Първата неделя след Великден е свързана с един от дванадесетте

Първата неделя след Великден е обвързвана с един от дванадесетте Христови възпитаници – свети деятел Тома. Денят се назовава още Томина неделя. Названието идва от името на деня, в който съгласно християнския календар възкръсналият Христос се явява на учениците и почитателите си, и особено се обръща към невярващия във възкресението Му Тома с думите: „ Дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури я в ребрата ми; и не бъди безверен, а набожен!

Апостол Тома е прочут освен с евангелската история за своето обезверение, а и като един от най-жертвоготовните Христови възпитаници.

Житието на светеца споделя, че скоро след възнесението на Христос, апостолите хвърлили чоп, с цел да се види кой къде ще отиде да проповядва божието слово. На деятел Тома се паднала нелеката задача да проповядва в земите на Индия. За да го окуражи, самият Господ му се явява във привидение, заповядвайки му да работи без да се опасява, тъй като Сам ще бъде с него. По това време в Йерусалим дошъл делегат на индийския цар, който търсел умел художник, с цел да му построи луксозен замък. Тома се наел да извърши задачата и отпътувал за Индия. Там се явил пред царя и получил от него пари за градежа, които бързо раздал на бедните и болните, като проповядвал Христовото обучение. Царят се разгневил и затворил апостола в тюрма, само че скоро станало знамение. Царският брат внезапно излекуван след тежко боледуване и получил привидение на прелестен небесен замък. Така царят схванал, че Тома му е приготвил не земно, а небесно жилище с милостинята, която е раздал за избавление на душата му, и дружно с брат си се обърнал към християнството.

Томината неделя поставя свършек на великденския празничен цикъл, това е и краят на Светлата седмица, наричана още Празна, заради възбраната да се работи каквото и да е. На този ден дамите наново боядисват яйца и ги раздават за душите на починалите си близки.

Имен ден през днешния ден честват всички, които носят имената Тома, Томислав и Томислава.

Народни поверия

С Томина Неделя приключва цикълът от Великденски празници и завършва интервалът, в който не се вършат помени за умрелите, почнал на Лазаровден, както и възбраните за домашна и полска работа.

В националния календар Томината Неделя се отбелязва като Великден на мъртвите.

Носят се яйца и козунаци на гробища, с цел да се уважи Възкресението на Христос и в света на умрелите.

Сред главните обичаи и традиции са повторното боядисване на яйца и въвличане на козунаци, последвани от раздаването им на гробищата за умрелите. Така Възкресението на Христос се отбелязва и в света на мъртвите.

Освен раздаването на боядисани яйца и козунак се преливат гробните места на умрелите близки с вода и вино, прекадява се и се палят свещички.

В някои краища на страната хората по остаряла традиция оставят боядисани яйца на гробовете на околните си, което обаче е в прорез с канона. По-добре ги раздайте, в сравнение с да ги оставите да се скапват и вмирисват на гробищата.

Самото наново боядисване на яйца и раздаването им се прави с религия, че по този начин ще предпазят мъртвите от превъплъщаване.

Традицията повелява да боядисате още веднъж великденски яйца в деня преди Томина неделя, само че някои домакини отделят за задачата част от боядисаните преди Великден – на Велики четвъртък или на Велика събота яйца и ги съхраняват в хладилника до Томина неделя, с цел да ги запазят пресни.

На Томина неделя към момента важи строгата възбрана за женска домашна работа. Особено това важи за прането и за простирането. Вярва се, че по този начин нивите и градините ще вържат изобилен плод.

Какво да извършите вие, преценете съгласно опциите и времето си, само че не подминавайте празника – не е значимо количеството, а да споменете мъртвите.

Източници: Православие.бг, БНР, настоящо.ком