Цели на партия "Пряка демокрация" за eвропейските избори
Партия „ Пряка народна власт “ е записана от ЦИК и ще взе участие в изборите за Европейски парламент. Това ще е първото й присъединяване в избори след продължителна идейна и организационна подготовка. Ние сме кръг от съидейници, искащи да извършат най-значителната политическа смяна от два века насам – да анулират представителната и да внедрят директната народна власт като система за държавно ръководство. С това предвиждаме да доведем великата концепция за демокрацията до нейното съвършенство и да отменим днешния й килнат и перверзен вид, прикриващ действителността, която може да бъде избрана с две-три думи: криптоолигархия с детайли на народна власт.
Въпреки че сме напълно нови на политическата сцена, считаме да участваме независимо, не в обединения с други партии, тъй като те са част от непроменимото статукво, които към този момент 30 години възпроизвеждат едно и също: партизанщина, посланичество на откритите и сенчестите елити, които се грижат само за своите ползи и за ползите на своите ментори отвън България. Всеки ден в продължение на 30 години следим едно и също:
липса на каквато и да било визия за развиването на България и присъединяване й в интернационалното разделяне на труда, несамостоятелна политика, липса на стройна идеология, приемане на лобистки закони и нарушаването даже на тези закони, безпределно целеустремено плячкосване на страната, неспирни кавги с тежки нарушавания на закона за имотна полза.
Това не дава вяра на хората за смяна и даже когато партиите изваждат на политическата сцена нови лица, съвсем незабавно излиза наяве, че те по нищо, с изключение на по физиономия, не се разграничават от своите прародители.
Понеже тези избори са за европейски парламент, дано да кажа накратко по какъв начин виждаме нещата в Европейски Съюз. Веднага би трябвало да се подчертае: нещата не вървят на добре. А и в световен мащаб е същото. Намираме се в преходния интервал към нова ера, която още сякаш не е получила своето определение – назовават я ту постмодерна, ту постиндустриална, ту постхуманистична. Това е по този начин, тъй като навлизаме в нов софтуерен цикъл, водещ до обилни промени както в обществената сфера, по този начин и в областта на интернационалните връзки. Новата планетарна взаимносвързаност, дължаща се на техническия напредък, се укрепва от идеологията на глобализацията, която е призвана да даде преимущество на крупните транснационални корпорации и да потисне дребните производители. Страдат и дребните страни.
Затова такива мощни организации като Европейски Съюз и неговите структури са призвани да дадат нужния разбор и да се заемат с уреждането на нововъзникналите взаимоотношения и проблемите, свързани с тях. И тук главното не е дали ще стартираме безкрайни боричкания сред глобалисти и националисти, както се обрисува да стане в бъдещия европарламент. Тук значимото е да създадем акуратен разбор на макропроцесите, протичащи в света и в частност – в Европа, и въз основата на този разбор да проектираме две неща:
мястото на Европа в международното разделяне на труда и свързаната с това политическа и военна тежест на Европейски Съюз, от една страна. И, от друга, какво би трябвало да бъде устройството на Европейски Съюз, с цел да се трансформира в оптимално мощен състезател на интернационалната сцена.
Европейски Съюз сега е един план, стартират и доведен ненапълно и изоставен в непълен тип. Характерното за настоящия модел е нароилата се, бих споделил напращяла администрация, избирана в огромната си част по недемократичен път със подмолни сделки. Тя е и главната причина за изключителната мудност и тежък преразход на време при вземането на решения. А също и за неналичието на визионерска политика и общоевропейски макропроекти. С което Европейски Съюз е жертван да изостава в стопански проект от главните си съперници Китай и Съединени американски щати. Икономическата уязвимост пък води и до политическа и военна отпадналост.
Очевидно е, че приключените модели са в две насоки: едната е Европа на отечествата, за която мечтаеше Дьо Гол. Другата е Съединени европейски щати, за които още през 1946 година говореше Уинстън Чърчил. За нас няма подозрение, че би трябвало да се придвижим към един от тези модели, като нашето желание е Европа на отечествата, само че бихме приели и модела СЕЩ, тъй като и двата са цялостни и разрешават мощно развиване.
Всякакви други модели като Европейски Съюз на разнообразни скорости, Европейски Съюз на ядра, както и халтав европейски модел, включващ периферни страни като Турция, някогашните републики на Съюз на съветските социалистически републики, страни от Близкия изток и Северна Африка, би трябвало да бъдат уверено отхвърлени.
Назрял е моментът за решение на тези съдбоносни проблеми. А какво виждаме до момента? В европейската политическа система се внедряват детайли от разновидностите, които показах (последният образец е договорът от Аахен сред Франция и Германия), само че без разискване, без диспути с обществата и народите, без допитвания и противоположна връзка със стотиците милиони жители на Европейски Съюз. Просто едни хора се събират на затворени съвещания, след което на всички останали се свеждат някакви решения. Това не е никаква народна власт и би трябвало да бъде прекратена незабавно. И да бъдат взети нужните организационни ограничения за възобновяване (или установяването) на демократични практики.
