Първата част на този прелюбопитен преглед на иновациите в автомобилния

Първата част на този прелюбопитен обзор на нововъведенията в автомобилния свят можете да видите тук.

Списъкът е направен от неуморни автожурналисти от autocar. Но даже и те може да бъркат за някое изобретение.

Автоматичен сгъваем покрив: Plymouth (1939 г.)

През 1939 година Plymouth е единственото поделение на Chrysler, което предлага коли със сгъваем покрив, и въпреки че съперниците продават и кабриолети, никой от тях няма подобен с електрически задвижван покрив.

Автомобилът на фотографията е кабриолет Plymouth Deluxe от 1939 година, който се задвижва от шестцилиндров мотор с работен размер 3292 „ кубика “.

КОЕФИЦИЕНТ ИНОВАТИВНОСТ: 6 – „ щипка “ разкош.

ПРОЗОРЦИ С ЕЛЕКТРИЧЕСКО ЗАДВИЖВАНЕ: Packard Custom Super Eight One-Eighty (1940 г.)

При дебюта си Packard Super Eight One-Eighty става първият серийно създаван автомобил, оборудван с електрически прозорци. Наричани Automatic Window Control (автоматично ръководство на прозорците), те се задвижват хидравлично.

Моделът просто изпреварва Lincoln, чийто Continental от 1941 година включва електрически прозорци с вакуумно ръководство.

Системата на Packard употребява спирачна течност, с цел да движи прозорците нагоре и надолу. Тя е мудна и склонна към течове, когато не се поддържа вярно.

Огромната и доста примитивна климатична система също дебютира като алтернатива в този в действителност реформаторски автомобил.

КОЕФИЦИЕНТ ИНОВАТИВНОСТ: 7 – значим, само че не и краят на историята, както ще видите…

Дискови спирачки: Chrysler Crown Imperial (1948 г.)

Ще мине още едно десетилетие, преди множеството автомобилни производители да открият дисковите спирачки, само че още през 1948 година Chrysler Crown Imperial разполага с тях, и то на четирите колела.

Дори през днешния ден някои икономични коли към момента имат дискови спирачки единствено начело. Дисковите спирачки имат редица преимущества спрямо барабанните спирачки, най-много те имат по-голяма спирачна мощ.

КОЕФИЦИЕНТ ИНОВАТИВНОСТ: 8 – значително усъвършенстване.

SAFETY CELL: Saab 92 (1949 г.)

Години наред Saab и Volvo се състезаваха между тях в основаването на най-безопасните коли в света.Именно отсам стартира всичко, когато Saab показва първата в света със safety cell в своя модел 92, който беше и първият модел на Saab в историята.

Тази разработка е от голямо значение. Tя основава доста мощна структурна зона към пространството за пасажерите, която ги защищава от удари при злополука. Oстаналата част от автомобила е проектирана да всмуква тези удари, като на процедура жертва себе си, а не пасажерите. СНИМКА: Saab Ursaab, прототипът на автомобила за 92

КОЕФИЦИЕНТ ИНОВАТИВНОСТ: 10 – избавител на живота.

ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ПРОЗОРЦИ: Imperial (1951 г.)

Както към този момент беше упоменато, първите електрически прозорци са инсталирани на Packard от 1940 година, само че е употребена хидравлична конфигурация. Едва през 1951 година електрически задвижвани прозорци се инсталират на сериен автомобил.

Chrysler Imperial е първият, който ги получава, макар че наподобява, че някои високотехнологични Daimler-и в Англия може да са ги получили в дребни количества още през 1947 година

КОЕФИЦИЕНТ ИНОВАТИВНОСТ: 8 – през днешния ден е доста мъчно да се купи автомобил без тях.

СЕРВОУСИЛВАТЕЛ НА ВОЛАНА: Imperial (1951 г.)

Докато моделната линия Imperial на Chrysler не стартира да предлага сервоусилвател на кормилото (PAS) в моделите си от 1951 година, водачите просто би трябвало да одобряват, че ръководството на тежки коли в града е трудно.

Преди това физическата мощ на водача или неналичието на такава беше основен фактор при покупката на автомобил.

