Първите 3 болнични дни не ги плаща работодателят, а съвестните

Първите 3 болнични дни не ги заплаща работодателят, а съзнателните служащи, съобщи пред bTV ръководителят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев. По думите му доста хора работят вместо тези, които в действителност не са заболели, само че отсъстват от работа. Според него не във всички случаи е по този начин, само че феноменът пораства.
Коментарът на Велев идва в отговор на предложенията за смяна в схемата за обезщетение при болест, които плануват първите дни болнични да не се заплащат. Причината са растящият брой злоупотреби с болнични листове и паричните загуби, които се регистрират всяка година.
Експертът уточни, че у нас приблизително се взимат сред 9 и 10 болнични дни, до момента в който в прилежащи страни броят е доста по-малък. По тази причина на година се изплащат и спомагателни 5 млн. лева от предприятията, без да се имат поради заплащанията от Национален осигурителен институт.
Велев съобщи, че злоупотребите с болничните листове порастват. Болничните внезапно нарастват към празници. Според него законодателството е направено по този начин, че да подтиква всеобщи обири и корупция.
Като ефикасна мярка той изясни, че в множеството европейски страни има така наречен дни на изчакване, при които компенсацията е доста по-малко, а в някои случаи то предстои и на данъчно облагане.
Рекордните 3.5 млн. е предстоящият брой на болничните листове за цялата 2019 година, плануват от Национален осигурителен институт. За първите 6 месеца на годината са издадени 1.7 млн. болнични – съвсем колкото тези за цялата 2007 година, когато са били към 1.9 млн.
Председателят на АИКБ цитира публична статистика за последните 3 година, съгласно която в страната има към 3300 анулирани болнични листове, а осъдените са приблизително към 7 души.
Бизнесът не страда поради лекарите. Работата на медицинските лица е да прегледат пациента и да го върнат допустимо най-бързо на работа, сподели доктор Николай Брънзалов от Националното съдружие на общопрактикуващите лекари. Той изясни, че е доста мъчно да се потвърди, че човек не е болен, а за времето, в което е отсъствал, лекарят е длъжен да издаде съответните документи.
Брънзалов сподели, че в случай че има злоупотреби и неприятни практики, то би следвало те да подлежат на наказателна отговорност. " Ние като лекари не пазиме неприятни практики ", уточни той.
Според лекаря е значимо да се направи статистика за това какъв брой болнични дни са отпуснати по обособените пера на заведенията, какъв брой души са приети в болница и какъв брой време им е обещано за възобновяване. Българският лекарски съюз желае среща с бизнеса, с цел да обсъдят проблематичните въпроси.
Икономическият специалист Мика Зайкова изрично се разгласи срещу прекъсването на заплащането при болест. По думите ѝ това е " нечовешко и нелегално ".
Тя акцентира, че злоупотребата с болнични дни и средства би трябвало да бъде криминализирана. Освен това е нужно въвеждането на непоколебим и ефикасен надзор от страна на здравното и трудовото министерства.
Според Зайкова компенсацията би трябвало да се заплаща, само че не и от бизнеса. По думите ѝ това е било краткотрайна антикризисна мярка, която законодателството е трансформирало в непрекъсната, с цел да избави някои институции от банкрут.
Зайкова посочи, че броят на хората, които в действителност страдат от разнообразни болести е доста по-голям от тези, които не са заболели, само че не участват на работното място. " Не можем да лишим болните от средствата ", добави още икономистът.