Къде отиват „децата на дъгата“, когато няма Прайд?
Първи юни евентуално е най-щастливият ден от годината за множеството деца. Юни е отдаден и на едни други деца, които нормално отхвърляме да приемем за свои. Съществуването им е сведено до своего рода обществена разкол. Мразим ги, тъй като методът, по който обичат, не дава отговор на стремежите към едно напълно в своята тъждественост общество. Това са „ децата на дъгата “ , отказали любовта им да получи сериен номер. Тях няма да срещнем на никоя детска площадка. Нито пък наоколо до нашите предразположени към „ заразяване “ и подвластни на нормите за тъждественост дребни и пораснали деца. Разбираме за тях един път годишно, когато ги съзрем по малкия екран да развяват своя байрак на гордостта из софийските улици. И се стараем на мига да отнемем звука на новинарската емисия, защото не желаем „ да прихванем тази болест “.
„ Болестта “ не е ковид. А обич. Любов, плашеща със своето разграничение тези, които в никакъв случай не са усетили тежестта на битката в името на това да прегърнат необезпокоявано обичания човек от противоположния пол. Поглеждайки оттатък телата, ще открием хиляди прилики. Еднакво любящи да вземем за пример са и хетеро-, и хомосексуалните деца, преди да научат за своята половост. Преди думите „ Що за мъж си, в случай че плачеш и не можеш да се биеш?! “ да надделеят над чистите усеща и да слагат границите сред „ обикновено “ и „ ненормално “, въпреки и двете понятия да са неопределени абстракции.
Мъжеството, трансформирало се в горделивост за мнозина, не се състои в нанасянето на удари по тялото на човек, осмелил се да носи белезите на своята характерност вместо тези от побой. То не е пестник, а протегната макар присмеха ръка.
„ Не утвърждавам “ е друго от „ ненавиждам “. В това се състои и едно от посланията на Прайд. Не, неналичието му през актуалната година няма да отстрани омразата. Напротив, ЛГБТ общностите (а и множеството малцинствени групи) ще бъдат заглушени. Физическата липса на шествието ще значи единствено, че невидимостта на тези групи, а не приемането, е ключът към тяхната асимилация в макрообществото.
Пандемията от ковид потвърди, че може да отприщи принуждение в невиждани до момента размери. Първи в битка с него попаднаха дамите, заключени зад стените на домовете си. Дойде ред на расовата дискриминация и митингите против нея. Те прераснаха в грозни подиуми на принуждение, които опорочиха смисъла на идеята за пълноправие. Не по-малко потискани са и половите малцинства, чийто единствен лъч светлина са прайд шествията, тази година анулирани в името на всеобщото здраве. Особено мощно наранени са гей хората под 18-годишна възраст, които разделят пространството на дома със своите неприемащи родители. За разлика от останалите групи те не могат да изоставен враждебната среда. Това води до депресивни положения и чувство за непълноценност.
За да разсеят подозренията в погазването на нечии права, се намесват статистиките. Или неналичието им. Официални данни за жертвите на закононарушения, осъществени заради ненавист, няма. Защото термин „ закононарушение от ненавист “ не съществува в българското законодателство. Друг термин, „ джендър “, обаче нанесе трайни провали на ЛГБТ общността, въпреки и да не е директно обвързван с нея. Вследствие на това, по данни на института „ Отворено общество “, през 2018 година речта на омразата против хомосексуалните хора нараства двойно по отношение на 2016 година А изследване, извършено от фондациите „ Сингъл степ “ и „ Билитис “, демонстрира че 82 на 100 от интервюираните възпитаници чуват хомофобски обиди от страна на съучениците си и към 60 на 100 – от учебния личен състав. Събитията съответстват с акцията против утвърждението на Истанбулската спогодба, която дискредитира организациите в неправителствения бранш.
„ Физическият Прайд, за жал, постоянно се трансформира в мотив за яростен спор и за преповтаряне на едни и същи причини. Това, че отсъствието му евентуално ще докара и до липса на познатия двудневен хейт, демонстрира ясно едно: невидимостта на ЛГБТИ хората . Ситуацията споделя следното: „ Ако ние не ви виждаме и вие не желаете неща, всичко е ок “. Търсят ни и родители със поръчка да " излекуваме " детето им, само че нашата работа е да успеем да се срещнем с тях, да ги осведомяваме и да ги срещнем там, където са те – с техните вярвания и убеждения, разбирайки, че обичат детето си и желанието да го " излекуват " идва от криворазбрано чувство за грижа. Трябва да приказваме за разликите на всекидневно равнище: познавате ли хетеросексуални младежи, които са унизени у дома или гонени поради това, че си имат гадже; познавате ли хетеросексуална двойка, в която сътрудниците в никакъв случай не са се хващали за ръка отвън вкъщи; познавате ли мъж и жена в дългогодишна връзка, по време на която единият постъпва в болница и на другия му е отказано рандеву, тъй като не могат да потвърдят, че са сътрудници? “ – разясниха от „ Сингъл степ “ за „ Момичетата от града “.