Системата на Imperial се назовава Hydraguide, само че тя не е монополист за дълго. GM бързо последва образеца и до 1956 година 25% от всички коли по пътищата на Съединени американски щати са оборудвани с тази функционалност. Днес този % е съвсем 100%.

КОЕФИЦИЕНТ ИНОВАТИВНОСТ: 9 – през днешния ден даже най-големите коли могат да бъдат ръководени от всеки.

РАДИАЛНИ ГУМИ: Lancia Aurelia B20 (1951 г.)

Радиалните гуми са създадени за първи път от Michelin в края на 40-те години на предишния век. Tе са с друга шарка на протектора от обичайните диагонални гуми, като обезпечават по-добро сцепление (особено на мокрa настилка), по-голяма устойчивост и по-малко противодействие при търкаляне, което спомага за икономията на гориво.

Някои настояват, че 2CV на Citroën, благосъстоятелност на Michelin, е първият автомобил, който получава новия вид гуми като общоприетоо съоръжение през 1948 година Самата Michelin обаче твърди, че първият адресат е Lancia Aurelia B20 през 1951 година Други европейски производители последват образеца със своите по-спортни модели през идващите няколко десетилетия.

Може би заради обстоятелството, че в Съединени американски щати пътната топография е много по-различна от тази в Европа, на американските производители им е лишило известно време да последват образеца. Първият американски автомобил, който ги получава като част от общоприетото съоръжение, е Continental III на Ford от 1970 година Радиалните гуми към този момент са повече или по-малко универсални.

КОЕФИЦИЕНТ ИНОВАТИВНОСТ: 9

АВТОМАТИЧНИ ДЪЛГИ СВЕТЛИНИ: Oldsmobile (1952 г.)

Тази технология е рядка даже през днешния ден, само че Oldsmobile вкарва фарове, които минават от „ дълги “ на „ къси “ сами, още през 1952 година Тя се е наричала Autronic Eye и се е състояла от комутатор за различаване на светлината, инсталиран в корпус, инсталиран от страната на лидера на арматурното табло.

Той автоматизирано „ затъмнява “ фаровете, когато усети светлина от насрещно движещи се коли. Опцията коствала към 500 USD в днешни пари.

Много хора обаче се оплакваха, че системата е ненадеждна и прекомерно сензитивна към други източници на светлина, като да вземем за пример билбордове. GM я усъвършенства и я предлага на повече коли, в това число на няколко Cadillac и Buick.

Днес доста по-усъвършенствани системи са много публикувани. Най-добрите от тях контролират фаровете по този начин, че да не заслепяват насрещно движещите се коли, като в същото време усъвършенстват осветлението, доколкото е допустимо.

КОЕФИЦИЕНТ ИНОВАТИВНОСТ: 4 – потребно, само че даже и актуалните системи не работят 100% надеждно.

Климатик: Nash Ambassador (1954 г.)

Както споменахме, Packard предлага климатик на своите коли през 1940-42 година, само че системата е доста скъпа и извънредно неефективна. Освен това заема цялото пространство на багажника.

Системата AirTemp на Chrysler от 1953 година е по-добра, само че още веднъж е несъвършена, до момента в който разнообразни коли на GM, пуснати на пазара в края на 1953 година, имат огромна система въз основата на Frigidaire, употребяваща съоръжение в багажника.

Nash преодолява тези трудности, подкрепят от своята сестринска компания, производителя на хладилници Kelvinator. Използвайки ноу-хауто на тази компания, Nash първи предлага налична и практична изцяло интегрирана система за отопление, вентилация и климатизация (ОВК) от моделната 1954 година в своя Ambassador. Останалата част от промишлеността бързо последва образеца на този доста значим прогрес.

КОЕФИЦИЕНТ ИНОВАТИВНОСТ: 9 – за което всички можем да сме признателни.

ЦЕНТРАЛНО ЗАКЛЮЧВАНЕ: Packard (1956 г.)

Въвеждането на електрическото заключване не е доста добре документирано, само че наподобява, че Packard е бил пръв, въвеждайки система за електрическо заключване на вратите в своята гама от 1956 година Днес тя участва в съвсем всеки автомобил.

КОЕФИЦИЕНТ ИНОВАТИВНОСТ: 7 – доста потребен.

КРУИЗ КОНТРОЛ: Imperial (1957 г.)

