Първите български ягоди за тази година вече са на пазара.

Първите български ягоди за тази година към този момент са на пазара. За да разберем има ли връзка това с ранното покачването на температурите, екип на NOVA провери какво произвеждане на типични за страната ни плодове да чакаме тази година. Какво е било то през предходната, какъв износът и какъв вносът им?

Италия се оказва страната максимален производител на плодове в Европейския съюз. Следват я Полша и Испания, като създадените годишни количества и в трите страни се раняват на по няколко милиона тона. Въпреки че към плодовете спадат и ядките, по данни на Европейската статистика, в общността се създават най-вече ябълки – половината от цялата продукция. А къде сме ние? Точно в средата на класацията, с 222 хиляди тона годишно произвеждане на плодове, от които най-вече – над една четвърт, са сливи и джанки.

Водещо място в производството на плодове заема Югоизточният район на страната с близо една трета от цялата продукция. Общото произвеждане обаче намалява. Според експерти пълният капацитет на страната от дълго време не се оползотворява. През 2022-а не е имало създаден плод у нас, който да задоволява 100% от българското ползване. Около половината от това, което сме консумирали, е било импорт.

Данните за България са на земеделското ни министерство и обичайно се обобщават в средата на годината, като се отнасят до миналата, по тази причина последните налични са за 2022-а. От изчисленията виждаме, че внасяме със 170 хиляди тона повече плодове, в сравнение с произвеждаме.

istock
Въпреки че близо половината от вноса е на цитруси и банани, не малко е количеството на импортирани плодове, които произвеждаме и у нас – да вземем за пример, ябълки. Внасяме най-вече от Гърция и Турция. Близо две трети от всички пресни плодове пристигнали у нас са от тези прилежащи страни, главно цитрусите и дините.

Значително нарастване следим в износа на пресни плодове – близо 30% спрямо годината по-рано. По-голямата част от изнесените плодове са реекспортирани цитруси, банани и други. А от българските, изнасяме най-вече дини. Правим уточнението, че когато приказваме за произвеждане, те не приспадат към плодовете, само че ще се отнася до износа, са сложени в тази категория.

istock

Плодовете ни отпътуват основно към страни от Европейския съюз, като преди всичко е Полша, която е дестинация за една трета от целия български експорт. На второ място са Румъния и Германия, а към страни отвън общността, са ориентирани едвам няколко % от износа.

Въпреки че заемаме шеста позиция в Европейския съюз по произвеждане на дини, то от ден на ден се свива, като даже към този момент е най-бързо топящото се. През 2022-а сме произвели с една четвърт по-малко, което е задоволило едвам половината от потребностите на пазара у нас. Компенсирали сме с повече импорт, три пъти повече от Турция и от Гърция. Впечатляващо е количеството на износа – осем пъти по-голямо. Именно дините имат главен принос в общото нарастване на експорта на пресни плодове от България. 60% от изнесените плодове за Германия да вземем за пример, са дини.

Друг характерен български плод – черешите, съставляват една четвърт от цялото производство на плодове у нас. През 2022-а, съвсем всички череши на пазара са били български, по-голям % родно произвеждане е имало единствено при малините. Традиционно през последните години внасяме, само че и изнасяме дребни количества.

istock
Противно на упованията, близо половината от черешите ни се създават не в Югозападния район на страната, където попада и Кюстендилската област, а в Югоизточния регион на страната. Той е отличник и по овощни насаждения като цяло.

Ябълките са 1/5 от създадените пресни плодове у нас. Въпреки това производството не задоволява и половината от потребностите на пазара. И по този начин, изнасяме все по-малко и внасяме повече. Основно от Република Северна Македония, откъдето през 2022-а сме нараснали вноса двойно. У нас ябълките се отглеждат най-вече в Южния централен регион на страната – близо половината идват от там.

В Европейския съюз заемаме и още едно 6-о място по произвеждане и то е на праскови. Въпреки това се постанова и да внасяме от ден на ден, най-вече от Гърция. Износът е нищожен. Ягоди произвеждаме малко, като с родното произвеждане задоволяваме половина от потребностите на пазара у нас, по тази причина внасяме съвсем толкоз, колкото и произвеждаме.

iStock
Какво обаче е качеството на родния и какво на вносния плод? Каква е цената и по какъв начин му повлияха високите температури от последните седмици? 

Ягодите си, кюстендилецът Станислав Стойнев първо гледал навън. Но непредвидимия климат в последните години го принудил да вземе друго решение – по-скъпо, само че и по-сигурно. Да придвижи растенията си в оранжерия.

" Точно поради дъждовете, щото имаме по този начин външни полета, които просто нищо не берем, като завали няколко пъти и просто всичко се скапва. Инвестицията е доста изначало, само че след това се възстановява ", обясни той.

Значителното стопляне в последните дни се отразява на ягодите – и в позитивен и в негативен аспект.

istock

" От една страна е хубаво, тъй като ягодата стана доста сладка, доста бързо и ранно узря, само че не беше едра. Ние почнахме с 15 дни по-рано от предходната година ", уточни производителят.

Забележително вкусни и удивително едри, ягодите от село Жабокрът, а и като цяло българските ягоди превъзхождат вносните. Плод, който да може да се съпостави с нашенския, от чужбина не влиза.

" На нашите фермерски пазари вносна ягода няма. Те са по веригите и по другите магазини ", добави той.

И макар че горещото време въздейства на едрината на ягодите, те отново остават прелестни на тип.

" Около 50 грама, 30, 40, зависи. Всичко е просто друго. Ние проблеми с вредителите нямаме доста, тъй като растенията ги гледаме по една година, като свърши тя изкореняваме всичко и слагаме безусловно нови растения. И по тази причина и нямаме проблеми и не пръскаме доста ", акцентира Стойнев.

Ягодите на пазара за крайния консуматор вървят към 12 лв.. На борсата Стойнев продава на към 8 лв. за кг.