Народни поверия: В четвъртък не се работи, а в петък е най-опасния ден!
Първият ден на тази седмица се назовава Чисти понеделник, Пъси понеделник, Куковден или Кукеровден. Той е и първи ден на поста, в който се тримири (не се яде нищо, не се пие вода).
Стопанките не трябва да работят, с цел да не провокират полудяване в фамилията или бяс по животните.
За да се предпазят от заболяване, кучетата би трябвало в този понеделник да ги люлеят (или бесят): връзват ги през плешките, усукват въжето и ги въртят. Другаде връзват тенекии на опашките им и ги замерват и гонят из селото.
Важен бит в първия ден на Тодоровата седмица е и шествието накукерите (затова се и назовава Куковден). Мъжете се маскират в овчи кожи, дървени оръжия и най- различни звънци (хлопци, чанове).
В дружината наложително участват и двама мъже; единият – облечен в женски облекла и с голям стомах (бабата), а другият – в мъжки, само че дрипави облекла (старецът). Тяхната роля в шествието е да симулират сексуален акт. Дружината се управлява от цар, който сходно царя на лозите поема част от разноските и угощението.
От сутринта кукерите обикалят из селото, стопират хората, плашат ги и им желаят пари. Следобеда обикалят по къщите, играейки и вдигайки всякакъв звук със звънците. След това на площада изкарват колесар, на който е покачен техният цар. Там правят ритуално изораване и пръскат върху земята семе. Следва блъскане, смешки, при които царят удря който стигне. В село Церово, пазарджишко, кукерите биват наричани дервиши.
Понеделникът приключва с трапеза=угощение в дома на царя, където всички е належащо да се напият.
Вторият ден от Тодоровата седмица се назовава Черен вторник (Чрн, Усовски вторник). Не се работи, тъй като всяка работа, стартирана в този ден, ще се провали. Вярва се, че Черен вторник е лидер, шеф на всички вторници в годината. Който се е родил в този ден, е без шанс.
Някъде назовават деня Сух вторник, тъй като от него стартира сушата.
За предотвратяване от заболяването и от сушата на този ден стопанките месят питка, прекаждат я и раздават по съседите.
Третият ден е Луда сряда (или Черна сряда, куца, крива) и е един от най-лошите дни през годината. Наречена е по този начин, тъй като съгласно националните показа това е денят на лудостта. В някои краища имат вяра, че тя се провокира, в случай че на този ден човек работи каквото и да е.
На полуделите им се бае, поливат ги с билки и им дават да пият отвари. Четвърти ден е Въртоглав четвъртък (или Въртоломей, Въртолей, Зимен Въртоломей). На този ден също така не се работи, защото човек получава световъртеж и става замаян. Болестта произлиза от някакъв неприятен дух и влиза в главата. Прихваща също и добитъка и от нея той може да почине.
За да умилостивят тази болест, домакините месят питки, наречени някъдемравоучени пити, които раздават. Ядат ги на бунището, а трохите се събират единствено на едно несъмнено място; има вяра се, че по този начин всяка къща ще се защищити от настъпление на мравки.
Най-лошият и рисков ден в седмицата е Черен петък (куц, ням, вманиачен или изсъхнал петък). Смята се, че е лидер на дванадесет неприятни петъци в годината. Не се работи, с цел да се защищити човек от заболявания, а реколтата – от гръм, градушка и суша. Тодоровден (Тудурица, Лудото Тодорче, Конски Великден, Конски празник) е постоянно в съботата след Сирница и с него приключва Тодоровата седмица.
Празнува се в чест на конете, с цел да са здрави и да дават добър приплод. Според националните показа на този ден св. Тодор забивал копието (маждрака) си в земята, връзвал за него коня и отивал при Бога, с цел да моли за лято. Сутринта стопанките месят две погачи: св. Петка и св. Тудур;прекаждат ги, прекаждат също вино и ги раздават по къщите.
