Глаголицата е мислена като свещено писмо
Първата славянска писменост - глаголицата, е въображаема като свещено писмо. Когато получава задачата да преведе богослужебните книги, Св. Константин-Кирил Философ основава истинска графична система, като слага словото в действителност първоначално - по този начин, както написа и в Библията. Славянската писменост, в първата писмен знак на която е кръстът, е имала предопределение да популяризира божествените истини, напомня за Българска телеграфна агенция гл. ас. доктор Магдалена Абаджиева от Института за български език " Проф. Любомир Андрейчин " в Българска академия на науките.
Писмеността е била извънредно значима за одобряването на идентичността на славяните и за развиването на славянската просвета. Светите братя са подложили солунския български акцент, който са владеели, на доста деликатен разбор и са отделили тези звукове, които е трябвало да бъдат означени с букви. В глаголицата на всяка писмен знак подхожда съответен тон от езика. Кирил и Методий е трябвало да преценяват кои звукове могат да доведат до смяна в смисъла на дадена дума. Когато напишем " река " и " ръка ", това са две обособени думи, само че когато чуем " ръка " и " ръкъ ", разбираме, че това са диалектни разновидности на една и съща дума, произнесена по друг метод, показва езиковедът. Във втория случай имаме разновидности на една и съща фонема, до момента в който в първия - две разнообразни фонеми.
Затова е толкоз значимо делото на Светите братя, тъй като осъщественият от тях разбор и писмеността като идея за записване на славянската тирада е пиедестал, добавя Магдалена Абаджиева. Той се употребява при основаването на втората славянска писменост - кирилицата. Анализът към този момент е бил осъществен, било е ясно кои са типичните за солунския акцент звукове, които се нуждаят от обособени букви. Кирилицата употребява 24 букви от гръцкото писмо, към които са добавени 12 букви за означаването на тези звукове, които съществуват в българския език, а липсват в гръцкия.Днес доста се спекулира с това чии са буквите от кирилицата и по какъв начин е вярно да назоваваме тази писменост, счита откривателят на езика и акцентира, че значимото в тази ситуация е организирането на писмеността като система по отношение на спецификите на славянската тирада. Кирилицата употребява модела на глаголицата и няма по какъв начин да съществува без нея. Буквите в този момент ни заобикалят отвред - те са по билбордовете, върху облеклата ни, на рекламните брошури в пощенските ни кутии. Тъжно е, че стремежът към откриването на буквите от време на време се свежда до това да прочетем думата " промоция " върху етикет в хранителния магазин. Тъжно е, че буквите доста постоянно имат къс живот и свършват в кошчето за отпадък ", отбелязва езиковедът. Тревожи я фактът, че наличието на латиницата в всекидневието ни е много осезаемо. " Скоро даже видях реклама, при която бяха употребявани умлаути върху български букви, с цел да може нашата кирилица да наподоби немския език на марката, която беше рекламирана ", дава образец тя.
Според нея това се случва, тъй като знанието ни за езика е незадоволително. То в последно време се свежда до това дали владеем правописа или не, което несъмнено е значимо, само че да се знае един език е нещо доста повече от писане без правописни неточности и включва прозрение в традицията, в историята, в това, на което сме наследници. Затова в Института за български език към Българска академия на науките се създават и провеждат разнообразни викторини по български език, в това число и по старобългарски.
Осъзнаването на значимостта от проучването на историята на българския език може да ни защищити от това с лека ръка да омаловажаваме една писменост, установявана с години, разяснява доктор Магдалена Абаджиева преди Деня на българската култура и просвета и на славянската книжовност. Като прибавим и обстоятелството, че предаването на писмеността е изисквало преписване на ръка - какъв брой доста персонални почерци и истории са включени в пътя на българската писменост до нашите ръце и очи, показва тя. Колко доста старания, самообладание, поредност, пазителство са били нужни да бъдат преписвани българските книги, тъй като това е бил единственият метод за тяхното разпространяване.
Писмеността е била извънредно значима за одобряването на идентичността на славяните и за развиването на славянската просвета. Светите братя са подложили солунския български акцент, който са владеели, на доста деликатен разбор и са отделили тези звукове, които е трябвало да бъдат означени с букви. В глаголицата на всяка писмен знак подхожда съответен тон от езика. Кирил и Методий е трябвало да преценяват кои звукове могат да доведат до смяна в смисъла на дадена дума. Когато напишем " река " и " ръка ", това са две обособени думи, само че когато чуем " ръка " и " ръкъ ", разбираме, че това са диалектни разновидности на една и съща дума, произнесена по друг метод, показва езиковедът. Във втория случай имаме разновидности на една и съща фонема, до момента в който в първия - две разнообразни фонеми.
Затова е толкоз значимо делото на Светите братя, тъй като осъщественият от тях разбор и писмеността като идея за записване на славянската тирада е пиедестал, добавя Магдалена Абаджиева. Той се употребява при основаването на втората славянска писменост - кирилицата. Анализът към този момент е бил осъществен, било е ясно кои са типичните за солунския акцент звукове, които се нуждаят от обособени букви. Кирилицата употребява 24 букви от гръцкото писмо, към които са добавени 12 букви за означаването на тези звукове, които съществуват в българския език, а липсват в гръцкия.Днес доста се спекулира с това чии са буквите от кирилицата и по какъв начин е вярно да назоваваме тази писменост, счита откривателят на езика и акцентира, че значимото в тази ситуация е организирането на писмеността като система по отношение на спецификите на славянската тирада. Кирилицата употребява модела на глаголицата и няма по какъв начин да съществува без нея. Буквите в този момент ни заобикалят отвред - те са по билбордовете, върху облеклата ни, на рекламните брошури в пощенските ни кутии. Тъжно е, че стремежът към откриването на буквите от време на време се свежда до това да прочетем думата " промоция " върху етикет в хранителния магазин. Тъжно е, че буквите доста постоянно имат къс живот и свършват в кошчето за отпадък ", отбелязва езиковедът. Тревожи я фактът, че наличието на латиницата в всекидневието ни е много осезаемо. " Скоро даже видях реклама, при която бяха употребявани умлаути върху български букви, с цел да може нашата кирилица да наподоби немския език на марката, която беше рекламирана ", дава образец тя.
Според нея това се случва, тъй като знанието ни за езика е незадоволително. То в последно време се свежда до това дали владеем правописа или не, което несъмнено е значимо, само че да се знае един език е нещо доста повече от писане без правописни неточности и включва прозрение в традицията, в историята, в това, на което сме наследници. Затова в Института за български език към Българска академия на науките се създават и провеждат разнообразни викторини по български език, в това число и по старобългарски.
Осъзнаването на значимостта от проучването на историята на българския език може да ни защищити от това с лека ръка да омаловажаваме една писменост, установявана с години, разяснява доктор Магдалена Абаджиева преди Деня на българската култура и просвета и на славянската книжовност. Като прибавим и обстоятелството, че предаването на писмеността е изисквало преписване на ръка - какъв брой доста персонални почерци и истории са включени в пътя на българската писменост до нашите ръце и очи, показва тя. Колко доста старания, самообладание, поредност, пазителство са били нужни да бъдат преписвани българските книги, тъй като това е бил единственият метод за тяхното разпространяване.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