Двама мъже, 2 гребла и 60 дни в океана
Първа пред къщата ни посреща лодката Neverest. Тя е по-малка в сравнение с си представях, че е задоволително, с цел да могат вътре двама мъже да прекарат повече от 2 месеца. Бяла и лъсната е, сложена на особено ремарке, в подготвеност след няколко часа да бъде натоварена на камион, който ще я закара до ПортугалияП
Там на 3-ти юни ще дойдат и Стефан и Максим Иванови, с цел да извършат последните подготовки преди огромното предизвикателство - да прекосят океана с гребане от Португалия до Бразилия.
Как тъкмо ли? Да не избързваме. Сега сме в дома им в София, където те - усмихнати и ужасно гостоприемни, ревизират и товарят най-различни непромокаеми чанти и торби в лодката.
Името на лодката е Neverest, което на британски значи " Никога не почивай ". Освен това е и отпратка към най-високия връх в света Еверест, който е и знак на огромно личностно достижение
" В тази огромната избавителна чанта има здравна аптечка, малко храна, сигнални ракети - всевъзможни неща, които може да ти потрябват, в случай че би трябвало да напуснеш тази лодка и да се качиш в дребната избавителна лодка, което уповавам се да не се случва ", изяснява Стефан умерено, до момента в който подава багажа на сина си. 16-годишният Максим, който приятелите назовават Макс, се е качил в лодката и подрежда чантите на борда.
" Малката избавителна лодка " очевидно е надуваема, тъй като ми демонстрират една доста дребна торбичка.
" Това е едната водна котва, която се постанова да употребяваме, в случай че е доста бурно морето. При доста мощен вятър и при доста огромни талази, лодката сама се завърта перпендикулярно на тях и това е най-опасният миг в действителност ", споделя Стефан.
" Тогава е доста огромен шансът лодката да стартира да се превърта през борда. Ако си на борда, можеш да изпаднеш от него, в случай че си вътре в каютата, може да започнеш да се търкаляш. И по тази причина тази котва се връзва или откъм гърба на лодката, или начело, с цел да може самата лодка да бъде в посока напразно и по този начин да не се превърта. "
Максим Иванов по време на подготвителни извършения на язовир Искър в България през май 2020 година Лодката
За всеки евентуален проблем, някъде по лодката има решение. Това е усещането, с което оставам след близо двучасовото разглеждане на лодката пред дома им. Ако се скапе електрическата система – имат авариен слънчев панел и ръчно динамо. Ако се счупи уредът за филтриране на вода - имат втори, който е ръчен. Оборудвали са се с няколко информационни устройства, а при положение, че някой падне от борда - на колана, който е вързан към кръста му, има още един предавател.
" Това са сателитни маяци, с които в някое злополучие изпращаме сигнал към спътниците и той незабавно - в границите на 3-4 минути, изпраща сигнал до Земята и към този момент всички знаят къде сме и че ни би трябвало избавление. Въобще не се тормозим от това да изгубим контакт със сушата ", включва се Макс от предния завършек на лодката.
Той изяснява защо се ползват другите принадлежности и по какъв начин работят със същата убеденост, с която приказва и татко му. Причината евентуално е, че двамата дружно са построили и сглобили всеки детайл и система по транспортното средство.
На лодката Макс и Стефан имат голям брой разнообразни устройства за връзка със сушата, тъй че да са сигурни, че в случай че едини се скапе те отново няма да останат без връзка
" Строежът на лодката лиши година и половина, дружно с проектирането. Понеже ние нищо не разбираме от планиране на лодки, открихме един британски проектант на морски съдове – Фил Морисън, който се занимава с океански гребни лодки и е проектирал най-малко 70% от всички такива лодки. Той е направил за нас този дизайн ", споделя Стефан.
Едно от неповторимите условия, които те са имали към Морисън, е било лодката да може да се построи в техния гараж, а не в корабостроителница, което би било всекидневно.
" Много ми хареса това да работиш с ръцете си и да схванеш какво тъкмо би трябвало да направиш, с цел да постигнеш оптималния резултат ", споделя Макс, който е работил по лодката след учебно заведение и през събота и неделя.
