Политическият маразъм завършва с фалит
Партиите у нас банкрутираха, разумно банкрутира и политическата система
През май „ Труд “ писа за партийната заешка гюрултия у нас като опит да се поприкрие все по-очевидният политически маразъм. Явлението е несъмнено като общо отпадане на телесни и духовни сили заради напреднала възраст или хронична болест. Причинена от обществено-политическата система „ демократична народна власт “, с която злонамерено беше инфектирана родината ни. Страдание с мрачна прогноза, изключително подло заради поднасянето му като лечебно средство.
Влизането на прясно формирани партии-клиентели във властта аргументи бързото им одъртяване. Ако при старите хора маразмът неизбежно води до гибел, то политическите организации банкрутират. Партиите у нас банкрутираха, разумно банкрутира и политическата система. В края на август, при все огромните триумфи на партията ГЕРБ и държавното управление, цели трима министри подадоха оставки, освен това им бяха поискани без сериозна аргументация. В жанр „ Писна ми от вас! “.
Има най-малко още трима с по-слаби резултати от техните, министър председателят транспарантно загатна да се чакат и други смени. Подалите оставки не се изживяват като виновници за нещастието на пътя край Своге, едвам прикриват обидата си от незаслуженото наказване. Не го имат за съответстващо на отговорностите им и сътрудниците депутати от ГЕРБ и съдружните сътрудници. Борисов няма от кое място да изрови по-силни заместници за постовете им. А и да ги открие по знамение на някое кръстовище няма условия да се осъществят по-успешно при същите управнически дадености.
Проблемите за държавното управление са доста по-дълбоко ситуирани, имат сложен темперамент, характерен на колониалните администрации. Моделът за ръководство на страната – демократична фасадна народна власт в изискванията на глобализация – е подбуден от Вашингтон. Наложен е в целия Европейски Съюз, има противонароден темперамент, целеустремено води до съсипването на народите и враждебни разделения в обществата. Това са резултатите на всички места, където се ползва, в това число и в самите Съединени американски щати.
През октомври 2016 година в „ Труд “ писахме, че Борисов е откъм свободната страна на тоягата, различен я стиска в десницата, по тази причина изборите не са сред положително и зло, а сред неприятно и доста неприятно. През лятото вместо най-малко малко политическо успокоение се случи противоположното. Отвън се усили натиска да се заемат ясни позиции с оглед опълчването на Съединени американски щати и европейския Запад с Русия и Турция. Вътре в страната се заредиха неприятни кавги, най-големите от тях бяха прекъсването на Търговския указател и банкрутът на кипърската застрахователна компания.
За които би следвало, в случай че се мери с идентичен критерий, да го отнесат финансовият и правосъдният министри. Те даже не бяха обществено упрекнати, въпреки, че засегнатите бяха стотици хиляди жители. Несигурен наподобява министър председателят, неубедително се показва държавното управление. Не може към този момент да се скрие овехтяването му, упадъкът на физическите и изключително на моралните му сили. Същевременно то няма опция съгласно Ахмед Доган, а оставките не са решение, споделя президентът Румен Радев. Прави са и двамата, че нови избори няма да отворят нова вероятност.
Защото няма да доведат до оздравителни процеси в ръководството на страната при същия модел, с който имаме резултатите, от които все по-остро недоволстваме. Още през 2014 година пред организация Алфа Рисърч цели 73% обявиха, че досега не са усетили основна смяна за себе си от участието в Европейски Съюз. Едва 15% показаха, че страната е спечелила, регистрираха и персонални изгоди от него – 90% за опциите за пътешестване и 81% за работа в чужбина.
Днес разочарованието безспорно е още по-голямо. В целия Европейски Съюз, освен у нас царят страхове, паники и отчаяние. Включително на най-високите равнища в обособените столици и в Брюксел. Тези дни в „ Политико “ еврокомисарят за бюджета Йотингер показа, че „ европейският план е в смъртна заплаха “. Обвинява съперници във и отвън Европейски Съюз, Путин, Ердоган и „ умните китайци “ сочи като разрушатели на хубавинята. Правителствата на Италия, Румъния, Полша и Унгария желаят да го отслабят, споделя той.
Не щат към момента евробонзите да признаят, че проблемите са в самия план и в методите за използването му. Но и това ще стане в един безоблачен ден малко преди да ги натирят с проклятия или дори ги окачат по клоните. Все повече в обособените страни хора проумяват картинката, изключително в тези, придобили тъпота по отношение на неистини на интернационалистическа тематика. Не инцидентно в първата глава на съдружното съглашение в Германия е озаглавена „ ново начало за Европа “.
По нашенско политиците усетиха необратимостта на чупката в всеобщите настройки и го удариха на народняшки песни. За неволята, единението, новия модел и продължаващия преход към нещо оттатък хоризонта, само че с тях и клиентелите им отпред. За ново начало задуднаха на „ Позитано “ 20, демонстративно фукнаха да го дирят “сред народа “, че да се оправдаят след това по какъв начин така не са го намерили. Няма го Дядото да им рече що е социализъм в XXI век и като какъв има място у нас.