Има и още...
„ Болестта “ не е ковид. А обич. Любов, плашеща със своето разграничение тези, които в никакъв случай не са усетили тежестта на битката в името на това да прегърнат необезпокоявано обичания човек от противоположния пол. Поглеждайки оттатък телата, ще открием хиляди прилики. Еднакво любящи да вземем за пример са и хетеро-, и хомосексуалните деца, преди да научат за своята половост. Преди думите „ Що за мъж си, в случай че плачеш и не можеш да се биеш?! “ да надделеят над чистите усеща и да слагат границите сред „ обикновено “ и „ ненормално “, въпреки и двете понятия да са неопределени абстракции.
Мъжеството, трансформирало се в горделивост за мнозина, не се състои в нанасянето на удари по тялото на човек, осмелил се да носи белезите на своята характерност вместо тези от побой. То не е пестник, а протегната макар присмеха ръка.
„ Не утвърждавам “ е друго от „ ненавиждам “. В това се състои и едно от посланията на Прайд. Не, неналичието му през актуалната година няма да отстрани омразата. Напротив, ЛГБТ общностите (а и множеството малцинствени групи) ще бъдат заглушени. Физическата липса на шествието ще значи единствено, че невидимостта на тези групи, а не приемането, е ключът към тяхната асимилация в макрообществото.
Пандемията от ковид потвърди, че може да отприщи принуждение в невиждани до момента размери. Първи в битка с него попаднаха дамите, заключени зад стените на домовете си. Дойде ред на расовата дискриминация и митингите против нея. Те прераснаха в грозни подиуми на принуждение, които опорочиха смисъла на идеята за пълноправие. Не по-малко потискани са и половите малцинства, чийто единствен лъч светлина са прайд шествията, тази година анулирани в името на всеобщото здраве. Особено мощно наранени са гей хората под 18-годишна възраст, които разделят пространството на дома със своите неприемащи родители. За разлика от останалите групи те не могат да изоставен враждебната среда. Това води до депресивни положения и чувство за непълноценност.
За да разсеят подозренията в погазването на нечии права, се намесват статистиките. Или неналичието им. Официални данни за жертвите на закононарушения, осъществени заради ненавист, няма. Защото термин „ закононарушение от ненавист “ не съществува в българското законодателство. Друг термин, „ джендър “, обаче нанесе трайни провали на ЛГБТ общността, въпреки и да не е директно обвързван с нея. Вследствие на това, по данни на института „ Отворено общество “, през 2018 година речта на омразата против хомосексуалните хора нараства двойно по отношение на 2016 година А изследване, извършено от фондациите „ Сингъл степ “ и „ Билитис “, демонстрира че 82 на 100 от интервюираните възпитаници чуват хомофобски обиди от страна на съучениците си и към 60 на 100 – от учебния личен състав. Събитията съответстват с акцията против утвърждението на Истанбулската спогодба, която дискредитира организациите в неправителствения бранш.
„ Физическият Прайд, за жал, постоянно се трансформира в мотив за яростен спор и за преповтаряне на едни и същи причини. Това, че отсъствието му евентуално ще докара и до липса на познатия двудневен хейт, демонстрира ясно едно: невидимостта на ЛГБТИ хората . Ситуацията споделя следното: „ Ако ние не ви виждаме и вие не желаете неща, всичко е ок “. Търсят ни и родители със поръчка да " излекуваме " детето им, само че нашата работа е да успеем да се срещнем с тях, да ги осведомяваме и да ги срещнем там, където са те – с техните вярвания и убеждения, разбирайки, че обичат детето си и желанието да го " излекуват " идва от криворазбрано чувство за грижа. Трябва да приказваме за разликите на всекидневно равнище: познавате ли хетеросексуални младежи, които са унизени у дома или гонени поради това, че си имат гадже; познавате ли хетеросексуална двойка, в която сътрудниците в никакъв случай не са се хващали за ръка отвън вкъщи; познавате ли мъж и жена в дългогодишна връзка, по време на която единият постъпва в болница и на другия му е отказано рандеву, тъй като не могат да потвърдят, че са сътрудници? “ – разясниха от „ Сингъл степ “ за „ Момичетата от града “.
Има и още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