" За най-трудните проблеми се съветвахме с Фил Морисън, както и с Николай Джамбазов и Стоян Войводов. Но за по-малките - ние напълно сами се справяхме, употребявайки YouTube, a и нашите мозъци. Въобще не сме имали чак толкоз доста външна помощ ", споделя предостатъчно той.
16-годишният Максим Иванов, който в случай че успее да прекоси Атлантическия океан гребейки единствено с татко си, ще стана най-младият човек, съумял в това начинание
Едно от най-трудните неща при построяването на сходна лодка е това тя да може да се " самоизправи " – това значи лодката сама да се връща в вярно състояние, откакто е била преобърната от огромна вълна.
" Голямата част на тежестта в действителност е покрай дъното. И пространствата начело и откъм гърба служат като балони, тъй че представете си да сложиш един балон и върху него да сложиш една тежест. Малко заклащане на този балон, ще докара до връщането в изходно състояние ", изяснява Стефан.
Предизвикателството
В началото на май Neverest е предходна " тест за самоизправяне " и те са уверени в нея. Но в този момент й следва най-голямата инспекция. С нея Макс и Стефан би трябвало да изминат над 6000 км разстояние от Португалия до Бразилия, в случай че ги измерваме по права линия. Те несъмнено ще бъдат доста повече, тъй като двамата би трябвало да ги изминат с гребане.
„ Системата на придвижване при тези океански лодки е на всеки 2 часа да се сменят гребците. Тоест 6 пъти дневно би трябвало да гребеш по 2 часа. По този метод лодката непрестанно е в придвижване и освен се придвижва по-бързо, само че и се понижава рискът тя да бъде преобърната от ветровете “, изяснява Стефан.
В двата часа, в които човек не гребе, той не може просто да се отдаде на отмора. Трябва да си подготви и да се нахрани със суха храна (нарича се " лиофилизирана " и е същата, каквато употребяват астронавтите), да организира някаква връзка с околните на сушата и вероятно да поспи към час. След това още веднъж застъпва вахта. И по този начин протича всяко едно денонощие.
Преминаването на Атлантическия океан се чака да отнеме сред 60 и 90 дни. На борда те взимат храна, която да им стигне за 70 дни, а вода имат в обилие, тъй като ще употребяват пречистена от океана. През цялото време ще може да следим техният напредък посредством GPS Live Feed, за който можете да намерите информация на фейсбук и истаграм страниците на Neverest Ocean Row.
Преди седмица Neverest отпътува за Португалия на камион, където ще дойде няколко дни след Макс и Стефан, които ще летят до там.
Маршрутът потегля от пристанището на португалския град Портимао, където Макс и Стефан отпътуват тази седмица. Лодката ще пристигна няколко дни след тях, когато и стартират финалните мерки и инспекции. Когато са подготвени и вятърът е попътен, те ще се насочат към Бразилия.
Интересен подробност е, че самият Макс е роден в Бразилия през 2003 година, когато родителите му са живеели там поради тогавашната си работа. Той към момента не се е прибирал в страната и е избрал да дойде по изключително необикновен метод.
„ Ще се отправим към Канарските острови, както е направил Колумб, който е тръгнал доста покрай мястото, от което тръгваме ние. След това ще минем около островите Кабо Верде, където в случай че се постановат някакви поправки на лодката или имаме някакви медицински проблеми, може да спрем. Ние не желаеме да стопираме, само че въпреки всичко това е спомагателен комфорт за нас, че има къде да се спре. И към този момент от Кабо Верде до Бразилия - втората половина от маршрута, няма повече благоприятни условия за спирки “, споделя Стефан.
По пътя им ги чакат голям брой тествания. Сега стартира сезонът на ураганите в Атлантическия океан, само че пък ще има и много кораби в океана. Те могат да бъдат спасители, само че и съставляват и заплаха, в случай че не видят дребната лодка или радарите им не я засекат. Въпреки това бурите не ги плашат.
„ Това, от което най-вече ме е боязън, е да съм надалеч от всички, да съм в отвъдното. Там, където може да се каже, че най-близкият човек е в космоса, а не на сушата. От това ме е най-вече боязън – да съм надалеч от всички, да сме изолирани. Както се споделя - океанът е най-голямата пустиня, тъй като не може да пиеш от водата и си толкоз надалеч от всички. Тази изолираност е това, което се надявам да не ме пречупи “, споделя Макс в отговор на въпроса какво най-вече го тормози.