Хлябът (колач), наименуван на св. Тодор, е начупен авансово на части и когато дават от него, стопанките процвилват като кобили и ритат. От този самун се поставя и в зоба на конете, с цел да са здрави и плодовити. Когато получат от питата и виното, съседите и околните благославят конете.
Някъде (Пиринския край) съгласно обичая ергените извеждат конете на водопой по първи петли. После ги хранят с самун и сол, кичат ги с мъниста, здравец и кукуряк и три пъти обикалят църквата, гробището или площада.
По-късно сутринта всички излизат отвън селото, на равно място и там ергените се надбягват с конете си (кушия). Спечелилият кушията кон се окичва с венци, всички го съпровождат до дома му, а там го посреща мома с бяло котле, цялостно с прясна вода и малко вино, и му дава да пие от него. Вечерта в дома на победителя-ерген се събират всички, черпят се и играят хоро. Докато момците се приготвят за надпреварата, момите наложително измиват косите си за пръв път, като поставят във водата пъпки от дряновиците-сурвачки, стъбла от къпина или билки.
На Зимния Тодоровден някъде подстригват за първи път и косите на момченцата.
Вярва се, че по този метод измитите и подрязани коси ще израстват дълги и гъсти. На този ден младите булки обличат сватбените си облекла и отиват тържествено в черквата за първо причестяване, носейки обредни хлябове (кисела погача, кравай). Нареждат се в редица, покланят се на свекървите си и извършват ария за св. Тодор. Обичаят приключва с общо хоро на булките, което постоянно извършват боси.
В някои краища свекървите ритат булките, с цел да родят жребчета.Месят се и хлебчета с форма на подкова или конче, украсени с орехови ядки, чесън на скилидки (против уроки) и сол. На празничната софра, с изключение на питата, се поставя леща, картофи, варена царевица и жито, гъби. В някои региони родители, родственици и съседи отиват на посетители в домовете на младите булки и носят дарове. Ако през Тодоровата седмица прогърми (а някъде – въобще през февруари), то овцете ще са положителни, а годината ще бъде дъждовна, с чести градушки. Празнуват всички именици. Тодор е божи подарък (от гр.).
* В националните показа цялата Тодорова седмица е интервал, в който върлуват силите на злото; интервал рисков, неприятелски, неподходящ и мръсен. Време на нарушена естетика, време на хаоса, през което наложително се минава, с цел да се смени зимата с пролет.
Оттук редицата забрани и обредно-магически дейности, които би трябвало да предпазят индивида и животните от вредоносните сили: възбраната за работа (домашна или полска), половото табу и т. н. Защитен темперамент имат обичаите, свързани с бесенето на кучетата, зареждането на конете с ритуален самун, запойването им и благословиите, които се изричат в тяхна чест.
По създание това са изоформи на катартичната и вербалната магия и отразяват анимистичните показа на индивида за заболяванията, сушата и нужното жертвоприношение, целящо омилостивяването им. Вярванията и свързаната с тях обредност евентуално имат доста античен генезис и сякаш се скачват с паметните практики в чест на Дионис, който носел лудостта.
По формата и наличието си кукерските шествия на Куковден също имат смислова връзка с празниците на Дионис: имитираният сексуален акт (зачеването, бременността и раждането на старицата); наличието на цар, който се вози на колесар и ритуално оре и сее (т. е. опложда) земята; оргиастичните детайли – напиванията на трапезата и т. н. В придвижването си през времето травестиите, както и представяните от кукерите мимове прекалено много се приближават до смеховите култове: самото представление, което показват, волността на дейностите и осмиванията.
Този развой евентуално произтича от общата десакрализация на митовете и тяхното игрово разиграване, т. е. обреда. Във връзка с националната смехова просвета е и изразът на куково лято – за нещо, което няма да стане. От друга страна, кукерските маскарадни игри имат и социализиращ темперамент: с цел да потвърдят зрелостта си мъжете кукери би трябвало да прогонят силите на хтоноса (чрез звъна на хлопците, т. е., посредством апотропейна магия).
