Президентът по традиция е с най-висок рейтинг, парламентът пълзи по дъното
Парламентът продължава да е институцията с най-ниски равнища на доверие измежду политическите институции в обществото. В края на годината 23% показват доверие в Народното събрание, а съмнение – 67%. Останалите се затрудняват да отговорят. Правителството закономерно е с по-високи равнища на доверие от Народното събрание, само че и за тази институция отрицателните (62%) оценки доста надвишават позитивните (29%). Президентът обичайно е институцията с най-голям публичен престиж и през 2019 година – доверие в края на годината 56%, съмнение – 30%.
Данните са основани на ежемесечния „ Политически и стопански показател “ на „ Галъп интернешънъл “ – самостоятелното от външно финансиране проучване с десетки знаци, което тече всеки месец към този момент близо тридесет години посредством директни стандартизирани изявленията „ лице в лице “ с извадки 1000/800. Пълното резюме на годината ще излезе скоро в обичайна книга на организацията.
През цялата 2019 година равнищата на доверие и съмнение в Народното събрание се движиха в упоменатите стойности. Като цяло, и през тази година доверието в Народното събрание в действителност продължава да наподобява малко по-добро на фона на предишни години. Разбира се, уверено доминират отрицателни оценки, само че се долавят и малко по-позитивни от нормалното. Тази наклонност стартира напролет на 2017 година с тогавашната промяна във властта. Погледът от дистанцията на времето даже демонстрира, че става въпрос за трайно удобен интервал в трите десетилетия от началото на измененията изобщо – доколкото изобщо отношението към Народното събрание може да бъде удобно.
През 2019 година равнищата на доверие в държавното управление останаха под 30%, а на съмнение – над 60% В момента на така наречен „ Апартаментгейт “ дяловете на доверие понижиха по-близо до 20%, а дяловете на съмнение доближиха и по-близо под 70%. През 2018 година пък държавното управление се ползваше с малко по-добри равнища на известност, в съпоставяне актуалната година. Краят на 2018 година обаче донесе и опасности за известността – евентуално поради известно повишение на политическото напрежение във връзка покачването на цени. Може би и поради успеха на ръководещата партия ГЕРБ в изборите за Европейския парламент през май, наклонност на спад в доверието не продължи. Победата в локалните избори в допълнение утвърди облика на ръководството.
На този декор през 2019 година доверието в президентската институция се движи на равнища от над 50%, а недоверието – към и малко над 30%. Разбира се, отражение дават и разнообразни провокации като опълчването на ръководещи и президент или (заедно с това) естествената в хода на мандат „ ерозия “ на индикаторите. Въпреки всичко, към този момент президентът резервира равнища на доверие и остава в действителност единствена фигура у нас с позитивен рейтинг (доверие минус недоверие).
Следващите редове дават опция за обобщаване на близо три десетилетия ежемесечни проучвания на публичното мнение за главните институции на политическата власт в страната. Такъв вид данни могат да бъдат открити единствено при „ Галъп интернешънъл “. Те почиват на програмата за самостоятелни, ежемесечни, национално представителни проучвания, известна като Политически и стопански показател на „ Галъп интернешънъл “. Подробно резюме на публичното мнение и отношението към държавните институции в страната за последните три десетилетия ще бъде разполагаем в новия годишник на „ Галъп интернешънъл “, чието издаване следва при започване на 2020 година
Началото на мандатите на парламент, държавно управление, президент нормално демонстрира известно повишение на доверието – друго съгласно това дали идват нови политици, нови партии, съдружен, респ. компромисен ли е кабинетът, какъв брой мъчно се сформира и така нататък После нормално следва „ ерозия “ на доверието (едно от дребното изключения е последователното покачване на утвърждението за президента в границите на първия мандат на президента Георги Първанов – мандата от 2001 до 2006 г.).