Естествено Макс има проект по какъв начин да пребори изолацията. Планира да се обажда на другари и родственици всеки ден. Освен това взима със себе си и писма, написани от най-близките му, с цел да го развеселяват и окуражават, когато има потребност.
Това не е първото предизвикателство, което финансистът Стефан Иванов подхваща
За татко му, който е финансист и бизнесмен и е привикнал да борави с риск, най-смущаващото е „ огромният брой неизвестности “.
„ Неизвестност за това по какъв начин се оправя организмът ти след толкоз дълго корабоплаване с морската болест, с усилието, което би трябвало да правиш всекидневно. Неизвестност за това по какъв начин ще се държи лодката, тя въпреки всичко е нова, самият дизайн на лодката е нов. Неизвестност с това, какво ще бъде времето “, разяснява Стефан.
За него това не е първото съществено физическо предизвикателство, което си слага. През 2011 година той преплува Ламанша, а през 2018 година сполучливо приключи едно от най-трудните надпревари по устойчивост в света Ironman ( “Железен човек “). Но това е първият път, в който се впуска в приключението дружно със сина си.
„ За мен това е най-голямото благополучие - да съм със сина си толкоз дълго време. Вече прекарахме толкоз доста време дружно, до момента в който създадем тази лодка, в залата до момента в който упражняваме, у дома на тренажора, където си приказваме за най-различни тематики. Мисля, че малко татковци с деца на тази възраст имат толкоз интензивна връзка “, споделя Стефан.
Засега двамата са се сработили доста добре, което е видно и по време на изявлението.
„ Работим като екип, като равни един с различен. Не знам след 2 месеца какво ще бъде ситуацията. Мислех си всеки ден да му давам по един бащински съвет, само че мисля, че ще му дотегне “, смее се Стефан.
Макс и Стефан дружно са построили цялата лодка Каузата
Колкото и въпроси още да имам по лодката или по маршрута, има една друга тематика, за която двамата упорстват да приказват. Това е идеята, в името на която те подхващат цялото предизвикателство – донорството на органи след гибелта. Целта им е да привлекат публичното внимание към казуса с неналичието на органи на донори в страната.
„ България е на 28-о място от 28-те страни в Европейския съюз за донорство на органи. И считаме, че това не би трябвало да е по този начин. Смятаме, че повече българи би трябвало да схванат за това, какъв брой е значимо човек след гибелта си да е благоразположен да подари органите си, тъй че да може да помогне на един, двама, даже на 6 души, в случай че е допустимо “, споделя 16-годишният Макс.
Според Иванови би трябвало да се стартира с диалози в фамилиите и хората да обсъдят със своите родственици, че при случай на мозъчна гибел, те са съгласни органите им да бъдат дарени.
„ Ако си помислите, (донорството на органи след смъртта) не ощетява по никакъв метод донора, не ощетява по никакъв метод неговите наследници. От никой не желаеме пари за никаква цел – само желаеме да подтикваме повече хора да поговорят с околните си, тъй че след възможна тяхна мозъчна гибел, техните близки, които взимат юридическото решение, да разрешат това да се случи. Ако тази тематика не е обсъждана в фамилията, малко е евентуално околните да вземат такова решение. А е толкоз елементарно “, разяснява Стефан.
Макс по време на подготовка по гребане през 2019 година
Двамата поддържат самодейността „ Да! За живот! “, проведена от Министерството на здравеопазването, която цели разпространението на повече информация за донорството.
„ В България над 1150 души чакат трансплантация на органи, а се правят 30 до 40 интервенции за трансплантации годишно. Това значи, че би трябвало да чакаш десетки години за сърце или бял дроб, или черен дроб. Може и да не ги дочакаш “, напомня Стефан.
„ Смятаме, че животът е най-ценното нещо и в случай че нашата идея може да избави и един живот, в случай че не и десетки, стотици, това ще е изцяло задоволително да ни стимулира да гребем по през целия ден за 2 месеца “, споделя Макс със своята вдъхновяваща младежка увереност.