Отдавна изкорениха и лозето на Габровски в партията, останаха им социаллиберализмът с Движение за права и свободи, предизборните съдружни съюзници-разбойници с партийки от по един микробус партийци. И какво като реват гороломно „ Оставка!!! “, стана транспарантно ясно, че са картонена съпротива и главно се грижат за комфорта на Борисов, както сподели за „ Труд “ водачът на АБВ Румен Петков? Нинова е протегнала ръка за нов модел, само че тези дни наблюдаващи я сочат като най-ценния политически капитал на Борисов.
На друго начало, нова визия и различен модел е знак Нинова, на приспособителния, на ляво-десния брюкселския, писахме го при започване на 2016 година Приспособленци са и „ обединените патриоти “, ползват известната атакистко-депесарска тактичност на скачените съдове, поддържат играещия компактно с Движение за права и свободи тим на ГЕРБ, сякаш не виждат очевидното и кротуват във властта с цялостни уста. Какъв нов модел за политическата „ класа “, когато от остарелия щедро извличат изгоди!
Какво да прави Бойко Борисов при тези външни и вътрешни маразматични трендове? Да ги спре – не може, никой в третостепенна страна не би могъл, те и в първостепенните са се пощурили. По нищожен мотив да подаде оставка на кабинета и да отиде на избори не е положително решение. По един или различен метод отново ще го върнат на власт по-скоро рано, в сравнение с чак след няколко години, когато злополуката ще се стовари върху други „ глави “. Те и евентуалните „ глави “ никак няма да желаят да поемат властта, ще намерят доста способи да му я натресат отново.
Но държавното управление към този момент влезе във етапа, когато всяко по-активно деяние води до митинги, а бездействието – до отричане на ръководещите и ускоряваща се ерозия на личния му обществен облик, трансформира го във Виновника. А той основателно и разбираемо не желае да остане в историята като подобен. Сподели още при първия си мандат, че отхвърля да опере пешкира за разрухата от така наречен кротичък преход, в който решаваща роля са играли други лица и партии. Нито пък да е крив за влизането в НАТО, в Европейски Съюз и за насадения нездравословен политически модел.
Изглежда, още веднъж идва времето на скрита или даже очевидна необятна коалиция с присъединяване на ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и прочие „ виновни за народа “ родолюбци, паневропейци, всетолерантници и спасители на щъркели и блатни кокичета. Презареждане се обрисува майката му, разбъркване на събираемите, заблуждение под общ знаменател, избавяне в ръжта и пердах финален с тъмните сили. Докато Времето не роди нужните герои, съответни на новия модел, роден някъде другаде.
През май „ Труд “ писа за партийната заешка гюрултия у нас като опит да се поприкрие все по-очевидният политически маразъм. Явлението е несъмнено като общо отпадане на телесни и духовни сили заради напреднала възраст или хронична болест. Причинена от обществено-политическата система „ демократична народна власт “, с която злонамерено беше инфектирана родината ни. Страдание с мрачна прогноза, изключително подло заради поднасянето му като лечебно средство.
Влизането на прясно формирани партии-клиентели във властта аргументи бързото им одъртяване. Ако при старите хора маразмът неизбежно води до гибел, то политическите организации банкрутират. Партиите у нас банкрутираха, разумно банкрутира и политическата система. В края на август, при все огромните триумфи на партията ГЕРБ и държавното управление, цели трима министри подадоха оставки, освен това им бяха поискани без сериозна аргументация. В жанр „ Писна ми от вас! “.
Има най-малко още трима с по-слаби резултати от техните, министър председателят транспарантно загатна да се чакат и други смени. Подалите оставки не се изживяват като виновници за нещастието на пътя край Своге, едвам прикриват обидата си от незаслуженото наказване. Не го имат за съответстващо на отговорностите им и сътрудниците депутати от ГЕРБ и съдружните сътрудници. Борисов няма от кое място да изрови по-силни заместници за постовете им. А и да ги открие по знамение на някое кръстовище няма условия да се осъществят по-успешно при същите управнически дадености.
Проблемите за държавното управление са доста по-дълбоко ситуирани, имат сложен темперамент, характерен на колониалните администрации. Моделът за ръководство на страната – демократична фасадна народна власт в изискванията на глобализация – е подбуден от Вашингтон. Наложен е в целия Европейски Съюз, има противонароден темперамент, целеустремено води до съсипването на народите и враждебни разделения в обществата. Това са резултатите на всички места, където се ползва, в това число и в самите Съединени американски щати.
През октомври 2016 година в „ Труд “ писахме, че Борисов е откъм свободната страна на тоягата, различен я стиска в десницата, по тази причина изборите не са сред положително и зло, а сред неприятно и доста неприятно. През лятото вместо най-малко малко политическо успокоение се случи противоположното. Отвън се усили натиска да се заемат ясни позиции с оглед опълчването на Съединени американски щати и европейския Запад с Русия и Турция. Вътре в страната се заредиха неприятни кавги, най-големите от тях бяха прекъсването на Търговския указател и банкрутът на кипърската застрахователна компания.
