Първи думи на освободения бесарабски българин, който беше пленен от

Първи думи на освободения бесарабски българин, който беше покорен от съветските военни и след това сменен. Пред бТВ кап. Димитър Бурлаков сподели, че се усеща добре и няма самообладание да се прибере в България.

Сестра му Райна Манджукова беседва за пръв път с него по телефона:

Какво става? Вече си в Днепър (Днипро)?

Да.

Как се чувстваш?

Добре се усещам.

Кракът?

Всичко обикновено.

Всичко обикновено, ти по кое време ще кажеш нещо друго?

Нормално се усещам, съществено! Обезболяващи не одобрявам.

Това са първите думи на офицера от украинската войска в диалог по телефона. Кап. Димитър Бурлаков оцеля по знамение, откакто украински хеликоптер МИ-8 беше свален при ракетни удари над Мариупол.

След злокобната вест, че е умрял, след това - безследно липсващ, а по-късно жив, само че в плен в Крим... на Велики четвъртък фамилията на кап. Буркалов схваща, че той е освободен. И се намира в Запорожие.

За фамилията това е второ знамение. Цялата фамилия е ангажирана да припомня името на Димитър на украински, съветски и български – с вяра българинът от Бесарабия да попадне в описите за замяна.

„ В тези дни се видя какъв брой доста другари имаме, освен аз, само че и сестрите ми. Бяхме се запасили с самообладание да чакаме. Чудото стана точно на Великден! Просто не мога да допускам “, споделя сестрата на кап. Бурлаков – Райна Манджукова.

Човекът, който се обажда, с цел да зарадва фамилията, е вицепремиерът на Украйна Ирина Верещюк. Тя дава отговор за филантропичните коридори, спасяването на хора и размяната на заложници.

„ Чувствам се някак си незаслужено облагодетелствана от това, че толкоз доста хора, майки, сестри чакат новина за своите синове, а ние единствено за две седмици получихме всички дарове, които можеше да ни даде ориста! Продължавам да се апелирам “, сподели още Манджукова.

Сега на ход е дипломацията, споделя Райна, която е уверена, че държавниците на Украйна и България ще спомагат брат ѝ да се лекува в София.

„ На дребната ми сестра е споделил: Вашата жилетка ми избави живота! Нашата сила е толкоз мощна, че няма да позволим да му се случи нищо неприятно.
Мен ме попита – Како, написа ли към този момент ода за жилетката? Казах му, не, Димка. Но ще я напиша – и за жилетката, за молитвата и за силата на вярата! Ще я напиша, когато към този момент си е тук в България “, споделя още Райна.

От първия ден на войната, а и преди този момент сестра му оказва помощ на бесарабските българи и на бежанците от Украйна. Въпреки сложния миг на тестване за фамилията й: „ Човек би трябвало да прави положително постоянно, без да чака компенсация, тя ще пристигна тогава, когато ни е в действителност нужна! “

След великденското знамение сестрата се моли брат ѝ скоро да прегърне брачната половинка, двете си деца и трите си сестри.