Първите дванайсет месеца на президента Радев показват устойчиви нива на

Първите дванайсет месеца на президента Радев демонстрират устойчиви равнища на доверие от към 60% и на съмнение – към и под 30%. Това е най-благоприятната като публично доверие стартова година от времето на старта на Петър Стоянов насам.

Институцията завърши годината с 56% доверие и 29% съмнение, с което Радев е най-популярната политическа фигура в страната. Сравнително високо доверие има и вицепрезидентът Йотова.

Данните са от единственото по рода си ежемесечно премерване на доверието в институцията, в самостоятелни националнопредставителни проучвания от 1992 година насам – известни като Политически и стопански показател на „ Галъп интернешънъл “. Изследването е направено и във връзка една година от встъпването в служба на президента Радев.

Най-неблагоприятна беше началната картина на доверие в мандата на президента Плевнелиев, а най-високи бяха стартовите нива на доверие при президента Петър Стоянов – пристигнали в контрастност на извънредно обезпокоително всеобщо схващане поради политическа и икономическа рецесия от 1996 – 1997 година

Президентите Желев и Стоянов започваха с по-високи равнища, само че с непрекъснат спад. Първият мандат на президента Първанов пък почна с доверие от към 50%. Това бе и единственият президент, в който доверието се покачваше в хода на самия мандат (обикновено доверието спада в хода на мандата). Вторият мандат „ Първанов “ пък стартира с по-висок заем на доверие, само че и с бърз спад.

На този декор стабилно високите равнища на доверие в първата година на Радев – без основни спадове – му отреждат едно от най-благоприятните места измежду президентите до момента.

Разбира се, автоматизираното сравнение на отдалечени исторически интервали не е до дъно правилен метод. Например, началото на мандата „ Стоянов “ беше във времена с много по-голям идеологически градус и амплитуди в публичното мнение.

Ниските равнища на доверие в президентската институция, присъщи за мандата на Росен Плевнелиев (2012 – 2017 г.), бяха сменени през 2017 година от сензитивно по-позитивни публични настройки. След избора на нов президент през есента на 2016 година доверието стартира да се покачва – както всекидневно се случва при смени в тази институция, а и при смени в институциите изобщо.

Първите месеци на 2017 година затвърдиха наклонността на подсилване на доверието. След това равнищата на доверие в президентската институция стопираха растежа и навлязоха в интервал на стабилизация към и под 60% позитивни оценки и към и под 30% негативни.

Спирането на растежа може да се дължи ненапълно и на напреженията сред президента и представители на партия ГЕРБ през годината, само че по-вероятно е да става дума за постигане на естествени вероятни „ тавани “ на поддръжка.

Затова и ежемесечните данни за утвърждение към президента след другите електорати не демонстрират значима вреда за престижа му даже измежду последователите на ГЕРБ - макар упоменатите напрежения.

Президентската институция се свързва най-много с личността на президента, само че ненапълно – и с вицепрезидента. Вицепрезидентът Илияна Йотова има равнища на доверие към една четвърт от българите, а недоверието се колебае в стойности сред 50% и 60%. Останалите се двоумят или не са чували за нея. Това я подрежда измежду политиците със относително положителни стойности на доверие. /БГНЕС