За които би следвало, в случай че се мери с идентичен критерий, да го отнесат финансовият и правосъдният министри. Те даже не бяха обществено упрекнати, въпреки, че засегнатите бяха стотици хиляди жители. Несигурен наподобява министър председателят, неубедително се показва държавното управление. Не може към този момент да се скрие овехтяването му, упадъкът на физическите и изключително на моралните му сили. Същевременно то няма опция съгласно Ахмед Доган, а оставките не са решение, споделя президентът Румен Радев. Прави са и двамата, че нови избори няма да отворят нова вероятност.
Защото няма да доведат до оздравителни процеси в ръководството на страната при същия модел, с който имаме резултатите, от които все по-остро недоволстваме. Още през 2014 година пред организация Алфа Рисърч цели 73% обявиха, че досега не са усетили основна смяна за себе си от участието в Европейски Съюз. Едва 15% показаха, че страната е спечелила, регистрираха и персонални изгоди от него – 90% за опциите за пътешестване и 81% за работа в чужбина.
Днес разочарованието безспорно е още по-голямо. В целия Европейски Съюз, освен у нас царят страхове, паники и отчаяние. Включително на най-високите равнища в обособените столици и в Брюксел. Тези дни в „ Политико “ еврокомисарят за бюджета Йотингер показа, че „ европейският план е в смъртна заплаха “. Обвинява съперници във и отвън Европейски Съюз, Путин, Ердоган и „ умните китайци “ сочи като разрушатели на хубавинята. Правителствата на Италия, Румъния, Полша и Унгария желаят да го отслабят, споделя той.
Не щат към момента евробонзите да признаят, че проблемите са в самия план и в методите за използването му. Но и това ще стане в един безоблачен ден малко преди да ги натирят с проклятия или дори ги окачат по клоните. Все повече в обособените страни хора проумяват картинката, изключително в тези, придобили тъпота по отношение на неистини на интернационалистическа тематика. Не инцидентно в първата глава на съдружното съглашение в Германия е озаглавена „ ново начало за Европа “.
По нашенско политиците усетиха необратимостта на чупката в всеобщите настройки и го удариха на народняшки песни. За неволята, единението, новия модел и продължаващия преход към нещо оттатък хоризонта, само че с тях и клиентелите им отпред. За ново начало задуднаха на „ Позитано “ 20, демонстративно фукнаха да го дирят “сред народа “, че да се оправдаят след това по какъв начин така не са го намерили. Няма го Дядото да им рече що е социализъм в XXI век и като какъв има място у нас.
Отдавна изкорениха и лозето на Габровски в партията, останаха им социаллиберализмът с Движение за права и свободи, предизборните съдружни съюзници-разбойници с партийки от по един микробус партийци. И какво като реват гороломно „ Оставка!!! “, стана транспарантно ясно, че са картонена съпротива и главно се грижат за комфорта на Борисов, както сподели за „ Труд “ водачът на АБВ Румен Петков? Нинова е протегнала ръка за нов модел, само че тези дни наблюдаващи я сочат като най-ценния политически капитал на Борисов.
На друго начало, нова визия и различен модел е знак Нинова, на приспособителния, на ляво-десния брюкселския, писахме го при започване на 2016 година Приспособленци са и „ обединените патриоти “, ползват известната атакистко-депесарска тактичност на скачените съдове, поддържат играещия компактно с Движение за права и свободи тим на ГЕРБ, сякаш не виждат очевидното и кротуват във властта с цялостни уста. Какъв нов модел за политическата „ класа “, когато от остарелия щедро извличат изгоди!
Какво да прави Бойко Борисов при тези външни и вътрешни маразматични трендове? Да ги спре – не може, никой в третостепенна страна не би могъл, те и в първостепенните са се пощурили. По нищожен мотив да подаде оставка на кабинета и да отиде на избори не е положително решение. По един или различен метод отново ще го върнат на власт по-скоро рано, в сравнение с чак след няколко години, когато злополуката ще се стовари върху други „ глави “. Те и евентуалните „ глави “ никак няма да желаят да поемат властта, ще намерят доста способи да му я натресат отново.
Но държавното управление към този момент влезе във етапа, когато всяко по-активно деяние води до митинги, а бездействието – до отричане на ръководещите и ускоряваща се ерозия на личния му обществен облик, трансформира го във Виновника. А той основателно и разбираемо не желае да остане в историята като подобен. Сподели още при първия си мандат, че отхвърля да опере пешкира за разрухата от така наречен кротичък преход, в който решаваща роля са играли други лица и партии. Нито пък да е крив за влизането в НАТО, в Европейски Съюз и за насадения нездравословен политически модел.
Изглежда, още веднъж идва времето на скрита или даже очевидна необятна коалиция с присъединяване на ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и прочие „ виновни за народа “ родолюбци, паневропейци, всетолерантници и спасители на щъркели и блатни кокичета. Презареждане се обрисува майката му, разбъркване на събираемите, заблуждение под общ знаменател, избавяне в ръжта и пердах финален с тъмните сили. Докато Времето не роди нужните герои, съответни на новия модел, роден някъде другаде.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