Първи учебен ден. Възгласи от радост, провиквания, звънци, ученици с

...
Първи учебен ден. Възгласи от радост, провиквания, звънци, ученици с
Коментари Харесай

За времената, в които най-лошото, което можеше да ти се случи, е да донесеш някоя двойка вкъщи

Първи образователен ден. Възгласи от наслада, провиквания, звънци, възпитаници с чанти и букети, тълпи от възпитаници, дребни и огромни, виждам ги от прозореца ми по какъв начин тичат към класните си ръководителки, по какъв начин са възторжени или пък им е жалко, че потеглят на учебно заведение. И на мен ми бе жалко да отивам на учебно заведение, до момента в който не стъпих в университета. Тогава разбрах, че това са били най-сладките времена. Времена на безгранично равнодушие, в които най-лошото, което може да ти се случи е да донесеш някоя двойка у дома.

Майка ти ще се разсърди. Баща ти ще ти се скара. Какво толкоз? Тия трепети не могат да се върнат. Те остават някъде там – сред детството и порастването. Не си нито дете, нито си мъж. Ти си свободен.

Свободен да правиш каквото си искаш. Едничкото ти обвързване е да си напишеш домашните и да внимаваш в час, като второто е под въпрос. Аз да вземем за пример, доста обичах да не внимавам в час и все пак бях номер едно, когато ме изпитваха. Учителите се бяха хванали за главите. Имаха съществено предпочитание да ми натрият носа, да ми пишат слаби оценки, само че аз бях като струна. Изряден, усърден въстаник. Бунтовник с идея.

Добре де, дано не се изхвърлям. Биваше ме по всичко с изключение на по математика. Отвратителен предмет. Едва връзвах тройки. Госпожата ми по математика беше истеричка. Въпреки тая детайлност до ден сегашен помня наизуст формулата на квадратното уравнение.

От друга страна, постоянно съм бил добър по литература. И вижте до каква степен стигнах. Подписвам книги, които самичък съм написал. Почти прочут съм. Мани мани. Така де – сами си избираме ориста. Още от даскало. Тия неща се усещат. Интересите, посоката за развиване неведнъж става ясна още първоначално.

Според моите разбирания, това са извънредно значими години. Не просто първите седем, а първите 12. Оттам идва самата дума учебно заведение. Ти се учиш, изграждаш се. Както в часовете, по този начин и в междучасията. Случват ти се десетки неща, като че ли апропо.

 Thinkstock

Първи другари. Първи врагове. Първи сбивания. Първи влюбвания. Първо гадже. Първа ученическа разлъка. Ако знаете какъв брой плач съм изревал за една камара девойки, които не ми обръщаха никакво внимание. Бях уверен, че са влюбени в мен, само че просто не го знаят. Наивник.
 Идвам от Франция, имам невероятна история и ухая по най-прекрасния метод... Edna предлага Идвам от Франция, имам невероятна история и ухая по най-прекрасния метод...
Всъщност какъв брой хубаво е да си хлапе. Далеч по-хубаво е от това да си възрастен, да вървиш на работа, да изкарваш пари, да пазаруваш за фамилията, да си гледаш децата, да упражняваш упоритостите си върху тях, да правиш опити да ги възпитаваш, да видиш напън , да осъзнаеш в даден миг, ей по този начин внезапно, че към този момент не са деца и че ти нямаш право да им се месиш в живота. Силен пестник е това, само че всеки стига до такава степен рано или късно.

Мечтая да се върна там. В учебно заведение. Да науча всички уроци, което ме е мързяло да науча. Да целуна всички девойки, които не съм съумял да целуна. Да се извиня на госпожата по химия, че преписвах. Да не нарушавам дисциплината. Да не се дръзвам в час толкоз гръмко, колкото преди. Впрочем, това последното май не мога да го обещая.

Копнея с цялото си създание да си спомня какво е да нямаш разбиране от живота и все пак да си благополучен.
Източник: edna.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР