Новият парламент прие спорни за гражданите закони
Първата сесия на новоизбраното 44-то Народно заседание мина при фрапантно неспазване на влезлите в действие през ноември 2016 година промени и допълнения в Закона за нормативните актове (ЗНА), които сътвориха по-сериозни отговорности, свързани с предварителна оценка на въздействието при правене на плановете на закони, постановления и наредби, с бистрота на документите и с публичното им разискване в по-дълъг от досегашния период.
Законопроектите се разискват във водещата парламентарна комисия не повече от четиринадесет, а от време на време – единствено два дни след внасянето им, т.е. без да бъде изчакан даже официално 30-дневният период за публичното им разискване, очакван в Закон за нормативните актове.
Това разяснява за Програмата Достъп до информация адв. Александър Кашъмов.
Отделен е въпросът, че в този интервал не е прочут нито един случай на оповестено обществено публично разискване на парламентарна законодателна самодейност отвън присъединяване в парламентарни комисии по лична самодейност на заинтригуваните. По отношение спазването на Закон за нормативните актове родните законодатели са доста надалеч от практиката на изпълнителната власт, която въпреки всичко поставя обилни старания за настоящото поддържане на уеб страницата www.strategy.bg.
Това отношение на законодателите може да се дефинира като освен това от елементарна пренебрежителност по отношение на жителите, които са ги избрали. То е освен неподобаващо за избраници към гласоподавателите им, само че съставлява демонстративно неуважение към конституционно обезпечения принцип, съгласно който властта произтича от народа. Това е по този начин, защото плануваното със Закон за нормативните актове присъединяване на жителите в процеса на разискването на плановете за закони е обвързвано с опцията им да упражняват властта „ директно и посредством органите “, планувани в Конституцията, както гласи наредбата на чл.1, ал.2 от главния закон.
По-обезпокоителното е, че такова отношение нормално върви ръка за ръка с поклонението към партийния воевода вместо с уважението към закона и жителите, присъщи на правовата страна и демокрацията. Дано не сме не запомнили, че задъханото претупване на закони е особено за парламентите от втората половина на 40-те години, които в ексклузивен порядък лишават благосъстоятелност, права и чест от цели прослойки жители, с цел да задоволят фантазиите на деспотичен режим, направляван отдалеко.
Измежду импортираните от народни представители законопроекти през първата половина на 2017 година изключително притеснителни са измененията в три значими закони, които бяха шеметно прокарани през парламентарните зали. Единият бе за изменение и допълнение в Административнопроцесуалния кодекс (АПК), с който се усилват десетки пъти таксите за касационно обжалване, другият – за промени в Закона за запазване на околната среда (ЗООС), с който се отстрани цяла правосъдна инстанция при обжалване на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на най-мащабните планове, а третият – за изменение и допълнение в Закона за правосъдната власт (ЗСВ). Между тези три законопроекта има както разлики, по този начин и прилики, които е добре да напомним.
Промените в обособените закони
С измененията в Административнопроцесуален кодекс се планува фрапантно нарастване на държавните такси по тъжби пред втората правосъдна инстанция. Така се основават условия за преграждане на пътя към тази инстанция главно за жители и публични организации в случаите, когато решения на държавното управление или други институции в системата на изпълнителната власт или отвън нея засягат техни права и законни ползи. Така се подкопава една от главните функционалности на правото, което е предопределено да даде на стопански и обществено по-слабите членове на обществото инструмент, посредством който да търсят отбрана от беззаконието и произвола на мощните, в това число на упражняващите държавната власт. Така ограничението на пътя за тази отбрана способства само за павиране на безправието. Забележително е, че единственият претекст за реализиране на тази надълбоко засягаща правата на жителите смяна се изчерпва със сухата констатация, че „ това ще докара до увеличение на приходите на Върховния административен съд и административните съдилища “. Разглеждането на съда като някакво частно дружество, предопределено да осъществя облага, вместо да реализира правораздаване, надали заслужава коментар. Липсва разбор на съотношението сред такси и приходи през годините, отговор на въпроса дали то се резервира съгласно вносителите и в случай че не – на какво се дължи това и какви цели, настрана от декларираното обогатяване на съдилищата, се преследват със законопроекта. Проблематични са и предлаганите промени, съгласно които правосъдният състав ще взема решение независимо и без критерии дали да афишира намерено правосъдно съвещание или да си прегледа делото без присъединяване на страните и съревнование сред тях (след като жалбоподателят е внесъл такса от да вземем за пример 450 лева.). Също по този начин се предлага електронно уведомяване на страните и очевидците по каузи, без да е основана гаранция за честното му използване и без да е пояснено, какво постанова жителите, поради чието богатство съществува страната, да бъдат подлагани на полицейщината да употребяват наложително електронна връзка или да им се връчват известия по улицата, без да е уредено по какъв начин ще се документира това. Изобщо визията за индивида и жителя като свободно създание явно не е преобладаваща в тези промени. Създава се и обща уредба на така наречен „ безмълвно единодушие “, без да се държи сметка за случаите, в които то може да бъде ориентирано против правата на другите.
