остане лоялна. Тези обвинявания просто държат администрацията в застой, а на обществеността се сервират нови аргументи да се опълчи на Тръмп. Въпреки че това може да е ефикасна тактика за извънредно левите, демократите в никакъв случай не са били застрашени да изгубят тези гласове. Вместо това, има възможност огромен контингент от някогашни поддръжници на Тръмп или неопределили се гласоподаватели да видят нищожността на още една сага с обвиняване в корупция Тръмпгейт и да решат, че левицата заслужава да се почувства още веднъж по този начин, както през ноември 2016 година Тези непрекъснати старания за лов на вещици, които са проектирани, с цел да не се допусне администрацията да реализира каквото и да било, стимулират консервативния избор по метод, по които Twitter и акциите в никакъв случай не биха могли.
Независимо дали Тръмп е отговорен или не, това е просто още един образец за непрекъснатото демонизиране на 45-ия президент, който е умишлен за това, че сякаш е направил нещо, за което в действителност има действително доказателство, че е фактически осъществено от левицата. Ако медиите желаят да знаят за руснаците и намесата им в изборите, би трябвало да попитат Бил Клинтън за Борис Елцин. Ако желаят да знаят за Украйна и quid pro quo, Байдън може да бъдат открит някъде по следите на акцията му, която се срутва в изследванията. Оказва се, че обвиняването на някой различен за личните им закононарушения е известно измежду гласоподавателите на демократите./Ерик Алексиев, bulgariaanalytica.org
Изглежда по-вероятно тази разлика в аудиторията да се дължи частично на умората, която американската общност стартира да изпитва от непрекъснатото пренебрежение, което левицата демонстрира към президента Тръмп и всичко, до което той се допре. Левите показват Тръмп като олицетворение на злото. Няма подозрение, че импийчмънтът би довел до голямо обезщетително задоволство в съзнанието на тези, които понесоха тежко отчаяние през 2016 година
Въпреки това, даже в случай че бъде натрапен импийчмънт от Камарата на представителите, е доста малко евентуално следеният от републиканците Сенат да обезпечи болшинството от 2/3, належащо за премахване на Тръмп от служба. Той ще приключи остатъка от първия си мандат, със или без импийчмънт.
Ако на Тръмп бъде натрапен импийчмънт, обстановката става доста забавна. За първи път в историята на Съединени американски щати определен президент ще бъде обект на импийчмънт през първия си мандат. Андрю Джонсън пое президентския пост след убийството на Ейбрахам Линкълн и не се кандидатира за преизбиране. Бил Клинтън и Ричард Никсън бяха във втория си мандат, когато бяха обект на импийчмънт.
Тръмп даде да се разбере, че има намерение да се кандидатира за преизбиране, само че
импийчментът може да промени решението му
Едно от нещата, по които има двупартийно единодушие във връзка с Тръмп е, че той ненавижда да губи. Демократите считат, че импийчмънтът е най-хубавият им късмет да съумеят през 2020 година Според мнозина от политическата десница, това разбиране е безпричинно. Импийчмънт, учреден на хипотетичното quid pro quo във връзка с помощта за Украйна, може единствено да сплоти базата поддръжници на президента към него.
Точно както и с Русиягейт, и този финален акт на оскърбление против Тръмп, изразяващ се в подозрително изказване за непозволено държание, е по-показателен за настоящето тежко състояние на левицата, в сравнение с за корупция от страна на президента. След като три години се прегрупираха и използваха най-силните си оръжия, в Демократическата партия се пробват обезверено да убедят самите себе си, че или Елизабет Уорън, или Джо Байдън е пословичната „ велика персона “, която ще извади Съединени американски щати от тъмната сянка на „ фашисткия режим ” на Тръмп.
Нито един от тези претенденти не има освен това от Хилари Клинтън, когато тя загуби от Тръмп през 2016 година Левицата счита, че се нуждаят от помощ в идните избори, а импийчмънтът е сърбеж, който остана, откакто Русиягейт се оказа имитация.
Нещата обаче са малко по-сложни този път.