Намаляването на доверието в хода на мандат е с друга „ скорост “ според от това дали първоначално е бил събран доста възторг, дали съответните партии имат своите „ твърди “ електорати, на които да се крепят и така нататък
През цялото време – и през 90-те и по-късно – парламент и държавно управление са с ниски равнища на доверие. И въпреки всичко, сякаш, във второто десетилетие на двайсет и първия век данните за утвърждението на кабинетите наподобяват малко по-добре, и по-стабилно, в сравнение с в първото. Разбира се, сравнението сред разнообразни мандати би трябвало да е деликатно – доколкото в другите интервали постоянно има несъпоставим дневен ред и управнически, а и исторически, задания.
Върховите стойности на непопулярност на държавното управление остават обратно в 90-те (стойности на доверие под 10% и на съмнение – над 80%) с рецесията по време на държавното управление на Виденов, както и „ резултата на махалото “ по-късно – с моментни стойности от близо 70% доверие в държавното управление, след рухването на Виденов.
Но и по-нататък не липсват интервали, в които недоверието взима съществени размери. Например, в мандата на така наречен Тройна коалиция, само че освен. Подобни моменти демонстрират, че даже в стопански сполучливи и спокойни мандати, отношението на българите към институциите остава отрицателно.
Подобна е логиката на публичното мнение за Народното събрание. Може би, в годините, директно преди 2019 година и в самата 2019 година, се усещат и малко по-добри на фона на десетилетията стойности на утвърждение (както беше отбелязано).
Преобладаващо доверие над недоверието за Народното събрание в десетилетията се случи единствено два пъти – след рецесията 1996-97 година и при идването на власт на Националното придвижване „ Симеон Втори “ (НДСВ), ръководено от Симеон Сакскобургготски, унаследен български цар.
Различна е картината в всеобщото схващане във връзка с президента – по традиция, това е една от най-харесваните позиции в българската политическа власт. Трайно слаб интервал тук е мандатът на Росен Плевнелиев. С най-голяма начална вяра сякаш протече мандатът на Петър Стоянов, свързван точно с края на острата рецесия в 1997 година
Данните са основани на ежемесечната изследователска стратегия „ Политически и стопански показател “ на „ Галъп интернешънъл “ – самостоятелното от външно финансиране проучване с десетки знаци, което тече всеки месец към този момент близо тридесет години посредством директни стандартизирани изявленията „ лице в лице “ с извадки 1000/800. Последната вълна на проучването е сред 29 ноември и 6 декември 2019 година измежду 803 пълнолетни българи.
Данните са основани на ежемесечния „ Политически и стопански показател “ на „ Галъп интернешънъл “ – самостоятелното от външно финансиране проучване с десетки знаци, което тече всеки месец към този момент близо тридесет години посредством директни стандартизирани изявленията „ лице в лице “ с извадки 1000/800. Пълното резюме на годината ще излезе скоро в обичайна книга на организацията.
През цялата 2019 година равнищата на доверие и съмнение в Народното събрание се движиха в упоменатите стойности. Като цяло, и през тази година доверието в Народното събрание в действителност продължава да наподобява малко по-добро на фона на предишни години. Разбира се, уверено доминират отрицателни оценки, само че се долавят и малко по-позитивни от нормалното. Тази наклонност стартира напролет на 2017 година с тогавашната промяна във властта. Погледът от дистанцията на времето даже демонстрира, че става въпрос за трайно удобен интервал в трите десетилетия от началото на измененията изобщо – доколкото изобщо отношението към Народното събрание може да бъде удобно.
През 2019 година равнищата на доверие в държавното управление останаха под 30%, а на съмнение – над 60% В момента на така наречен „ Апартаментгейт “ дяловете на доверие понижиха по-близо до 20%, а дяловете на съмнение доближиха и по-близо под 70%. През 2018 година пък държавното управление се ползваше с малко по-добри равнища на известност, в съпоставяне актуалната година. Краят на 2018 година обаче донесе и опасности за известността – евентуално поради известно повишение на политическото напрежение във връзка покачването на цени. Може би и поради успеха на ръководещата партия ГЕРБ в изборите за Европейския парламент през май, наклонност на спад в доверието не продължи. Победата в локалните избори в допълнение утвърди облика на ръководството.