Американските пътища от дълго време са идеална среда за круиз надзор, само че до момента в който марката Imperial на Chrysler не вкарва тази функционалност в моделите си от 1957 година, би трябвало сами да контролирате газта.

Круиз контролът преобрази към по-добро шофирането на дълги дистанции, стига трафикът да не е натоварен. Трябваше да изчакаме няколко десетилетия за решение на този проблем.

Появата на круиз контрола в този Imperial акцентира какъв брой плодотворен интервал са били годините 1948-1960 за Chrysler, който е пионер освен в круиз контрола, само че и в електрическите стъкла, дисковите спирачки, сервоусилвателя на кормилото, а при Imperial от 1956 година – в първото в света фабрично инсталирано транзисторно радио.

КОЕФИЦИЕНТ ИНОВАТИВНОСТ: 7 – берекет за автомобилния свят.

ВЪЗДУШНО ОКАЧВАНЕ: Cadillac Eldorado Brougham (1957 г.)

Функция, с която даже и в този момент се оборудват единствено най-луксозните коли, Cadillac вкарва въздушно окачване на своите модели от най-голям клас за моделната 1957 година, което обезпечава същинско пътешестване с вълшебно чердже.

То също по този начин усъвършенства контрола на каросерията и ръководството. Както при доста други пионери, и този съответен път не беше елементарен и системата в началото се оказа ненадеждна.

GM хвърли всичко в този флагмански автомобил. Другата иновация, маркирана от автомобила, са електрическите седалки с памет. Той струваше 13 074 $ – два пъти повече от общоприетото Eldorado и еквивалента на 121 000 $ през днешния ден – и беше даже по-скъп от еквивалентните Rolls-Royces. През 1957-1958 година са създадени 704 броя.

КОЕФИЦИЕНТ ИНОВАТИВНОСТ: 6 – стъпка напред в комфорта на първокласните коли.

ПЪРВИЯТ ПИКАП С КАБИНА: International Harvester Travelette (1957 г.)

Може и да са потребни за транспортиране на движимости, само че някои ранни консуматори на пикапи са желали да транспортират повече хора.

Например доста каросерийни производители прибавят седалки към пикапите Ford Model T през 20-те години на предишния век. Но International Harvester е първата компания, която предлага фабрично направена кабина за екипаж, каквато я разбираме през днешния ден, с една спомагателна врата от страната на пасажера и шест места за сядане. Четвърта врата се появява в модела през 1961 година

На Голямата тройка ѝ лишава известно време да схване тази идея: Dodge през 1963 година, Ford през 1965 година, а Chevy чак през 1973 година

Днес кабините за повече пасажери преобладават на пазара на пикапи в Съединени американски щати, защото водачите, разбираемо, обичат автомобил, който може да работи през седмицата, а през уикендите да транспортира фамилиите, както и съоръжение за свободното време.

КОЕФИЦИЕНТ ИНОВАТИВНОСТ: 7 – спомага за превръщането на пикапите в най-продавания клас коли в Америка.

ЕЛЕКТРОННО УПРАВЛЕНИЕ НА ВПРЪСКВАНЕ НА ГОРИВОТО: Chrysler 300D, 1958 година

Технологията за електронно впръскване на гориво стартира мъчно. Американ Моторс Корпорейшън (AMC) закупува от Бендикс система, наречена Electrojector, с желанието да я предложи като алтернатива на Rambler Rebel от 1957 година При тестванията тя се оказва ненадеждна и не е препоръчана на обществеността.

През 1958 година Chrysler създава дребен брой коли 300D, оборудвани със системата на Bendix, а сестринските марки Plymouth, DeSoto и Dodge също оферират системата на някои от своите коли.

Electrojector рядко работи по предопределение, което принуждава компанията да разгласи акция за евакуиране на коли, оборудвани с Electrojector, от пазара в края на лятото на 1958 година, с цел да бъдат преоборудвани с карбуратори. 

По-късно патентите на Bendix са продадени на немската компания Bosch, която усъвършенства технологията и реализира огромен триумф с дългогодишната си система Jetronic. Тя се продава на производителите на коли на практика на всички места.

КОЕФИЦИЕНТ ИНОВАТИВНОСТ: 9 – прави моторите доста по-надеждни и усъвършенствани, изключително в студено време.

