Първият и най-важен извод е, че българският съд е още

Първият и най-съществен извод е, че българският съд е още жив. Този финален, най-малко отчасти непринуден остров на самостоятелност в страната продължава да устоява на ударите и офанзивите, на които е подложен. Дори и неговото " профилирано " звено, основано (и нееднократно действало) като придатък на прокуратурата.

Слава богу, оказа се, че с помощта на съда (в случая - на един съответен съдия) в България към момента не е допустимо да те вкарат в пандиза за това, че обществено си изразил мнението си (за каквото бе упрекнат издателят на " Капитал " и " Дневник " ).

Потвърдено: скърпен развой, неуместни обвинявания

Затова пък човек може да бъде поръчан и упрекнат за всевъзможни измислици, с цел да бъде компрометиран и подложен на репресии. Вчерашното решение на съда удостовери, че става дума за жестоко скърпен развой, за неуместни обвинявания, които нямат нищо общо с правораздаването. Както сподели различен от обвинените: " Не съм направил нито едно от посочените действия. Нещо повече - някои от тях не са се случвали, други не бих могъл да извърша даже на доктрина ". На всичко от горната страна обект на цялото дело е една от най-прозрачно извършените и най-изгодни като финансов и стопански резултат приватизационни покупко-продажби.

Това е от дълго време известната истина, напълно явна за всеки осведомен със случая. В българските условия обаче се изисква огромна храброст, с цел да се назове тази истина намерено под формата на правосъдно решение. Както го направи съдията, акцентирайки в претекстовете си, че " част от обвиняванията не съставляват закононарушения, а друга част от обвиняванията са за закононарушения, които не са осъществени ".