Днес отбелязваме Неделя Православна
Първата неделя на Великия пост, която означаваме през днешния ден, е отдадена на светото Православие. Тя е наречена Неделя Православна.
Празникът в днешната Първа Неделя от Великия пост е основан в 842 година, след окончателната победа над иконоборците на Седмия космополитен събор през 787 година в град Никея и на Цариградския поместен събор през 840 година
Днес честваме деня на тържеството на Православието над неправдата, ересите, лъжеученията; само че не честваме тържеството на православните над другите хора, а ликуваме за това, че Бог от столетие в столетие е намерил в нашата среда хора, които по този начин надълбоко са Му предани, по този начин способни да се приобщят към Него, да Го познават, че Той е разкрил на нас, от време на време непросветени, от време на време със замъглени сърца и мозъци, истината за Себе Си.
И през днешния ден ние ликуваме за това, че Господ е толкоз милосърден, че в Него има толкоз обич и състрадание, че е почнал да се открива от столетие в столетие на всеки човек, който Му открие сърцето си и който очисти сърцето си и живота си, с цел да бъде заслужен за Неговата обич, Неговата кръстна гибел, Неговото Възкресение. Това е дивен ден, в който ние приказваме и тържествуваме за успеха на Бога над лъжата, която като мъгла се популяризирала по цялата земя посредством човешката несправедливост и прегрешение.
И през днешния ден би трябвало да си спомним с особена обич и страхопочитание тези светии, които по този начин надълбоко са враснали в тайната Божия, които по този начин подвижнически Му се разкрили, че Той могъл посредством тях да приобщи и нас към истината. Затова дано с признателност да се отнасяме към тях - към светиите, подвижниците, към елементарните хора, които са познали Бога и са споделили с нас знанието за Него. Нека ги благославяме и благоговеем пред тях. Но това е незадоволително, в случай че желаеме да бъдем техни почитатели, наследници, техни възпитаници.
Ние би трябвало да се научим на това, по какъв начин да открием своето сърце, своя разум на Бога, с цел да влее Той в нас светлина, с цел да познаем Бога в цялата дълбочина, в която Той желае да ни се открие. Затова дано ликуваме за тържеството на Православието над нас, православните, за успеха Божия над нас. И от признателност дано обилно даваме цялото познание за Бога, което Църквата е събрала през хилядолетията, на тези хора, на които Бог е необходим, тъй като хиляди и хиляди хора се нуждаят от знание на истината за Бога, индивида, живота.
Нека приемем този подарък Божий и да го раздаваме; без да се големеем, че сме православни и сме участници в тържеството на Православието, а смирено помнейки, че това е подарък Божий, който ние в глинени съдове носим и можем да дадем, като животворна вода на тези хора, които жадуват и които умират. Амин.
Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е конфискувано из Посланието на свети деятел Павел до Евреите /Евр. 11:24-26,32-12:2/, а Второто четиво - Евангелското, е конфискувано из духовните трудове и директиви на свети деятел и евангелист Йоан /Ин 1:43-51/.
В рубриката "Съвременна Библия " -Нека създадем небрежно един опит! Огледайте се в близост! Какво виждате? Хора, движимости, природа… допускам - доста неща! Всичко, което виждате, има нещо общо между тях. Знаете ли какво? Всичко, което виждате е очевидно. Сигурно ви изненадах с дълбокото си признание. И въпреки всичко, това е правилно. С очи можете да видите само забележими неща. Знаете ли, има невидими неща, които сигурно всеки човек би желал да види, в това число и вие. Искате да назова едно от тях? Примерно - вярата! Св. ап. Павел написа, че тя се вижда, само че не с очите в главата ни, а с очите на сърцето ни. Какви ли са тези очи на сърцето? Най-просто казано, в случай че желаете да виждате ясно, с цел да броите парите си, то имате потребност от очи в главата. Ако желаете да видите вяра за себе си в този свят, имате потребност от очите на сърцето. Чуйте освен това за тези очи, които виждат невидимите неща! Оказва се, че имаме отчайваща потребност от тях.
