Първите пет дни от турската офанзива срещу кюрдския автономен регион

Първите пет дни от турската атака против кюрдския самостоятелен район в Северна Сирия минаха съгласно упованията: турската войска реализира известни победи, над 130 000 души към този момент са се впуснали в бягство (по данни на ООН), а обезверените кюрди разчитат на помощ от Дамаск. Полза от турската военна интервенция има от една страна сирийският режим, който ще дефинира изискванията, при които кюрдите могат да получат помощ, от друга Русия, която ловко лавира сред отхвърлянето на турската атака и проявата на схващане по отношение на политиката на Анкара.

Засега Турция получава открита поддръжка единствено от страни като Пакистан и Азербайджан. Най-голямо е отхвърлянето на офанзивата - респективно разочарованието на президента Ердоган - в арабския свят, където на Турция към този момент не се гледа като на " мека мощ ". Арабската лига единомислещо осъди настъплението. Към нея се причислиха и емирството Катар, което Турция поддържа в спора му със Саудитска Арабия, и Палестина, за чиято идея Ердоган се застъпва. Конгресът на Съединени американски щати заплашва Турция със наказания, а Анкара евентуално възприема като леден душ това, че американски самолети още веднъж патрулират в някои елементи на Северна Сирия, с цел да предотвратят турското нахлуване.

Най-острата рецензия идва от Европа. Някои страни към този момент са спрели износа на оръжие за Турция. А тя приканва Европейски Съюз да признае законните ѝ ползи в областта на сигурността, т.е. битката против Кюрдската работническа партия ПКК. Европейският съюз обаче има други цели: Европа се опасява от завръщането на " Ислямска страна " и от нова бежанска вълна.