Партия Синьо единство, в учредяването на която участва бившият външен

Партия Синьо единение, в учредяването на която взе участие някогашният външен министър и водач на Съюз на демократичните сили Надежда Нейнски разгласи, че се разпуска.
В декларация от групировката с водач Христо Панчугов приканват и останалите десни извънпарламента да прекратят съществуването си, с цел да се появи единна дясна партия.

Ето и самата декларация, публикувана през днешния ден:

Политическа партия СИНЬО ЕДИНСТВО се учреди с главната задача да катализира процеса по основаването на нова, съвременна десница в България. Нуждата от такава е голяма. Старата обичайната десница не съумя да отбрани в задоволителна степен достиженията си – извоюването на демокрацията, достойното участие на България в Европейски Съюз и НАТО и правовия ред.

Псевдоновата десница пък се срами да се назова такава, лута се в безполовата еднаквост „ няма ляво, няма дясно “, неспособна е да излъчи друго свястно обръщение с изключение на „ всички сме против мафията “ и бори олигархията с творческо- самодейни акции по улици и мостове, изживявайки себе си като нещо приблизително сред политически кръжок и затворена група в обществените мрежи.

На този декор през последните близо 5 години от основаването си СИНЬО ЕДИНСТВО неуморно изобличаваше подмяната на обичайна десница и призоваваше многочислените партии, нароени от обичайното дясно, да намерят сили да извървят само правилния път напред – кухите партийни структури да се саморазпуснат, водачите им да се откажат от смешната привилегия да се назовават „ ръководител на нищото “ и да разчистят пространството за основаването на мощна и съвременна дясна партия.

За това време чухме какви ли не причини за какво това няма да стане: тъй като Съюз на демократичните сили е марка и емблема, тъй като ДСБ е страж на духа, тъй като Да, България е с нова сила, тъй като „ структурите ще ни раздерат “, тъй като „ няма аз да съм водачът, който ще загроби партията “, тъй като „ в този момент сме на крачка от властта, не е моментът “, тъй като „ ще загубим дотацията “ и така нататък И нито един път никой не се осмели да изрече истината – че няма нито емблеми, нито дух, нито сила, нито дотация, нито структури, нито водачи. Не остана и грам доверие както посред им, по този начин и измежду гласоподавателите. Има единствено шепа комплицирани хора, които назовават себе си ръководители, с цел да могат и на идващите избори да се скарат още веднъж кой от тях да „ договаря “ останалите при вероятно домогване до властта и разпределяне на държавни служби.

Откакто съществува, СИНЬО ЕДИНСТВО най-малко имаше смелостта един път да се яви независимо на избори, до момента в който нито Съюз на демократичните сили, нито ДСБ, нито останалите претендиращи за център-дясна ориентировка партии се явиха независимо на национални избори или повториха една и съща коалиция. СИНЬО ЕДИНСТВО имаше и доблестта да не дели десните гласоподаватели, съзнателно пропускайки два национални избора, в които десницата се явяваше разпарчетосана. Имаше и принципността да откаже да е част от подмяната, наречена Реформаторския блок, без значение от социологическите изследвания, които подсигуряваха влизане в Народното събрание към оня миг. Всички наши изказвания тогава – че нездравата идеологическа основа на Реформаторския блок, събран от прът и въже, ще докара до неизбежен разпад в ръководството – се оказаха печално правилни.

Нито Реформаторски блок или Нова Република преди, нито Демократична България в този момент са в положение да предложат вдъхновяваща вероятност за България. Анти-Русия, анти-АЕЦ Белене, анти-Цацаров, Пеевски, Борисов са мантри, които не оправдават отсъствието на смислени политики във връзка с образованието, опазването на здравето, стопанската система и привличането на вложения, енергийната самостоятелност, кохезионната политика на Европейски Съюз и така нататък Към това политическо изтощение се прибавя и голямото отчаяние на обичайните десни гласоподаватели, които даваха безчет доверие в задатък и голям брой сигнали през годините, че желаят същинско обединяване, а вместо това получаваха нови и нови безпринципни обединения, кавги, „ трикове “, „ исторически взаимни отстъпки “, бракове по сметка за оцеляване след повсеместни крахове на избори, та даже и пердах на партийни съвещания в опит да бъде усвоен и последния десен глас, който към момента сляпо ги поддържа.

СИНЬО ЕДИНСТВО към този момент не желае да бъде част от този фарс. Разпускаме се като финален вероятен политически образец и като доказателство, че правилният път е вероятен, само че той е единствено за смелите.

За нас е ясно, че новата единна дясна партия в тези условия е невъзможна. Положихме големи старания, само че не успяхме да убедим нито една политическа партия от обичайна десница да загърби тяснопартийното си его, да се разпусне или да се влее в единна дясна партия. Затова се разпускаме ние - с цел да покажем, че няма нищо ужасно в това и да предизвикваме останалите партии също да го създадат.

Призоваваме партиите от обичайна десница да ни последват, тъй като времето от дълго време към този момент не е наше. Не е и тяхно. Времето просто е друго и продължаването на разделянето носи тежката отговорност на пропуснатите благоприятни условия за основаване на работеща опция за България.

Благодарим на всички смели и кардинални деятели и симпатизанти на СИНЬО ЕДИНСТВО по тази причина, че ни повярваха и ни последваха.

Всички ние оставаме там, където постоянно сме били – при убежденията си.