Празникът в днешната Първа Неделя от Великия пост е основан в 842 година, след окончателната победа над иконоборците на Седмия космополитен събор през 787 година в град Никея и на Цариградския поместен събор през 840 година
Днес честваме деня на тържеството на Православието над неправдата, ересите, лъжеученията; само че не честваме тържеството на православните над другите хора, а ликуваме за това, че Бог от столетие в столетие е намерил в нашата среда хора, които по този начин надълбоко са Му предани, по този начин способни да се приобщят към Него, да Го познават, че Той е разкрил на нас, от време на време непросветени, от време на време със замъглени сърца и мозъци, истината за Себе Си.
И през днешния ден ние ликуваме за това, че Господ е толкоз милосърден, че в Него има толкоз обич и състрадание, че е почнал да се открива от столетие в столетие на всеки човек, който Му открие сърцето си и който очисти сърцето си и живота си, с цел да бъде заслужен за Неговата обич, Неговата кръстна гибел, Неговото Възкресение. Това е дивен ден, в който ние приказваме и тържествуваме за успеха на Бога над лъжата, която като мъгла се популяризирала по цялата земя посредством човешката несправедливост и прегрешение.
И през днешния ден би трябвало да си спомним с особена обич и страхопочитание тези светии, които по този начин надълбоко са враснали в тайната Божия, които по този начин подвижнически Му се разкрили, че Той могъл посредством тях да приобщи и нас към истината. Затова дано с признателност да се отнасяме към тях - към светиите, подвижниците, към елементарните хора, които са познали Бога и са споделили с нас знанието за Него. Нека ги благославяме и благоговеем пред тях. Но това е незадоволително, в случай че желаеме да бъдем техни почитатели, наследници, техни възпитаници.
Ние би трябвало да се научим на това, по какъв начин да открием своето сърце, своя разум на Бога, с цел да влее Той в нас светлина, с цел да познаем Бога в цялата дълбочина, в която Той желае да ни се открие. Затова дано ликуваме за тържеството на Православието над нас, православните, за успеха Божия над нас. И от признателност дано обилно даваме цялото познание за Бога, което Църквата е събрала през хилядолетията, на тези хора, на които Бог е необходим, тъй като хиляди и хиляди хора се нуждаят от знание на истината за Бога, индивида, живота.
Нека приемем този подарък Божий и да го раздаваме; без да се големеем, че сме православни и сме участници в тържеството на Православието, а смирено помнейки, че това е подарък Божий, който ние в глинени съдове носим и можем да дадем, като животворна вода на тези хора, които жадуват и които умират. Амин.
Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е конфискувано из Посланието на свети деятел Павел до Евреите /Евр. 11:24-26,32-12:2/, а Второто четиво - Евангелското, е конфискувано из духовните трудове и директиви на свети деятел и евангелист Йоан /Ин 1:43-51/.
В рубриката "Съвременна Библия " -Нека създадем небрежно един опит! Огледайте се в близост! Какво виждате? Хора, движимости, природа… допускам - доста неща! Всичко, което виждате, има нещо общо между тях. Знаете ли какво? Всичко, което виждате е очевидно. Сигурно ви изненадах с дълбокото си признание. И въпреки всичко, това е правилно. С очи можете да видите само забележими неща. Знаете ли, има невидими неща, които сигурно всеки човек би желал да види, в това число и вие. Искате да назова едно от тях? Примерно - вярата! Св. ап. Павел написа, че тя се вижда, само че не с очите в главата ни, а с очите на сърцето ни. Какви ли са тези очи на сърцето? Най-просто казано, в случай че желаете да виждате ясно, с цел да броите парите си, то имате потребност от очи в главата. Ако желаете да видите вяра за себе си в този свят, имате потребност от очите на сърцето. Чуйте освен това за тези очи, които виждат невидимите неща! Оказва се, че имаме отчайваща потребност от тях.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