Приключваме изявлението и той бърза да се върне в стаята си, където текат едни от последните отдалечени уроци на десетокласника.
Теодора Бързакова, svobodnaevropa.bg
Там на 3-ти юни ще дойдат и Стефан и Максим Иванови, с цел да извършат последните подготовки преди огромното предизвикателство - да прекосят океана с гребане от Португалия до Бразилия.
Как тъкмо ли? Да не избързваме. Сега сме в дома им в София, където те - усмихнати и ужасно гостоприемни, ревизират и товарят най-различни непромокаеми чанти и торби в лодката.
Името на лодката е Neverest, което на британски значи " Никога не почивай ". Освен това е и отпратка към най-високия връх в света Еверест, който е и знак на огромно личностно достижение
" В тази огромната избавителна чанта има здравна аптечка, малко храна, сигнални ракети - всевъзможни неща, които може да ти потрябват, в случай че би трябвало да напуснеш тази лодка и да се качиш в дребната избавителна лодка, което уповавам се да не се случва ", изяснява Стефан умерено, до момента в който подава багажа на сина си. 16-годишният Максим, който приятелите назовават Макс, се е качил в лодката и подрежда чантите на борда.
" Малката избавителна лодка " очевидно е надуваема, тъй като ми демонстрират една доста дребна торбичка.
" Това е едната водна котва, която се постанова да употребяваме, в случай че е доста бурно морето. При доста мощен вятър и при доста огромни талази, лодката сама се завърта перпендикулярно на тях и това е най-опасният миг в действителност ", споделя Стефан.
" Тогава е доста огромен шансът лодката да стартира да се превърта през борда. Ако си на борда, можеш да изпаднеш от него, в случай че си вътре в каютата, може да започнеш да се търкаляш. И по тази причина тази котва се връзва или откъм гърба на лодката, или начело, с цел да може самата лодка да бъде в посока напразно и по този начин да не се превърта. "
Максим Иванов по време на подготвителни извършения на язовир Искър в България през май 2020 година Лодката
За всеки евентуален проблем, някъде по лодката има решение. Това е усещането, с което оставам след близо двучасовото разглеждане на лодката пред дома им. Ако се скапе електрическата система – имат авариен слънчев панел и ръчно динамо. Ако се счупи уредът за филтриране на вода - имат втори, който е ръчен. Оборудвали са се с няколко информационни устройства, а при положение, че някой падне от борда - на колана, който е вързан към кръста му, има още един предавател.
" Това са сателитни маяци, с които в някое злополучие изпращаме сигнал към спътниците и той незабавно - в границите на 3-4 минути, изпраща сигнал до Земята и към този момент всички знаят къде сме и че ни би трябвало избавление. Въобще не се тормозим от това да изгубим контакт със сушата ", включва се Макс от предния завършек на лодката.
Той изяснява защо се ползват другите принадлежности и по какъв начин работят със същата убеденост, с която приказва и татко му. Причината евентуално е, че двамата дружно са построили и сглобили всеки детайл и система по транспортното средство.
На лодката Макс и Стефан имат голям брой разнообразни устройства за връзка със сушата, тъй че да са сигурни, че в случай че едини се скапе те отново няма да останат без връзка
" Строежът на лодката лиши година и половина, дружно с проектирането. Понеже ние нищо не разбираме от планиране на лодки, открихме един британски проектант на морски съдове – Фил Морисън, който се занимава с океански гребни лодки и е проектирал най-малко 70% от всички такива лодки. Той е направил за нас този дизайн ", споделя Стефан.
Едно от неповторимите условия, които те са имали към Морисън, е било лодката да може да се построи в техния гараж, а не в корабостроителница, което би било всекидневно.
" Много ми хареса това да работиш с ръцете си и да схванеш какво тъкмо би трябвало да направиш, с цел да постигнеш оптималния резултат ", споделя Макс, който е работил по лодката след учебно заведение и през събота и неделя.
" За най-трудните проблеми се съветвахме с Фил Морисън, както и с Николай Джамбазов и Стоян Войводов. Но за по-малките - ние напълно сами се справяхме, употребявайки YouTube, a и нашите мозъци. Въобще не сме имали чак толкоз доста външна помощ ", споделя предостатъчно той.
