Глаголицата е мислена като свещено писмо
Първата славянска писменост - глаголицата, е въображаема като свещено писмо . Когато получава задачата да преведе богослужебните книги, Св. Константин-Кирил Философ основава истинска графична система, като слага словото в действителност първоначално - по този начин, както написа и в Библията. Славянската писменост, в първата писмен знак на която е кръстът, е имала предопределение да популяризира божествените истини, напомня за Българска телеграфна агенция гл. ас. доктор Магдалена Абаджиева от Института за български език " Проф. Любомир Андрейчин " в Българска академия на науките.
Писмеността е била извънредно значима за одобряването на идентичността на славяните и за развиването на славянската просвета.
iStock/Getty Images
Светите братя са подложили солунския български акцент , който са владеели, на доста деликатен разбор и са отделили тези звукове, които е трябвало да бъдат означени с букви. В глаголицата на всяка писмен знак подхожда съответен тон от езика. Кирил и Методий е трябвало да преценяват кои звукове могат да доведат до смяна в смисъла на дадена дума. Когато напишем " река " и " ръка ", това са две обособени думи, само че когато чуем " ръка " и " ръкъ ", разбираме, че това са диалектни разновидности на една и съща дума, произнесена по друг метод, показва езиковедът. Във втория случай имаме разновидности на една и съща фонема, до момента в който в първия - две разнообразни фонеми.
Затова е толкоз значимо делото на Светите братя, тъй като осъщественият от тях разбор и писмеността като идея за записване на славянската тирада е пиедестал, добавя Магдалена Абаджиева. Той се употребява при основаването на втората славянска писменост - кирилицата. Анализът към този момент е бил осъществен, било е ясно кои са типичните за солунския акцент звукове, които се нуждаят от обособени букви. Кирилицата употребява 24 букви от гръцкото писмо , към които са добавени 12 букви за означаването на тези звукове, които съществуват в българския език, а липсват в гръцкия.-->
Днес доста се спекулира с това чии са буквите от кирилицата и по какъв начин е вярно да назоваваме тази писменост, счита откривателят на езика и акцентира, че значимото в тази ситуация е организирането на писмеността като система по отношение на спецификите на славянската тирада. Кирилицата употребява модела на глаголицата и няма по какъв начин да съществува без нея.
iStock/Getty Images
" Буквите в този момент ни заобикалят отвред - те са по билбордовете, върху облеклата ни, на рекламните брошури в пощенските ни кутии. Тъжно е, че стремежът към откриването на буквите от време на време се свежда до това да прочетем думата " промоция " върху етикет в хранителния магазин. Тъжно е, че буквите доста постоянно имат къс живот и свършват в кошчето за отпадък ", отбелязва езиковедът. Тревожи я фактът, че наличието на латиницата в всекидневието ни е много осезаемо. " Скоро даже видях реклама, при която бяха употребявани умлаути върху български букви, с цел да може нашата кирилица да наподоби немския език на марката, която беше рекламирана ", дава образец тя.
Според нея това се случва, тъй като знанието ни за езика е незадоволително. То в последно време се свежда до това дали владеем правописа или не, което несъмнено е значимо, само че да се знае един език е нещо доста повече от писане без правописни неточности и включва прозрение в традицията, в историята, в това, на което сме наследници. Затова в Института за български език към Българска академия на науките се създават и провеждат разнообразни викторини по български език, в това число и по старобългарски.
Осъзнаването на значимостта от проучването на историята на българския език може да ни защищити от това с лека ръка да омаловажаваме една писменост, установявана с години, разяснява доктор Магдалена Абаджиева преди Деня на българската култура и просвета и на славянската книжовност . Като прибавим и обстоятелството, че предаването на писмеността е изисквало преписване на ръка - какъв брой доста персонални почерци и истории са включени в пътя на българската писменост до нашите ръце и очи, показва тя. Колко доста старания, самообладание, поредност, пазителство са били нужни да бъдат преписвани българските книги, тъй като това е бил единственият метод за тяхното разпространяване.
iStock/Getty Images
Според нея би трябвало да се връщаме по-често към този метод на предаване на словото - да пишем на ръка, тъй като по този начин буквите стават продължение на ръцете ни, улавят ритмите на тялото ни, влизат в цялостен синхрон с нашето схващане и ни оказват помощ да изпълним надзор върху мозъка си и да го развиваме по-пълноценно.