На този декор през 2019 година доверието в президентската институция се движи на равнища от над 50%, а недоверието – към и малко над 30%. Разбира се, отражение дават и разнообразни провокации като опълчването на ръководещи и президент или (заедно с това) естествената в хода на мандат „ ерозия “ на индикаторите. Въпреки всичко, към този момент президентът резервира равнища на доверие и остава в действителност единствена фигура у нас с позитивен рейтинг (доверие минус недоверие).
Следващите редове дават опция за обобщаване на близо три десетилетия ежемесечни проучвания на публичното мнение за главните институции на политическата власт в страната. Такъв вид данни могат да бъдат открити единствено при „ Галъп интернешънъл “. Те почиват на програмата за самостоятелни, ежемесечни, национално представителни проучвания, известна като Политически и стопански показател на „ Галъп интернешънъл “. Подробно резюме на публичното мнение и отношението към държавните институции в страната за последните три десетилетия ще бъде разполагаем в новия годишник на „ Галъп интернешънъл “, чието издаване следва при започване на 2020 година
Началото на мандатите на парламент, държавно управление, президент нормално демонстрира известно повишение на доверието – друго съгласно това дали идват нови политици, нови партии, съдружен, респ. компромисен ли е кабинетът, какъв брой мъчно се сформира и така нататък После нормално следва „ ерозия “ на доверието (едно от дребното изключения е последователното покачване на утвърждението за президента в границите на първия мандат на президента Георги Първанов – мандата от 2001 до 2006 г.).
Намаляването на доверието в хода на мандат е с друга „ скорост “ според от това дали първоначално е бил събран доста възторг, дали съответните партии имат своите „ твърди “ електорати, на които да се крепят и така нататък
През цялото време – и през 90-те и по-късно – парламент и държавно управление са с ниски равнища на доверие. И въпреки всичко, сякаш, във второто десетилетие на двайсет и първия век данните за утвърждението на кабинетите наподобяват малко по-добре, и по-стабилно, в сравнение с в първото. Разбира се, сравнението сред разнообразни мандати би трябвало да е деликатно – доколкото в другите интервали постоянно има несъпоставим дневен ред и управнически, а и исторически, задания.
Върховите стойности на непопулярност на държавното управление остават обратно в 90-те (стойности на доверие под 10% и на съмнение – над 80%) с рецесията по време на държавното управление на Виденов, както и „ резултата на махалото “ по-късно – с моментни стойности от близо 70% доверие в държавното управление, след рухването на Виденов.
Но и по-нататък не липсват интервали, в които недоверието взима съществени размери. Например, в мандата на така наречен Тройна коалиция, само че освен. Подобни моменти демонстрират, че даже в стопански сполучливи и спокойни мандати, отношението на българите към институциите остава отрицателно.
Подобна е логиката на публичното мнение за Народното събрание. Може би, в годините, директно преди 2019 година и в самата 2019 година, се усещат и малко по-добри на фона на десетилетията стойности на утвърждение (както беше отбелязано).
Преобладаващо доверие над недоверието за Народното събрание в десетилетията се случи единствено два пъти – след рецесията 1996-97 година и при идването на власт на Националното придвижване „ Симеон Втори “ (НДСВ), ръководено от Симеон Сакскобургготски, унаследен български цар.
Различна е картината в всеобщото схващане във връзка с президента – по традиция, това е една от най-харесваните позиции в българската политическа власт. Трайно слаб интервал тук е мандатът на Росен Плевнелиев. С най-голяма начална вяра сякаш протече мандатът на Петър Стоянов, свързван точно с края на острата рецесия в 1997 година
Данните са основани на ежемесечната изследователска стратегия „ Политически и стопански показател “ на „ Галъп интернешънъл “ – самостоятелното от външно финансиране проучване с десетки знаци, което тече всеки месец към този момент близо тридесет години посредством директни стандартизирани изявленията „ лице в лице “ с извадки 1000/800. Последната вълна на проучването е сред 29 ноември и 6 декември 2019 година измежду 803 пълнолетни българи.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