16-годишният Максим Иванов, който в случай че успее да прекоси Атлантическия океан гребейки единствено с татко си, ще стана най-младият човек, съумял в това начинание
Едно от най-трудните неща при построяването на сходна лодка е това тя да може да се " самоизправи " – това значи лодката сама да се връща в вярно състояние, откакто е била преобърната от огромна вълна.
" Голямата част на тежестта в действителност е покрай дъното. И пространствата начело и откъм гърба служат като балони, тъй че представете си да сложиш един балон и върху него да сложиш една тежест. Малко заклащане на този балон, ще докара до връщането в изходно състояние ", изяснява Стефан.
Предизвикателството
В началото на май Neverest е предходна " тест за самоизправяне " и те са уверени в нея. Но в този момент й следва най-голямата инспекция. С нея Макс и Стефан би трябвало да изминат над 6000 км разстояние от Португалия до Бразилия, в случай че ги измерваме по права линия. Те несъмнено ще бъдат доста повече, тъй като двамата би трябвало да ги изминат с гребане.
„ Системата на придвижване при тези океански лодки е на всеки 2 часа да се сменят гребците. Тоест 6 пъти дневно би трябвало да гребеш по 2 часа. По този метод лодката непрестанно е в придвижване и освен се придвижва по-бързо, само че и се понижава рискът тя да бъде преобърната от ветровете “, изяснява Стефан.
В двата часа, в които човек не гребе, той не може просто да се отдаде на отмора. Трябва да си подготви и да се нахрани със суха храна (нарича се " лиофилизирана " и е същата, каквато употребяват астронавтите), да организира някаква връзка с околните на сушата и вероятно да поспи към час. След това още веднъж застъпва вахта. И по този начин протича всяко едно денонощие.
Преминаването на Атлантическия океан се чака да отнеме сред 60 и 90 дни. На борда те взимат храна, която да им стигне за 70 дни, а вода имат в обилие, тъй като ще употребяват пречистена от океана. През цялото време ще може да следим техният напредък посредством GPS Live Feed, за който можете да намерите информация на фейсбук и истаграм страниците на Neverest Ocean Row.
Преди седмица Neverest отпътува за Португалия на камион, където ще дойде няколко дни след Макс и Стефан, които ще летят до там.
Маршрутът потегля от пристанището на португалския град Портимао, където Макс и Стефан отпътуват тази седмица. Лодката ще пристигна няколко дни след тях, когато и стартират финалните мерки и инспекции. Когато са подготвени и вятърът е попътен, те ще се насочат към Бразилия.
Интересен подробност е, че самият Макс е роден в Бразилия през 2003 година, когато родителите му са живеели там поради тогавашната си работа. Той към момента не се е прибирал в страната и е избрал да дойде по изключително необикновен метод.
„ Ще се отправим към Канарските острови, както е направил Колумб, който е тръгнал доста покрай мястото, от което тръгваме ние. След това ще минем около островите Кабо Верде, където в случай че се постановат някакви поправки на лодката или имаме някакви медицински проблеми, може да спрем. Ние не желаеме да стопираме, само че въпреки всичко това е спомагателен комфорт за нас, че има къде да се спре. И към този момент от Кабо Верде до Бразилия - втората половина от маршрута, няма повече благоприятни условия за спирки “, споделя Стефан.
По пътя им ги чакат голям брой тествания. Сега стартира сезонът на ураганите в Атлантическия океан, само че пък ще има и много кораби в океана. Те могат да бъдат спасители, само че и съставляват и заплаха, в случай че не видят дребната лодка или радарите им не я засекат. Въпреки това бурите не ги плашат.
„ Това, от което най-вече ме е боязън, е да съм надалеч от всички, да съм в отвъдното. Там, където може да се каже, че най-близкият човек е в космоса, а не на сушата. От това ме е най-вече боязън – да съм надалеч от всички, да сме изолирани. Както се споделя - океанът е най-голямата пустиня, тъй като не може да пиеш от водата и си толкоз надалеч от всички. Тази изолираност е това, което се надявам да не ме пречупи “, споделя Макс в отговор на въпроса какво най-вече го тормози.
