Първи по рода си Фестивал на изгряващото слънце ще се

Първи по рода си Фестивал на изгряващото слънце ще се организира в белоградчишкото село Праужда. Всичко ще стартира с "поздрав към Слънцето " на 24 август (събота), от 6.30 часа, в местността "Зарен ". Специални два слънчеви ритуала ще бъдат изпълнени от Еос, йога-инструктор, и богомилски безоблачен обред, изпълнен от акад. Цветан Гайд.

Организаторите дават обещание и доста разнородни национални игри, от дълго време позабравени от децата - надхвърляне с камък, изтегляне на въже и скачане в чували. По време на фестивала не е забравена и дегустацията на виновност и питиета, на прясно приготвени антични ястия, съгласно разпоредбите на неолитната кухня. Вкусните ястия ще бъдат приготвени от майстори готвачи от България и Сърбия.

Праужда е малко балканско селце, в Западен Предбалкан, на към 7 км на запад-югозапад от град Белоградчик, наоколо до западната граница със Сърбия. Името му идва от думата "право ", т.е. право през селото се е минавало за Видин. Населението на селото непрекъснато понижава и през днешния ден тук живеят към 30 поданици. Така последователно то ще влезе в историята на селата призраци. Праужда е място, забулено в мистичност и секрети, споделя един от уредниците Емил Цанков.
То е едно от многото у нас, забравено от общината, региона, страната...

Село Праужда е ситуирано е в северната част на планинския хълм Ведерник, на към 2 км югоизточно от най-високата му точка - връх Ведерник (1124 м), именуван още Бандерата, Венеца, в полите на върха. На върха е имало римска цитадела. През село Праужда минава римски път и към него има замъци и постове.

Надморската височина на площада в центъра на селото е към 500 метра. На към 1.5 км южно и 100 м по-ниско тече Стакевска река в приблизителна посока от запад към изток.

От покрайнините на село Праужда стартират на изток Белоградчишките скали. Те образуват линия с приблизителни дължина 30 км и широчина до 3 км, включена сред връх Ведерник, намиращ е в планинския хълм Ведерник, и покрайнините на село Белотинци. Обявени са за естествена забележителност през 1949 година. Включени са в листата на Стоте национални туристически обекта. Много от скалите имат фантастични форми и са обект на митове. Те постоянно са наричани на хора или предмети, на които наподобяват или припомнят. Скалните форми на Белоградчишките скали се състоят от три съществени скални групи. Белоградчишките скали са основната туристическа дестинация в Северозападна България дружно с: град Белоградчик, Белоградчишката цитадела, която употребява част от скалите като естествена отбрана, и пещерата Магурата, ситуирана покрай село Рабиша. Друга туристическа атракция в региона е средновековната цитадела Баба Вида наоколо до град Видин на река Дунав.

Село Праужда има пътна връзка по общински път през село Чифлик до неговата махала (квартал) Извос и от там - по третокласен републикански път с общинския административен център Белоградчик.

Праужда се намира в регион на географското разпространяване в Западна България на по този начин наричания торлашки акцент.

Основният занаят на хората са винарството и земеделието.

В дребното и съвсем обезлюдено балканско село Праужда личат и следи на богомилите. В църквата в Праужда следите от тях са по фасадата. По църквата има доста неканонични знаци. Те евентуално не са правени особено за храма, а са пренесени отблизо светилище, твърди Кирил Кирилов, самостоятелен откривател, който също е измежду уредниците на фестивала. Храмът в село Праужда носи името "Свето Възнесение Христово " и от непокътнат посветителски надпис с ктитори е датиран от 1855 година. Според откривателя църквата в Праужда неслучайно се дефинира като "красавица с богомилски знаци ".

В селото годишно има събор в неделята на седмицата към 24 май.

Няма читалище и учебно заведение. А през 1881 година селото е наброявало 110 къщи с едно учебно заведение.

Край селото е пещерата Водната дупка/Врелото, от която извира питейната вода на селото. Около Праужда има 16 открити пещери.