ТРИТОЧКОВ ПРЕДПАЗЕН КОЛАН: Volvo Amazon (1959 г.)

Компанията Volvo е известна с работата си за повишение на сигурността на колите, а въвеждането на триточковия защитен колан през 1959 година евентуално е избавило повече човешки животи от всяка друга функционалност за сигурност.

Вечната заслуга на компанията е, че тя разреши технологията да бъде употребена от други производители на коли без патентни разноски.

Предпазните колани не просто ви стопират да излетите през предното стъкло при ненадейно понижаване на скоростта. Макар че това е значимо, значимото е, че те са част от по-широка система: те задържат пасажерите на избраното им място навътре в автомобила, в защитната клетка, даже в обстановка, обвързвана с висока скорост на удара.

Ако не сте ситуирани там, където автомобилът счита, че би трябвало да бъдете в сериозна обстановка, а вместо това летите из купето или даже изхвърчате от автомобила, изходът е явен.

В Обединеното кралство всеки четвърти умрял при автомобилна злополука през 2017 година не е бил с защитен колан. Моля, закопчайте защитните колани.

КОЕФИЦИЕНТ ИНОВАТИВНОСТ: 10 – избавил е милиони.

ДВИГАТЕЛ С ТУРБОКОМПРЕСОР: Oldsmobile F-85 Jetfire (1962 г.)

Oldsmobile F-85 Jetfire е първият в света сериен автомобил с турбокомпресор. С турбоагрегата Garrett, прибавен към 3500-кубиковия V8, той усили мощността на мотора с 16% до 215 к.с., разреши на този огромен автомобил да развие от 0 до 100 км/ч за 9,2 сек, с цели пет секунди по-бързо от версията без турбо.

По-късно през същата година турбокомпресор е инсталиран и на шестцилиндровия мотор на Chevrolet Corvair.

Въпреки това моторът на Jetfire се оказва обезсърчителен и в последна сметка за двете години на продажба са продадени единствено 3765 екземпляра.

Двигателят е съвсем еднакъв с V8 на Buick, чийто дизайн и инструментална екипировка по-късно са продадени на английската компания Rover и са употребявани в необятна гама от нейни коли, в това число в истинския Range Rover, въпреки и в никакъв случай в турбокомпресорна форма.

КОЕФИЦИЕНТ ИНОВАТИВНОСТ: 7 – турбокомпресорите към този момент са извънредно публикувани и разрешават постигането на прилична мощ и въртящ миг даже от доста дребни мотори.

КЛИМАТРОНИК: Cadillac Sedan de Ville (1964 г.)

След пробива на Nash през 1954 година климатикът бързо се трансформира в наложителен детайл за колите в Америка, а по-късно стартира борбата за неговото възстановяване.

GM стига първи до този стадий, като инсталира автоматизиран климатик „ comfort control “ на Cadillac Sedan de Ville през 1964 година и на някои други модели – лидерът задава мечтаната температура, а климатикът се грижи за останалото, най-малко на доктрина.

КОЕФИЦИЕНТ ИНОВАТИВНОСТ: 6 – въпреки и да не е толкоз огромен прогрес, колкото самата климатична апаратура, ние въпреки всичко приветстваме този факт.

ПОДГРЕВ НА СЕДАЛКИТЕ: Cadillac Fleetwood (1965 г.)

Робърт Балард от GM патентова отопляемата седалка през 1951 година, само че минават 15 години, преди тази функционалност да се появи в сериен модел. През 1965 година Cadillac Fleetwood от 1966 година става първият автомобил, който предлага отопляеми седалки; опцията коства 500 USD в днешни пари.

Днес в студения климат в студените сутрини всички можем да сме признателни за тази функционалност. Имате ли предпочитание и за масаж?

Тогава трябваше да изчакате до 2000 година, когато те се появиха за първи път в Cadillac DeVille, както и в Mercedes-Benz S-Class едновременно.

През 2001 година Saab предлага обдухване на седалките в модела 9-5. То разчита на чифт вентилатори, интегрирани в седалката, с цел да извличат топлия въздух, арестуван сред тялото на пасажера и тапицерията.

КОЕФИЦИЕНТ ИНОВАТИВНОСТ: 6 – всички ние сме признателни за това всяка зима/лято.