Писмеността е била извънредно значима за одобряването на идентичността на славяните и за развиването на славянската просвета.
iStock/Getty Images Светите братя са подложили солунския български акцент , който са владеели, на доста деликатен разбор и са отделили тези звукове, които е трябвало да бъдат означени с букви. В глаголицата на всяка писмен знак подхожда съответен тон от езика. Кирил и Методий е трябвало да преценяват кои звукове могат да доведат до смяна в смисъла на дадена дума. Когато напишем " река " и " ръка ", това са две обособени думи, само че когато чуем " ръка " и " ръкъ ", разбираме, че това са диалектни разновидности на една и съща дума, произнесена по друг метод, показва езиковедът. Във втория случай имаме разновидности на една и съща фонема, до момента в който в първия - две разнообразни фонеми.
Затова е толкоз значимо делото на Светите братя, тъй като осъщественият от тях разбор и писмеността като идея за записване на славянската тирада е пиедестал, добавя Магдалена Абаджиева. Той се употребява при основаването на втората славянска писменост - кирилицата. Анализът към този момент е бил осъществен, било е ясно кои са типичните за солунския акцент звукове, които се нуждаят от обособени букви. Кирилицата употребява 24 букви от гръцкото писмо , към които са добавени 12 букви за означаването на тези звукове, които съществуват в българския език, а липсват в гръцкия.-->
Днес доста се спекулира с това чии са буквите от кирилицата и по какъв начин е вярно да назоваваме тази писменост, счита откривателят на езика и акцентира, че значимото в тази ситуация е организирането на писмеността като система по отношение на спецификите на славянската тирада. Кирилицата употребява модела на глаголицата и няма по какъв начин да съществува без нея.
iStock/Getty Images " Буквите в този момент ни заобикалят отвред - те са по билбордовете, върху облеклата ни, на рекламните брошури в пощенските ни кутии. Тъжно е, че стремежът към откриването на буквите от време на време се свежда до това да прочетем думата " промоция " върху етикет в хранителния магазин. Тъжно е, че буквите доста постоянно имат къс живот и свършват в кошчето за отпадък ", отбелязва езиковедът. Тревожи я фактът, че наличието на латиницата в всекидневието ни е много осезаемо. " Скоро даже видях реклама, при която бяха употребявани умлаути върху български букви, с цел да може нашата кирилица да наподоби немския език на марката, която беше рекламирана ", дава образец тя.
Според нея това се случва, тъй като знанието ни за езика е незадоволително. То в последно време се свежда до това дали владеем правописа или не, което несъмнено е значимо, само че да се знае един език е нещо доста повече от писане без правописни неточности и включва прозрение в традицията, в историята, в това, на което сме наследници. Затова в Института за български език към Българска академия на науките се създават и провеждат разнообразни викторини по български език, в това число и по старобългарски.
Осъзнаването на значимостта от проучването на историята на българския език може да ни защищити от това с лека ръка да омаловажаваме една писменост, установявана с години, разяснява доктор Магдалена Абаджиева преди Деня на българската култура и просвета и на славянската книжовност . Като прибавим и обстоятелството, че предаването на писмеността е изисквало преписване на ръка - какъв брой доста персонални почерци и истории са включени в пътя на българската писменост до нашите ръце и очи, показва тя. Колко доста старания, самообладание, поредност, пазителство са били нужни да бъдат преписвани българските книги, тъй като това е бил единственият метод за тяхното разпространяване.
iStock/Getty Images Според нея би трябвало да се връщаме по-често към този метод на предаване на словото - да пишем на ръка, тъй като по този начин буквите стават продължение на ръцете ни, улавят ритмите на тялото ни, влизат в цялостен синхрон с нашето схващане и ни оказват помощ да изпълним надзор върху мозъка си и да го развиваме по-пълноценно.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