С измененията в Закон за опазване на околната среда се преследва ясна цел – да се даде преимущество за вложителите на така наречен „ обекти от национално значение “, определяни по усмотрението на държавното управление, пред правото на жителите на здравословна околна среда, като се отстрани втората правосъдна инстанция по обжалването на Оценка на въздействието върху околната среда. Текстовете са препоръчани без всевъзможен разбор на въздействието, като е неизречен много притеснителният опит, насъбран през годинте. Така да вземем за пример не е подложено на разбор решението на петчленен състав на Върховен административен съд, с което през 2013 година бе дефинитивно анулирано решение за одобрение на Оценка на въздействието върху околната среда на един от тези „ обекти от национално значение “ – Националното вместилище за радиоактивни боклуци. С това решение бяха открити многочислени и основни нарушавания на закона, свързани със засягане на здравето на хората и отговорността пред бъдещите генерации. Въпреки дадените от двата състава на Върховен административен съд инструкции, министърът на околната среда и водите настойчиво внесе същия Оценка на въздействието върху околната среда, а обжалването му е настоящо в съда. Ето за какви случаи е предопределено премахването на касационната инстанция по административни каузи, свързани с Оценка на въздействието върху околната среда.
Промените в Закон за съдебната власт нашумяха най-много с ограничението на източниците за финансиране на сдруженията на съдиите. Никой не изясни в този спор на какво съображение се приема разширително пояснение на Европейската спогодба за правата на индивида, която разрешава ограничавания единствено по отношение на сдруженията на военнослужещи, полицията и държавни чиновници. Това предложение бе оттеглено, само че останаха текстове, представляващи несъмнена интервенция в независимостта на съдиите, в това число необятна опция да бъдат отстранявани от служба по самодейност на основния прокурор при обвиняване в какво да е закононарушение от общ темперамент, повдигнато от негов зависещ.
Общото сред проблематичните законопроекти
Общото сред трите законопроекта е, че съставляват удар по самостоятелната правосъдна система. В първите два той е във формата на ограничение на правото на жителите, гражданските организации и бизнеса да апелират административните решения и други актове, които ги засягат. Във втория е посредством отслабването на отбраната на независимостта на съдията.
Втората връзка сред трите законопроекта, която може да се види, е в техния корупционен капацитет. Правото на жителите и юридическите лица да апелират актовете на властта, които ги засягат, е главното средство за противопоставяне на държавния произвол посредством надзор за правда. Прокуратурата официално има пълномощията да задейства такова дело, само че е добре известно, че ги упражнява в алегоричен брой случаи. Тоест резултатът от замисляната „ промяна “ е, че жителите и организаците ще бъдат възпрепятствани от правото да потърсят отбрана – от една страна, а въпреки това, ще бъде осуетен най-естественият прийом за ограничение на корупцията и неприятното ръководство както в администрацията, по този начин и по високите етажи на властта.
Едва ли постанова да обясняваме в елементи по какъв начин намесването посредством измененията в Закон за съдебната власт в статута на самостоятелните съдии, които правораздават и чиито точно решения са спирачката за противозаконни актове и дейности на изпълнителната власт, може да докара до намаляване на тази спирачка.
На фона на тези евентуално генериращи корупция законопроекти новият опит за закон против корупцията се явява слаба разтуха. Още повече, че започването изначало на дейностите по предварителна защита на корупцията, почнали преди 17 години, основава безпокойство, че в действителност се връщаме с близо две десетилетия обратно. Дали и по кое време ще се реализира стандартът, който Сметната палата разви в интервала 2000 – 2007 година във връзка декларациите на имуществото, приходите и други на висшите държавни чиновник, откакто към този момент друга институция ще се занимава с тази активност, е неразбираемо. Отделен коментар заслужава похватът да се концентрира огромен размер репресивна власт в ръцете на новооснован държавен орган.
Законите за изменение и допълнение на Закон за опазване на околната среда и Закон за съдебната власт бяха гласувани на второ четене и неправителствени организации желаеха несъгласие от президента. Проектът за Административнопроцесуален кодекс ще се преглежда на второ четене в есенната сесия.