Едновременно с това те осъществят (ритуално) себе си, оплождайки земята и показвайки опциите си за продължение на рода. Ако обредността през петте дни на Тодоровата седмица има много ясно изразен езически темперамент, то завършващият празник – Тодоровден – е самобитно смесване на разнообразни културни пластове и венец на паганистични и християнски вярвания, показа и обредност.
Главният акцент в тази обредност е разследване на визиите за преход от зима към пролет: Т
одор е светецът=конник, който затопля земята посредством забиване на копие (семантема на оплождането). Образът му обаче едвойствен: той е и страховитият конник, който идва от долната земя на мъртвите, и медиатор сред двата свята. Поради тази си същина св. Тодор е покровител на конете и ездачите, само че също и на младите булки (връзката му с мъртвите, влагата, плодородието).
Самият светец в визиите е неразделен от коня – по едно и също време слънчев и хтоничен знак. От тази двузначност, наложила се във вярванията, произтичат и другите ритуали: кушиите, миенето на косите, подстригването.
Надбягванията с коне са отгласи от античните посветителни обреди с женитбена насоченост; те всъщност са превъзмогване на затруднение, а митичният, магически асистент в тази ситуация е св. Тодор – повелителят на конете.
Задължителен детайл е и миенето на косите: то е тип имитативна магия, с която се цели израстването им като конските опашки. Този ритуал има и очистителна, апотропейна функционалност. Успоредяването (конска опашка – коса) евентуално би могло да ни насочи и към езическата, прабългарска традиция. Социалнонормативен, посветителен темперамент има ипредставянето на младите булки по времето на прехода –
съгласно националното разбиране светецът е настойник на булките и раждаемостта. Това схващане произтича от митологичната, хтонична страна в облика на св. Тодор. Обредността през Тодоровата седмица е семантично продължение на Сирнишката обредност, главната й цел е да обезпечи и запази плодородието в интервала на преход. Затова в националните показа св. Тодор е културният воин – първотворец, който унищожава хаоса и основава космоса в новия, зачатъчен поземлен цикъл. Летният двойник на св. Тодор се празнува на 8 юли. Тогава обаче в основата на обредността лежи визията за прелом от лято към зима. Двата празника стоят, както ще забележим, в два крайни преходни момента на календара.
За жената
Стопанките не трябва да работят, с цел да не провокират полудяване в фамилията или бяс по животните.
За да се предпазят от заболяване, кучетата би трябвало в този понеделник да ги люлеят (или бесят): връзват ги през плешките, усукват въжето и ги въртят. Другаде връзват тенекии на опашките им и ги замерват и гонят из селото.
Важен бит в първия ден на Тодоровата седмица е и шествието накукерите (затова се и назовава Куковден). Мъжете се маскират в овчи кожи, дървени оръжия и най- различни звънци (хлопци, чанове).
В дружината наложително участват и двама мъже; единият – облечен в женски облекла и с голям стомах (бабата), а другият – в мъжки, само че дрипави облекла (старецът). Тяхната роля в шествието е да симулират сексуален акт. Дружината се управлява от цар, който сходно царя на лозите поема част от разноските и угощението.
От сутринта кукерите обикалят из селото, стопират хората, плашат ги и им желаят пари. Следобеда обикалят по къщите, играейки и вдигайки всякакъв звук със звънците. След това на площада изкарват колесар, на който е покачен техният цар. Там правят ритуално изораване и пръскат върху земята семе. Следва блъскане, смешки, при които царят удря който стигне. В село Церово, пазарджишко, кукерите биват наричани дервиши.
Понеделникът приключва с трапеза=угощение в дома на царя, където всички е належащо да се напият.
Вторият ден от Тодоровата седмица се назовава Черен вторник (Чрн, Усовски вторник). Не се работи, тъй като всяка работа, стартирана в този ден, ще се провали. Вярва се, че Черен вторник е лидер, шеф на всички вторници в годината. Който се е родил в този ден, е без шанс.
Някъде назовават деня Сух вторник, тъй като от него стартира сушата.
За предотвратяване от заболяването и от сушата на този ден стопанките месят питка, прекаждат я и раздават по съседите.
