Парламентът одобри създаването на предприятия на социалната и солидарната икономика
Парламентът утвърди основаването на предприятия на обществената и солидарната стопанска система. Депутатите одобриха на първо четене държавния Законопроект за предприятията на обществената и солидарната стопанска система.
Негови субекти са кооперациите, юридическите лица с нестопанска цел и обществените предприятия.
В претекстовете е посочено, че стратегическата цел е обособяването, развиването и насърчаването на икономически бранш, който се характеризира преди всичко със обществена устременост и чиято съществена цел е генериране на позитивна обществена добавена стойност по посока претовареност, витален стандарт и обществено включване на уязвими групи от популацията. С осъществяването на стратегическата цел близо 2 на 100 от Брутният вътрешен продукт на страната следва да бъде реализиран до 2021 година посредством активността на предприятия от обществената и солидарна стопанска система.
Подобен закон досега не съществува в националния юридически мир, показват от Министерския съвет. Той е първи по рода си и има за цел да контролира материя, която досега е застъпена в разнообразни правни документи, само че не е консолидирана.
Разходите за реализиране на дейностите по новия закон няма да доведат до нужда от спомагателни финансови средства от държавния бюджет.
Проектът планува и смяна в Закона за корпоративното подоходно облагане. Така в приетите за данъчни цели счетоводни разноски за дарения в размер 10 на 100 от позитивния счетоводен финансов резултат се включват и даренията в интерес на обществените предприятия, вписани в Националния указател на обществените предприятия.
Основните акценти в законопроекта са увеличение броя на обществените предприятия и създаваната продукция; повишение потребителското търсене на артикули и услуги, създавани и предоставяни от обществени предприятия; възстановяване на административния потенциал за ръководство и осъществяване на политиката по обществена стопанска система посредством образования на заинтригуваните страни.
Предвижда се отделяне на конструкция, виновна за реализирането и развиването на политиката по обществена стопанска система, което може да стане не по-рано от края на 2018 година, както и основаване на Национален указател за обществените предприятия в България.
В законопроекта е залегнало основаване на отличителна сертификационна марка за тях, техните артикули и/или услуги. Тази марка се дава за безплатно прилагане от обществените предприятия, вписани в регистъра. Същевременно се планува създаване на механизъм и методика за премерване на общественото влияние на предприятията от обществената и солидарната стопанска система.
Въвеждат се критерии, които разрешават на обещано дружество да е правно прието като обществено и да употребява плануваните в плана насърчителни ограничения.
Георги Гьоков от Българска социалистическа партия изрази удовлетворение, че държавното управление е изготвило и внесло подобен план. Изрази обаче безпокойство, че ще останат неразпознати субекти, които реализират действия в социална изгода. Критерият за съществуването на позволен финансов резултат е повишен за българската реалност, разяснява също Гьоков.
Председателят на обществената комисия Хасан Адемов/ДПС/ обърна внимание, че законът е рамков и най-важно е облагата, която обществените предприятия имат, да бъде реинвестирана за обществени цели. Важно е също, че те ще могат да се възползват и от електронна платформа, която ще дава информация за продуктите, да вземем за пример. Не без значение е и връзката им с локалната власт. Движение за права и свободи ще поддържа текстовете, разгласи той.
Александър Сиди от ПГ "Обединени патриоти " също заявява поддръжка за новия закон. Сега у нас като обществени се дефинират към 4800 предприятия, само че една трета от тях действително не са такива, аргументира потребността от регламентиране на материята той.
Колегата му Павел Шопов от "Атака ", част от Оперативна програма, обаче изиска отсрочване на гласуването /отхвърлено от мнозинството/ и се разгласи срещу НПО-та и кооперациите да бъдат натоварени с такива обществени функционалности. Законопроектът е опит за заменяне обществената функционалност на страната, уточни той. Икономиката, по думите му, би трябвало да генерира приходи, облаги, да се събират налози, те да отиват в хазната и страната посредством този механизъм да реализира обществените функционалности. Държавата и общините би трябвало да имат своите предприятия, те могат да бъдат и целево субсидирани, а не да разделяме стопанските обекти на обществени и други, което опонира на стопанската система, безапелационен е представителят на "Атака ", представен от Българска телеграфна агенция.
Галя Желязкова /ГЕРБ/ акцентира, че с внасянето на този законопроект ръководещата партия следва предизборната си стратегия. Социалната стопанска система е форма на предприемачество като предимство имат обществените цели, по тази причина общественото и солидарното са взаимосвързани в плана, уточни тя.
