Партиите се надпреварват да искат облекчения за бизнеса, компенсации, увеличения

Партиите се надпреварват да желаят облекчения за бизнеса, обезщетения, нараствания на заплати. Особено великодушен в харченето на обществените финанси е служебният кабинет. Какви закани крие това? Анализ на Емилия Милчева.

Колко популизъм може да понесе? Зависи дали ще заложи на по-високите приходи или на битката с инфлацията. Няма по какъв начин да съвмести и двете взаимноизключващи се цели, без значение че водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова упорства хем за преодоляване на инфлацията, хем за повишение на приходите. А на коя цел ще заложи бюджетът зависи от това кой ще го приготви и внесе - служебно или постоянно държавно управление, само че също и кои политически сили биха подкрепили един предстоящ кабинет.

Всяко раздуване на разноските в година, в която предстоят локални избори, а по-всяка възможност и следващи парламентарни, ще отдалечи България от еврозоната. Опасенията, изразени от финансисти и анализатори, са за несъразмерен недостиг над 3%, което би влизало в прорез с един от критериите за приемане на еврото. Но върви по този път още от 2022 година, която ще завърши с бюджетен недостиг от 5.4% на начислена основа и 3.4% - на касова, по данни на служебния министър на финансите Росица Велкова, оповестени през вчерашния ден по БНР. (За 2021 година превишението на разноските над приходите е 3.7%). По европейската методология индикатор е дефицитът на начислена основа, т.е. когато разноските пораждат с появяването на уговорката за тях, а не при разплащането им.
Редакцията предлага
За 2023 година служебното държавно управление е подготвило проектобюджет с недостиг от 6.6%, който счита да предложи за координиране на министерствата с бизнеса и синдикатите. Но въпреки числата да приказват друго, обществено Велкова показва вяра, че България не е изгубила изцяло опцията да влезе в еврозоната от 1 януари 2024 година

Мнозинство на бюджетния популизъм

В разбор на Института за пазарна стопанска система (ИПИ) основният икономист Лъчезар Богданов пита “ще има ли болшинство на бюджетния разсъдък ”. Развоят на събитията демонстрира, че по-скоро ще се образува болшинство на бюджетния популизъм. Някои от поръчките към този момент са “на масата ”. “Продължаваме смяната ” (ПП), които се афишират за 3% недостиг, желаят минималната работна заплата да се вдигне на 50% от междинната, пенсиите да се усилят с 20%, две цени за ток, газ, вода и парно на база консумация, заплатите на учителите да стигнат 125% от междинната, (за кой ли път) гарантиране на минимална заплата за медицинските сестри от 1500 лв. и на младите лекари - 2000 лв.. Тук се включва и формулировка на енергийната беднотия, която кабинетът на Кирил Петков пропусна да направи, въпреки да е в Плана за възобновяване и резистентност и бе записана и в съдружното съглашение.

ГЕРБ оповестиха 7 ограничения, които “няма да костват лев на бюджета, само че ще му подействат като “Редбул ” (по Делян Добрев), измежду тях: обезщетения за бизнеса за цената на тока по друг от настоящия механизъм, понижение с 1 лев/литър за цените на горивата посредством разнообразни дейности, дълготраен контракт за доставки на природен газ. Както и служебният кабинет, ГЕРБ също предлага да се стопира либерализацията на пазара на тока за бита до 1 януари 2026 година Процесът би трябвало да стартира от януари следващата година.

Както и ГЕРБ, само че и служебният кабинет, Българска социалистическа партия също предлага обезщетенията за бизнеса за енергийните цени да продължат. Оферира и таван на цените, преизчисляване на пенсиите, и, както и Политическа партия - две цени и растеж на минималната заплата.

На този декор “Демократична България ” (ДБ) са сдържани. По Българска национална телевизия депутатът Ивайло Мирчев даде да се разбере, че упорстват за уравновесена фискална политика и. “Съществува голям риск България да влезе в дългова серпантина и тежка икономическа рецесия ”, съобщи Мирчев.

Дълговете порастват

За 2022 година таванът на дълга беше 10.3 милиарда лв., а за следващата година служебният кабинет предлага нов от 15.9 милиарда лв., с което ще стигне общо 50.3 милиарда лв. - или 28.9% от Брутният вътрешен продукт. В последните десетина години България е в първата тройка на страните с най-ниско съответствие държавен дълг/БВП, което постоянно даваше мотив за хвалби на някогашния министър председател Бойко Борисов.

Но проблемите в този момент са два - високите лихви и прогнозите за невисок стопански напредък, а в дълготраен проект и застаряващото и неактивно стопански население, които биха затруднили обслужването му. Националната банка планува стопански напредък от 0.1% за 2023 година, до момента в който Министерството на финансите не е по този начин консервативно - 1.6%.

Според предварителни данни на Българска народна банка брутният външен дълг (частен и държавен) на България към 31 октомври възлиза на 41.411 милиарда евро. Тази сума съставлява 63.1% от прогнозния Брутният вътрешен продукт.

Щедростта на президентското войнство

Служебното държавно управление е изключително обилно в харченето на обществените финанси. Лесно е да са разточителни - нито Народното събрание би могъл да им изиска сметка, нито ще понесат отговорност на избори. Рогът на изобилието и в този момент, и в проектобюджета за 2023 година е ориентиран към бизнеса. Президентският кабинет удължи до края на годината енергийните обезщетения за бизнеси, общини, лечебни заведения и други, което значи още 3.594 милиарда лв. за последните 3 месеца на 2022 година

Емилия Милчева

ИПИ пресметна, че това е вторият максимален разход на обществените финанси след пенсиите и при 1.2 милиарда лв. на месец запазването на обезщетенията ще значи субсидиране на таван на енергийните цени за близо 10% от Брутният вътрешен продукт. Сред получаващите ги е и “Лукойл ”, която генерира обилни облаги, и други компании, които нямат потребност от сходно подкрепяне. “Бюджетът не може да си разреши да поддържа компании на калпак, които печелят милиони, а голяма група от популацията да не може да посрещне сметките си ”, съобщи неотдавна по Bloomberg TV някогашната вицепремиерка Лидия Шулева.

Всички ще са удовлетворени?

Служебното ръководство разплати суми по инхаус договорите на ГЕРБ за автомагистрала “Хемус ” - същите, по които са били платени предплатено 1.2 милиарда на подбрани компании, индексира други строителни договори, отписа половината от задълженията на столичната Топлофикация - 690 милиона лв.. А НЗОК реши да раздаде 259 млн. лв., вместо плануваните 180 млн. лв., на всички лечебни заведения за септември, октомври и ноември.

Така всички са удовлетворени - и бизнесът ще се възпротиви на всеки опит да му бъдат отнети обезщетенията, като упорства да се заложат и за 2023 година В служебния план за бюджет са непокътнати и “временните ” данъчни облекчения, признати от предходното държавно управление до юли 2023 година, които се оказаха безсмислени, защото цените не спаднаха. Става въпрос за нулевата ставка по Данък добавена стойност за хляба и брашното и 9% за заведения и кетъринг услуги.

Бюджетът за 2023-та може да понесе толкоз популизъм, колкото популисти има в 48-ото Народно заседание. А такова динамично болшинство се образува доста по-бързо от тридневните тегоби за парламентарен ръководител.