Третият ден е Луда сряда (или Черна сряда, куца, крива) и е един от най-лошите дни през годината. Наречена е по този начин, тъй като съгласно националните показа това е денят на лудостта. В някои краища имат вяра, че тя се провокира, в случай че на този ден човек работи каквото и да е.
На полуделите им се бае, поливат ги с билки и им дават да пият отвари. Четвърти ден е Въртоглав четвъртък (или Въртоломей, Въртолей, Зимен Въртоломей). На този ден също така не се работи, защото човек получава световъртеж и става замаян. Болестта произлиза от някакъв неприятен дух и влиза в главата. Прихваща също и добитъка и от нея той може да почине.
За да умилостивят тази болест, домакините месят питки, наречени някъдемравоучени пити, които раздават. Ядат ги на бунището, а трохите се събират единствено на едно несъмнено място; има вяра се, че по този начин всяка къща ще се защищити от настъпление на мравки.
Най-лошият и рисков ден в седмицата е Черен петък (куц, ням, вманиачен или изсъхнал петък). Смята се, че е лидер на дванадесет неприятни петъци в годината. Не се работи, с цел да се защищити човек от заболявания, а реколтата – от гръм, градушка и суша. Тодоровден (Тудурица, Лудото Тодорче, Конски Великден, Конски празник) е постоянно в съботата след Сирница и с него приключва Тодоровата седмица.
Празнува се в чест на конете, с цел да са здрави и да дават добър приплод. Според националните показа на този ден св. Тодор забивал копието (маждрака) си в земята, връзвал за него коня и отивал при Бога, с цел да моли за лято. Сутринта стопанките месят две погачи: св. Петка и св. Тудур;прекаждат ги, прекаждат също вино и ги раздават по къщите.
Хлябът (колач), наименуван на св. Тодор, е начупен авансово на части и когато дават от него, стопанките процвилват като кобили и ритат. От този самун се поставя и в зоба на конете, с цел да са здрави и плодовити. Когато получат от питата и виното, съседите и околните благославят конете.
Някъде (Пиринския край) съгласно обичая ергените извеждат конете на водопой по първи петли. После ги хранят с самун и сол, кичат ги с мъниста, здравец и кукуряк и три пъти обикалят църквата, гробището или площада.
По-късно сутринта всички излизат отвън селото, на равно място и там ергените се надбягват с конете си (кушия). Спечелилият кушията кон се окичва с венци, всички го съпровождат до дома му, а там го посреща мома с бяло котле, цялостно с прясна вода и малко вино, и му дава да пие от него. Вечерта в дома на победителя-ерген се събират всички, черпят се и играят хоро. Докато момците се приготвят за надпреварата, момите наложително измиват косите си за пръв път, като поставят във водата пъпки от дряновиците-сурвачки, стъбла от къпина или билки.
На Зимния Тодоровден някъде подстригват за първи път и косите на момченцата.
Вярва се, че по този метод измитите и подрязани коси ще израстват дълги и гъсти. На този ден младите булки обличат сватбените си облекла и отиват тържествено в черквата за първо причестяване, носейки обредни хлябове (кисела погача, кравай). Нареждат се в редица, покланят се на свекървите си и извършват ария за св. Тодор. Обичаят приключва с общо хоро на булките, което постоянно извършват боси.
В някои краища свекървите ритат булките, с цел да родят жребчета.Месят се и хлебчета с форма на подкова или конче, украсени с орехови ядки, чесън на скилидки (против уроки) и сол. На празничната софра, с изключение на питата, се поставя леща, картофи, варена царевица и жито, гъби. В някои региони родители, родственици и съседи отиват на посетители в домовете на младите булки и носят дарове. Ако през Тодоровата седмица прогърми (а някъде – въобще през февруари), то овцете ще са положителни, а годината ще бъде дъждовна, с чести градушки. Празнуват всички именици. Тодор е божи подарък (от гр.).
* В националните показа цялата Тодорова седмица е интервал, в който върлуват силите на злото; интервал рисков, неприятелски, неподходящ и мръсен. Време на нарушена естетика, време на хаоса, през което наложително се минава, с цел да се смени зимата с пролет.