Така че главните ни цели могат да се обобщят в две елементарни фрази:
Повече народна власт във всички структури и политики на Европейски Съюз. Общи старания за изработването на приключен модел на бъдещия Европейски Съюз и попречване на трендовете към неговия разпад.
Ние желаеме да работим за всесилен, проспериращ и преобладаващ Европейски Съюз.
Въпреки че сме напълно нови на политическата сцена, считаме да участваме независимо, не в обединения с други партии, тъй като те са част от непроменимото статукво, които към този момент 30 години възпроизвеждат едно и също: партизанщина, посланичество на откритите и сенчестите елити, които се грижат само за своите ползи и за ползите на своите ментори отвън България. Всеки ден в продължение на 30 години следим едно и също:
липса на каквато и да било визия за развиването на България и присъединяване й в интернационалното разделяне на труда, несамостоятелна политика, липса на стройна идеология, приемане на лобистки закони и нарушаването даже на тези закони, безпределно целеустремено плячкосване на страната, неспирни кавги с тежки нарушавания на закона за имотна полза.
Това не дава вяра на хората за смяна и даже когато партиите изваждат на политическата сцена нови лица, съвсем незабавно излиза наяве, че те по нищо, с изключение на по физиономия, не се разграничават от своите прародители.
Понеже тези избори са за европейски парламент, дано да кажа накратко по какъв начин виждаме нещата в Европейски Съюз. Веднага би трябвало да се подчертае: нещата не вървят на добре. А и в световен мащаб е същото. Намираме се в преходния интервал към нова ера, която още сякаш не е получила своето определение – назовават я ту постмодерна, ту постиндустриална, ту постхуманистична. Това е по този начин, тъй като навлизаме в нов софтуерен цикъл, водещ до обилни промени както в обществената сфера, по този начин и в областта на интернационалните връзки. Новата планетарна взаимносвързаност, дължаща се на техническия напредък, се укрепва от идеологията на глобализацията, която е призвана да даде преимущество на крупните транснационални корпорации и да потисне дребните производители. Страдат и дребните страни.
Затова такива мощни организации като Европейски Съюз и неговите структури са призвани да дадат нужния разбор и да се заемат с уреждането на нововъзникналите взаимоотношения и проблемите, свързани с тях. И тук главното не е дали ще стартираме безкрайни боричкания сред глобалисти и националисти, както се обрисува да стане в бъдещия европарламент. Тук значимото е да създадем акуратен разбор на макропроцесите, протичащи в света и в частност – в Европа, и въз основата на този разбор да проектираме две неща:
мястото на Европа в международното разделяне на труда и свързаната с това политическа и военна тежест на Европейски Съюз, от една страна. И, от друга, какво би трябвало да бъде устройството на Европейски Съюз, с цел да се трансформира в оптимално мощен състезател на интернационалната сцена.
Европейски Съюз сега е един план, стартират и доведен ненапълно и изоставен в непълен тип. Характерното за настоящия модел е нароилата се, бих споделил напращяла администрация, избирана в огромната си част по недемократичен път със подмолни сделки. Тя е и главната причина за изключителната мудност и тежък преразход на време при вземането на решения. А също и за неналичието на визионерска политика и общоевропейски макропроекти. С което Европейски Съюз е жертван да изостава в стопански проект от главните си съперници Китай и Съединени американски щати. Икономическата уязвимост пък води и до политическа и военна отпадналост.
Очевидно е, че приключените модели са в две насоки: едната е Европа на отечествата, за която мечтаеше Дьо Гол. Другата е Съединени европейски щати, за които още през 1946 година говореше Уинстън Чърчил. За нас няма подозрение, че би трябвало да се придвижим към един от тези модели, като нашето желание е Европа на отечествата, само че бихме приели и модела СЕЩ, тъй като и двата са цялостни и разрешават мощно развиване.
Всякакви други модели като Европейски Съюз на разнообразни скорости, Европейски Съюз на ядра, както и халтав европейски модел, включващ периферни страни като Турция, някогашните републики на Съюз на съветските социалистически републики, страни от Близкия изток и Северна Африка, би трябвало да бъдат уверено отхвърлени.
Назрял е моментът за решение на тези съдбоносни проблеми. А какво виждаме до момента? В европейската политическа система се внедряват детайли от разновидностите, които показах (последният образец е договорът от Аахен сред Франция и Германия), само че без разискване, без диспути с обществата и народите, без допитвания и противоположна връзка със стотиците милиони жители на Европейски Съюз. Просто едни хора се събират на затворени съвещания, след което на всички останали се свеждат някакви решения. Това не е никаква народна власт и би трябвало да бъде прекратена незабавно. И да бъдат взети нужните организационни ограничения за възобновяване (или установяването) на демократични практики.
Така че главните ни цели могат да се обобщят в две елементарни фрази:
Повече народна власт във всички структури и политики на Европейски Съюз. Общи старания за изработването на приключен модел на бъдещия Европейски Съюз и попречване на трендовете към неговия разпад.
Ние желаеме да работим за всесилен, проспериращ и преобладаващ Европейски Съюз.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