Импийчмънтът за Украйнагейт в действителност има някои основателни детайли, за разлика от Русиягейт. Възможно е Тръмп да има виновност по отношение на обвиняването за quid pro quo. Засега няма доказателства, единствено заключения от преписите от телефонния му диалог с украинския президент Владимир Зеленски и недоволствата на неразкрития до момента осведомител – демократите направиха всичко по силите си, с цел да скрият самоличността му от обществото.
Всъщност левицата отиде надалеч оттатък това, което позволяват законите за отбрана на поверителността на персоналните данни, с цел да защитят въпросния осведомител от обществото. Сега, когато самоличността му изтече, е доста ясно за какво.
Ерик Сиарамела е анализатор от Централно разузнавателно управление на САЩ, експерт по Украйна и Русия. Неговият богат опит на въвличане в събития, свързани с Белия дом, включва най-големите шлагери като приключване на голословен слух, че Владимир Путин е съумял да уволни хора в американското разузнаване, както и че е „ индивидът “ на Джо Байдън в връзките с Украйна по време на личния скандал quid pro quo на вицепрезидента.
Неговото намерено пренебрежение към президента Тръмп, позорната му известност в Съвета за национална сигурност и дългата история на близки връзки със семейство Байдън вършат още по-забавно изказванието на левицата, че Сиарамела няма политическа мотивация. Фактът, че в този момент той е нает от Централно разузнавателно управление на САЩ, в допълнение илюстрира
открития сговор сред Демократическата партия и разследващия уред на Съединени американски щати
Ако някой американски жител към момента е вярвал, че Централно разузнавателно управление на САЩ съблюдава устава си и в никакъв случай не организира интервенции на американска земя… Добре пристигнали в новата действителност.
Говорейки за Байдън, ролята му в телефонния диалог на Тръмп с Владимир Зеленски е комфортно заметена под килима. В това видео Байдън искрено се хвали, че употребява quid pro quo, с цел да насили украинците да уволнят основния прокурор Виктор Шокин, преди да успее да завърши следствието си против Burisma Holdings и Хънтър Байдън. С други думи, ние имаме самопризнание за виновност и записано доказателство, че Байдън отхвърля помощ, до момента в който Шокин не бъде уволнен. В случая на Тръмп имаме недоволство от явно преднамерен апаратчик на Централно разузнавателно управление на САЩ и дубликат на телефонно позвъняване, който не демонстрира съответно самопризнание.
Дори левицата знае, че този финален опит за импийчмънт е съдбоносен да приключи без триумф. Фактът, че даже не карат информатора да свидетелства потвърждава,
че всичко това е шоу, а не развой
Със или без импийчмънт, Тръмп ще остане на поста си и базата му от поддръжници ще остане лоялна. Тези обвинявания просто държат администрацията в застой, а на обществеността се сервират нови аргументи да се опълчи на Тръмп. Въпреки че това може да е ефикасна тактика за извънредно левите, демократите в никакъв случай не са били застрашени да изгубят тези гласове. Вместо това, има възможност огромен контингент от някогашни поддръжници на Тръмп или неопределили се гласоподаватели да видят нищожността на още една сага с обвиняване в корупция Тръмпгейт и да решат, че левицата заслужава да се почувства още веднъж по този начин, както през ноември 2016 година Тези непрекъснати старания за лов на вещици, които са проектирани, с цел да не се допусне администрацията да реализира каквото и да било, стимулират консервативния избор по метод, по които Twitter и акциите в никакъв случай не биха могли.
Независимо дали Тръмп е отговорен или не, това е просто още един образец за непрекъснатото демонизиране на 45-ия президент, който е умишлен за това, че сякаш е направил нещо, за което в действителност има действително доказателство, че е фактически осъществено от левицата. Ако медиите желаят да знаят за руснаците и намесата им в изборите, би трябвало да попитат Бил Клинтън за Борис Елцин. Ако желаят да знаят за Украйна и quid pro quo, Байдън може да бъдат открит някъде по следите на акцията му, която се срутва в изследванията. Оказва се, че обвиняването на някой различен за личните им закононарушения е известно измежду гласоподавателите на демократите./Ерик Алексиев, bulgariaanalytica.org
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