Оттук редицата забрани и обредно-магически дейности, които би трябвало да предпазят индивида и животните от вредоносните сили: възбраната за работа (домашна или полска), половото табу и т. н. Защитен темперамент имат обичаите, свързани с бесенето на кучетата, зареждането на конете с ритуален самун, запойването им и благословиите, които се изричат в тяхна чест.
По създание това са изоформи на катартичната и вербалната магия и отразяват анимистичните показа на индивида за заболяванията, сушата и нужното жертвоприношение, целящо омилостивяването им. Вярванията и свързаната с тях обредност евентуално имат доста античен генезис и сякаш се скачват с паметните практики в чест на Дионис, който носел лудостта.
По формата и наличието си кукерските шествия на Куковден също имат смислова връзка с празниците на Дионис: имитираният сексуален акт (зачеването, бременността и раждането на старицата); наличието на цар, който се вози на колесар и ритуално оре и сее (т. е. опложда) земята; оргиастичните детайли – напиванията на трапезата и т. н. В придвижването си през времето травестиите, както и представяните от кукерите мимове прекалено много се приближават до смеховите култове: самото представление, което показват, волността на дейностите и осмиванията.
Този развой евентуално произтича от общата десакрализация на митовете и тяхното игрово разиграване, т. е. обреда. Във връзка с националната смехова просвета е и изразът на куково лято – за нещо, което няма да стане. От друга страна, кукерските маскарадни игри имат и социализиращ темперамент: с цел да потвърдят зрелостта си мъжете кукери би трябвало да прогонят силите на хтоноса (чрез звъна на хлопците, т. е., посредством апотропейна магия).
Едновременно с това те осъществят (ритуално) себе си, оплождайки земята и показвайки опциите си за продължение на рода. Ако обредността през петте дни на Тодоровата седмица има много ясно изразен езически темперамент, то завършващият празник – Тодоровден – е самобитно смесване на разнообразни културни пластове и венец на паганистични и християнски вярвания, показа и обредност.
Главният акцент в тази обредност е разследване на визиите за преход от зима към пролет: Т
одор е светецът=конник, който затопля земята посредством забиване на копие (семантема на оплождането). Образът му обаче едвойствен: той е и страховитият конник, който идва от долната земя на мъртвите, и медиатор сред двата свята. Поради тази си същина св. Тодор е покровител на конете и ездачите, само че също и на младите булки (връзката му с мъртвите, влагата, плодородието).
Самият светец в визиите е неразделен от коня – по едно и също време слънчев и хтоничен знак. От тази двузначност, наложила се във вярванията, произтичат и другите ритуали: кушиите, миенето на косите, подстригването.
Надбягванията с коне са отгласи от античните посветителни обреди с женитбена насоченост; те всъщност са превъзмогване на затруднение, а митичният, магически асистент в тази ситуация е св. Тодор – повелителят на конете.
Задължителен детайл е и миенето на косите: то е тип имитативна магия, с която се цели израстването им като конските опашки. Този ритуал има и очистителна, апотропейна функционалност. Успоредяването (конска опашка – коса) евентуално би могло да ни насочи и към езическата, прабългарска традиция. Социалнонормативен, посветителен темперамент има ипредставянето на младите булки по времето на прехода –
съгласно националното разбиране светецът е настойник на булките и раждаемостта. Това схващане произтича от митологичната, хтонична страна в облика на св. Тодор. Обредността през Тодоровата седмица е семантично продължение на Сирнишката обредност, главната й цел е да обезпечи и запази плодородието в интервала на преход. Затова в националните показа св. Тодор е културният воин – първотворец, който унищожава хаоса и основава космоса в новия, зачатъчен поземлен цикъл. Летният двойник на св. Тодор се празнува на 8 юли. Тогава обаче в основата на обредността лежи визията за прелом от лято към зима. Двата празника стоят, както ще забележим, в два крайни преходни момента на календара.
За жената
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