Естествено Макс има проект по какъв начин да пребори изолацията. Планира да се обажда на другари и родственици всеки ден. Освен това взима със себе си и писма, написани от най-близките му, с цел да го развеселяват и окуражават, когато има потребност.
Това не е първото предизвикателство, което финансистът Стефан Иванов подхваща
За татко му, който е финансист и бизнесмен и е привикнал да борави с риск, най-смущаващото е „ огромният брой неизвестности “.
„ Неизвестност за това по какъв начин се оправя организмът ти след толкоз дълго корабоплаване с морската болест, с усилието, което би трябвало да правиш всекидневно. Неизвестност за това по какъв начин ще се държи лодката, тя въпреки всичко е нова, самият дизайн на лодката е нов. Неизвестност с това, какво ще бъде времето “, разяснява Стефан.
За него това не е първото съществено физическо предизвикателство, което си слага. През 2011 година той преплува Ламанша, а през 2018 година сполучливо приключи едно от най-трудните надпревари по устойчивост в света Ironman ( “Железен човек “). Но това е първият път, в който се впуска в приключението дружно със сина си.
„ За мен това е най-голямото благополучие - да съм със сина си толкоз дълго време. Вече прекарахме толкоз доста време дружно, до момента в който създадем тази лодка, в залата до момента в който упражняваме, у дома на тренажора, където си приказваме за най-различни тематики. Мисля, че малко татковци с деца на тази възраст имат толкоз интензивна връзка “, споделя Стефан.
Засега двамата са се сработили доста добре, което е видно и по време на изявлението.
„ Работим като екип, като равни един с различен. Не знам след 2 месеца какво ще бъде ситуацията. Мислех си всеки ден да му давам по един бащински съвет, само че мисля, че ще му дотегне “, смее се Стефан.
Макс и Стефан дружно са построили цялата лодка Каузата
Колкото и въпроси още да имам по лодката или по маршрута, има една друга тематика, за която двамата упорстват да приказват. Това е идеята, в името на която те подхващат цялото предизвикателство – донорството на органи след гибелта. Целта им е да привлекат публичното внимание към казуса с неналичието на органи на донори в страната.
„ България е на 28-о място от 28-те страни в Европейския съюз за донорство на органи. И считаме, че това не би трябвало да е по този начин. Смятаме, че повече българи би трябвало да схванат за това, какъв брой е значимо човек след гибелта си да е благоразположен да подари органите си, тъй че да може да помогне на един, двама, даже на 6 души, в случай че е допустимо “, споделя 16-годишният Макс.
Според Иванови би трябвало да се стартира с диалози в фамилиите и хората да обсъдят със своите родственици, че при случай на мозъчна гибел, те са съгласни органите им да бъдат дарени.
„ Ако си помислите, (донорството на органи след смъртта) не ощетява по никакъв метод донора, не ощетява по никакъв метод неговите наследници. От никой не желаеме пари за никаква цел – само желаеме да подтикваме повече хора да поговорят с околните си, тъй че след възможна тяхна мозъчна гибел, техните близки, които взимат юридическото решение, да разрешат това да се случи. Ако тази тематика не е обсъждана в фамилията, малко е евентуално околните да вземат такова решение. А е толкоз елементарно “, разяснява Стефан.
Макс по време на подготовка по гребане през 2019 година
Двамата поддържат самодейността „ Да! За живот! “, проведена от Министерството на здравеопазването, която цели разпространението на повече информация за донорството.
„ В България над 1150 души чакат трансплантация на органи, а се правят 30 до 40 интервенции за трансплантации годишно. Това значи, че би трябвало да чакаш десетки години за сърце или бял дроб, или черен дроб. Може и да не ги дочакаш “, напомня Стефан.
„ Смятаме, че животът е най-ценното нещо и в случай че нашата идея може да избави и един живот, в случай че не и десетки, стотици, това ще е изцяло задоволително да ни стимулира да гребем по през целия ден за 2 месеца “, споделя Макс със своята вдъхновяваща младежка увереност.
Приключваме изявлението и той бърза да се върне в стаята си, където текат едни от последните отдалечени уроци на десетокласника.
Теодора Бързакова, svobodnaevropa.bg
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