Поне опашката да си бяха отрязали
Партиите взеха решение да узаконят политическия рекет. При това дори не благоволиха да си отрежат опашките, стърчащи от черните каси. Не единствено тъй като въобще не се тормозят от тях, а и тъй като явно са уверени, че наглостта им за следващ път ще остане ненаказана.
Три години след референдума на Слави, и единствено месец откакто той съобщи, че ще взе участие в локалния избор, партиите взеха решение да се състезават с него по популизъм. Маскираха конкуренцията като: „ чухме гласа на народа “, т.е. на тези 72% от участвалите в допитването през 2016 година, които желаеха орязване на партийните дотации до 1 лев на глас. Управляващите, обаче взеха решение с изключение на от държавната хазна да се обогатяват тройно. С нашите пари. Ако до момента се финансираха от бюджета публично с 11 лева (,а импровизирано с 13 лева.) за глас, отсега нататък ще вземат по 1 лева, само че ще получават безкрайно дарения от компании, както и няма да заплащат наем за офисите си. Така щял да се приложи американският опит във финансирането на партиите, като се обезпечи невиждана бистрота и отчетност.
Идеята компании да могат да подаряват за партии може и да е американска, само че осъществяването е побългарено до безсрамие. Първо, в Съединени американски щати партиите не получават никакви дотации от бюджета. Второ, не употребяват безвъзмездни офиси. И трето, американските фирми-дарители не разчитат на изкуствено дишане от държавния бюджет, нито на „ леден запас “, а отчетността и прозрачността в действителност са на извънредно високо равнище. Което, апропо, не ги застрахова против кавги с спорове на ползи.
У нас страната от дълго време е парцелирана сред фирми-фаворитки, които преяждат с помощта на великодушни инжекции от публични поръчки. По места предприемачите са даже още по-пряко подвластни от партийния феодал и от локалната власт, която в доста случаи е единственият шеф и кредитоспособен сътрудник. Не би трябвало да си Ванга, с цел да прозреш, че всички, които желаят дори не да процъфтяват, а просто да съществуват, ще би трябвало да се регистрират в партийните каси на ръководещите партии. Сега го вършат скрито, на следващия ден - ще е и скрито, и очевидно. Останалите, които са решили да стоят надалеч от политиката или, не дай Боже, да поддържат опозиционна партия, могат да чакат върху тях да се стовари с цялата си тежест държавната репресивна машина – прокурори, следователи, данъчни, ХЕИ, Инспекция по труда... Примери за сходна орис има и в този момент.
На партиите обаче не им стиска финансирането им да остане даже и на този квазипазарен принцип. Затова гледат да се подсигурят и с помощ от бюджета под формата на дотации, и с безвъзмездни офиси. Някои даже желаеха гратис телевизионно време... Очевидно социалистическото начало в тях няма по какъв начин да бъде заличено. Веднъж добрали се до софрата, всичко би трябвало да им е на тепсия. Защо да си вършат труда да притеглят членове или да събират членски импорт?
Три години след референдума на Слави, и единствено месец откакто той съобщи, че ще взе участие в локалния избор, партиите взеха решение да се състезават с него по популизъм. Маскираха конкуренцията като: „ чухме гласа на народа “, т.е. на тези 72% от участвалите в допитването през 2016 година, които желаеха орязване на партийните дотации до 1 лев на глас. Управляващите, обаче взеха решение с изключение на от държавната хазна да се обогатяват тройно. С нашите пари. Ако до момента се финансираха от бюджета публично с 11 лева (,а импровизирано с 13 лева.) за глас, отсега нататък ще вземат по 1 лева, само че ще получават безкрайно дарения от компании, както и няма да заплащат наем за офисите си. Така щял да се приложи американският опит във финансирането на партиите, като се обезпечи невиждана бистрота и отчетност.
Идеята компании да могат да подаряват за партии може и да е американска, само че осъществяването е побългарено до безсрамие. Първо, в Съединени американски щати партиите не получават никакви дотации от бюджета. Второ, не употребяват безвъзмездни офиси. И трето, американските фирми-дарители не разчитат на изкуствено дишане от държавния бюджет, нито на „ леден запас “, а отчетността и прозрачността в действителност са на извънредно високо равнище. Което, апропо, не ги застрахова против кавги с спорове на ползи.
У нас страната от дълго време е парцелирана сред фирми-фаворитки, които преяждат с помощта на великодушни инжекции от публични поръчки. По места предприемачите са даже още по-пряко подвластни от партийния феодал и от локалната власт, която в доста случаи е единственият шеф и кредитоспособен сътрудник. Не би трябвало да си Ванга, с цел да прозреш, че всички, които желаят дори не да процъфтяват, а просто да съществуват, ще би трябвало да се регистрират в партийните каси на ръководещите партии. Сега го вършат скрито, на следващия ден - ще е и скрито, и очевидно. Останалите, които са решили да стоят надалеч от политиката или, не дай Боже, да поддържат опозиционна партия, могат да чакат върху тях да се стовари с цялата си тежест държавната репресивна машина – прокурори, следователи, данъчни, ХЕИ, Инспекция по труда... Примери за сходна орис има и в този момент.
На партиите обаче не им стиска финансирането им да остане даже и на този квазипазарен принцип. Затова гледат да се подсигурят и с помощ от бюджета под формата на дотации, и с безвъзмездни офиси. Някои даже желаеха гратис телевизионно време... Очевидно социалистическото начало в тях няма по какъв начин да бъде заличено. Веднъж добрали се до софрата, всичко би трябвало да им е на тепсия. Защо да си вършат труда да притеглят членове или да събират членски импорт?
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