В умозаключение може да се каже, че след знойното лято идва тежка есен, в която следва битка за опазване на демократичните постижения. Началото на настоящето ръководство оставя подозрението, че замислите не са чисти, а помислите са потайни. Остава вярата, че желанието на хората за правдивост и обичайното съмнение към тираничния манталитет в ръководството ще спасят страната от изпадането от законността, което други близки нам по орис европейски нации виждаме, че не съумяват да възпрат.
Законопроектите се разискват във водещата парламентарна комисия не повече от четиринадесет, а от време на време – единствено два дни след внасянето им, т.е. без да бъде изчакан даже официално 30-дневният период за публичното им разискване, очакван в Закон за нормативните актове.
Това разяснява за Програмата Достъп до информация адв. Александър Кашъмов.
Отделен е въпросът, че в този интервал не е прочут нито един случай на оповестено обществено публично разискване на парламентарна законодателна самодейност отвън присъединяване в парламентарни комисии по лична самодейност на заинтригуваните. По отношение спазването на Закон за нормативните актове родните законодатели са доста надалеч от практиката на изпълнителната власт, която въпреки всичко поставя обилни старания за настоящото поддържане на уеб страницата www.strategy.bg.
Това отношение на законодателите може да се дефинира като освен това от елементарна пренебрежителност по отношение на жителите, които са ги избрали. То е освен неподобаващо за избраници към гласоподавателите им, само че съставлява демонстративно неуважение към конституционно обезпечения принцип, съгласно който властта произтича от народа. Това е по този начин, защото плануваното със Закон за нормативните актове присъединяване на жителите в процеса на разискването на плановете за закони е обвързвано с опцията им да упражняват властта „ директно и посредством органите “, планувани в Конституцията, както гласи наредбата на чл.1, ал.2 от главния закон.
По-обезпокоителното е, че такова отношение нормално върви ръка за ръка с поклонението към партийния воевода вместо с уважението към закона и жителите, присъщи на правовата страна и демокрацията. Дано не сме не запомнили, че задъханото претупване на закони е особено за парламентите от втората половина на 40-те години, които в ексклузивен порядък лишават благосъстоятелност, права и чест от цели прослойки жители, с цел да задоволят фантазиите на деспотичен режим, направляван отдалеко.
Измежду импортираните от народни представители законопроекти през първата половина на 2017 година изключително притеснителни са измененията в три значими закони, които бяха шеметно прокарани през парламентарните зали. Единият бе за изменение и допълнение в Административнопроцесуалния кодекс (АПК), с който се усилват десетки пъти таксите за касационно обжалване, другият – за промени в Закона за запазване на околната среда (ЗООС), с който се отстрани цяла правосъдна инстанция при обжалване на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на най-мащабните планове, а третият – за изменение и допълнение в Закона за правосъдната власт (ЗСВ). Между тези три законопроекта има както разлики, по този начин и прилики, които е добре да напомним.
Промените в обособените закони
С измененията в Административнопроцесуален кодекс се планува фрапантно нарастване на държавните такси по тъжби пред втората правосъдна инстанция. Така се основават условия за преграждане на пътя към тази инстанция главно за жители и публични организации в случаите, когато решения на държавното управление или други институции в системата на изпълнителната власт или отвън нея засягат техни права и законни ползи. Така се подкопава една от главните функционалности на правото, което е предопределено да даде на стопански и обществено по-слабите членове на обществото инструмент, посредством който да търсят отбрана от беззаконието и произвола на мощните, в това число на упражняващите държавната власт. Така ограничението на пътя за тази отбрана способства само за павиране на безправието. Забележително е, че единственият претекст за реализиране на тази надълбоко засягаща правата на жителите смяна се изчерпва със сухата констатация, че „ това ще докара до увеличение на приходите на Върховния административен съд и административните съдилища “. Разглеждането на съда като някакво частно дружество, предопределено да осъществя облага, вместо да реализира правораздаване, надали заслужава коментар. Липсва разбор на съотношението сред такси и приходи през годините, отговор на въпроса дали то се резервира съгласно вносителите и в случай че не – на какво се дължи това и какви цели, настрана от декларираното обогатяване на съдилищата, се преследват със законопроекта. Проблематични са и предлаганите промени, съгласно които правосъдният състав ще взема решение независимо и без критерии дали да афишира намерено правосъдно съвещание или да си прегледа делото без присъединяване на страните и съревнование сред тях (след като жалбоподателят е внесъл такса от да вземем за пример 450 лева.). Също по този начин се предлага електронно уведомяване на страните и очевидците по каузи, без да е основана гаранция за честното му използване и без да е пояснено, какво постанова жителите, поради чието богатство съществува страната, да бъдат подлагани на полицейщината да употребяват наложително електронна връзка или да им се връчват известия по улицата, без да е уредено по какъв начин ще се документира това. Изобщо визията за индивида и жителя като свободно създание явно не е преобладаваща в тези промени. Създава се и обща уредба на така наречен „ безмълвно единодушие “, без да се държи сметка за случаите, в които то може да бъде ориентирано против правата на другите.