Негови субекти са кооперациите, юридическите лица с нестопанска цел и обществените предприятия.
В претекстовете е посочено, че стратегическата цел е обособяването, развиването и насърчаването на икономически бранш, който се характеризира преди всичко със обществена устременост и чиято съществена цел е генериране на позитивна обществена добавена стойност по посока претовареност, витален стандарт и обществено включване на уязвими групи от популацията. С осъществяването на стратегическата цел близо 2 на 100 от Брутният вътрешен продукт на страната следва да бъде реализиран до 2021 година посредством активността на предприятия от обществената и солидарна стопанска система.
Подобен закон досега не съществува в националния юридически мир, показват от Министерския съвет. Той е първи по рода си и има за цел да контролира материя, която досега е застъпена в разнообразни правни документи, само че не е консолидирана.
Разходите за реализиране на дейностите по новия закон няма да доведат до нужда от спомагателни финансови средства от държавния бюджет.
Проектът планува и смяна в Закона за корпоративното подоходно облагане. Така в приетите за данъчни цели счетоводни разноски за дарения в размер 10 на 100 от позитивния счетоводен финансов резултат се включват и даренията в интерес на обществените предприятия, вписани в Националния указател на обществените предприятия.
Основните акценти в законопроекта са увеличение броя на обществените предприятия и създаваната продукция; повишение потребителското търсене на артикули и услуги, създавани и предоставяни от обществени предприятия; възстановяване на административния потенциал за ръководство и осъществяване на политиката по обществена стопанска система посредством образования на заинтригуваните страни.
Предвижда се отделяне на конструкция, виновна за реализирането и развиването на политиката по обществена стопанска система, което може да стане не по-рано от края на 2018 година, както и основаване на Национален указател за обществените предприятия в България.
В законопроекта е залегнало основаване на отличителна сертификационна марка за тях, техните артикули и/или услуги. Тази марка се дава за безплатно прилагане от обществените предприятия, вписани в регистъра. Същевременно се планува създаване на механизъм и методика за премерване на общественото влияние на предприятията от обществената и солидарната стопанска система.
Въвеждат се критерии, които разрешават на обещано дружество да е правно прието като обществено и да употребява плануваните в плана насърчителни ограничения.
Георги Гьоков от Българска социалистическа партия изрази удовлетворение, че държавното управление е изготвило и внесло подобен план. Изрази обаче безпокойство, че ще останат неразпознати субекти, които реализират действия в социална изгода. Критерият за съществуването на позволен финансов резултат е повишен за българската реалност, разяснява също Гьоков.
Председателят на обществената комисия Хасан Адемов/ДПС/ обърна внимание, че законът е рамков и най-важно е облагата, която обществените предприятия имат, да бъде реинвестирана за обществени цели. Важно е също, че те ще могат да се възползват и от електронна платформа, която ще дава информация за продуктите, да вземем за пример. Не без значение е и връзката им с локалната власт. Движение за права и свободи ще поддържа текстовете, разгласи той.
Александър Сиди от ПГ "Обединени патриоти " също заявява поддръжка за новия закон. Сега у нас като обществени се дефинират към 4800 предприятия, само че една трета от тях действително не са такива, аргументира потребността от регламентиране на материята той.
Колегата му Павел Шопов от "Атака ", част от Оперативна програма, обаче изиска отсрочване на гласуването /отхвърлено от мнозинството/ и се разгласи срещу НПО-та и кооперациите да бъдат натоварени с такива обществени функционалности. Законопроектът е опит за заменяне обществената функционалност на страната, уточни той. Икономиката, по думите му, би трябвало да генерира приходи, облаги, да се събират налози, те да отиват в хазната и страната посредством този механизъм да реализира обществените функционалности. Държавата и общините би трябвало да имат своите предприятия, те могат да бъдат и целево субсидирани, а не да разделяме стопанските обекти на обществени и други, което опонира на стопанската система, безапелационен е представителят на "Атака ", представен от Българска телеграфна агенция.
Галя Желязкова /ГЕРБ/ акцентира, че с внасянето на този законопроект ръководещата партия следва предизборната си стратегия. Социалната стопанска система е форма на предприемачество като предимство имат обществените цели, по тази причина общественото и солидарното са взаимосвързани в плана, уточни тя.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