С измененията в Закон за опазване на околната среда се преследва ясна цел – да се даде преимущество за вложителите на така наречен „ обекти от национално значение “, определяни по усмотрението на държавното управление, пред правото на жителите на здравословна околна среда, като се отстрани втората правосъдна инстанция по обжалването на Оценка на въздействието върху околната среда. Текстовете са препоръчани без всевъзможен разбор на въздействието, като е неизречен много притеснителният опит, насъбран през годинте. Така да вземем за пример не е подложено на разбор решението на петчленен състав на Върховен административен съд, с което през 2013 година бе дефинитивно анулирано решение за одобрение на Оценка на въздействието върху околната среда на един от тези „ обекти от национално значение “ – Националното вместилище за радиоактивни боклуци. С това решение бяха открити многочислени и основни нарушавания на закона, свързани със засягане на здравето на хората и отговорността пред бъдещите генерации. Въпреки дадените от двата състава на Върховен административен съд инструкции, министърът на околната среда и водите настойчиво внесе същия Оценка на въздействието върху околната среда, а обжалването му е настоящо в съда. Ето за какви случаи е предопределено премахването на касационната инстанция по административни каузи, свързани с Оценка на въздействието върху околната среда.
Промените в Закон за съдебната власт нашумяха най-много с ограничението на източниците за финансиране на сдруженията на съдиите. Никой не изясни в този спор на какво съображение се приема разширително пояснение на Европейската спогодба за правата на индивида, която разрешава ограничавания единствено по отношение на сдруженията на военнослужещи, полицията и държавни чиновници. Това предложение бе оттеглено, само че останаха текстове, представляващи несъмнена интервенция в независимостта на съдиите, в това число необятна опция да бъдат отстранявани от служба по самодейност на основния прокурор при обвиняване в какво да е закононарушение от общ темперамент, повдигнато от негов зависещ.
Общото сред проблематичните законопроекти
Общото сред трите законопроекта е, че съставляват удар по самостоятелната правосъдна система. В първите два той е във формата на ограничение на правото на жителите, гражданските организации и бизнеса да апелират административните решения и други актове, които ги засягат. Във втория е посредством отслабването на отбраната на независимостта на съдията.
Втората връзка сред трите законопроекта, която може да се види, е в техния корупционен капацитет. Правото на жителите и юридическите лица да апелират актовете на властта, които ги засягат, е главното средство за противопоставяне на държавния произвол посредством надзор за правда. Прокуратурата официално има пълномощията да задейства такова дело, само че е добре известно, че ги упражнява в алегоричен брой случаи. Тоест резултатът от замисляната „ промяна “ е, че жителите и организаците ще бъдат възпрепятствани от правото да потърсят отбрана – от една страна, а въпреки това, ще бъде осуетен най-естественият прийом за ограничение на корупцията и неприятното ръководство както в администрацията, по този начин и по високите етажи на властта.
Едва ли постанова да обясняваме в елементи по какъв начин намесването посредством измененията в Закон за съдебната власт в статута на самостоятелните съдии, които правораздават и чиито точно решения са спирачката за противозаконни актове и дейности на изпълнителната власт, може да докара до намаляване на тази спирачка.
На фона на тези евентуално генериращи корупция законопроекти новият опит за закон против корупцията се явява слаба разтуха. Още повече, че започването изначало на дейностите по предварителна защита на корупцията, почнали преди 17 години, основава безпокойство, че в действителност се връщаме с близо две десетилетия обратно. Дали и по кое време ще се реализира стандартът, който Сметната палата разви в интервала 2000 – 2007 година във връзка декларациите на имуществото, приходите и други на висшите държавни чиновник, откакто към този момент друга институция ще се занимава с тази активност, е неразбираемо. Отделен коментар заслужава похватът да се концентрира огромен размер репресивна власт в ръцете на новооснован държавен орган.
Законите за изменение и допълнение на Закон за опазване на околната среда и Закон за съдебната власт бяха гласувани на второ четене и неправителствени организации желаеха несъгласие от президента. Проектът за Административнопроцесуален кодекс ще се преглежда на второ четене в есенната сесия.
В умозаключение може да се каже, че след знойното лято идва тежка есен, в която следва битка за опазване на демократичните постижения. Началото на настоящето ръководство оставя подозрението, че замислите не са чисти, а помислите са потайни. Остава вярата, че желанието на хората за правдивост и обичайното съмнение към тираничния манталитет в ръководството ще спасят страната от изпадането от законността, което други близки нам по орис европейски нации виждаме, че не съумяват да възпрат.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