Приеха го! Властта ще може да ви арестува тайно и никой да не разбере 2 дена
Парламентът утвърди ограничение правата на задържани обвинени лица. Измененията в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) бяха признати дефинитивно на второ четене.
Това обаче провокира лек отпор от Българска социалистическа партия в лицето на бургаския народен представител и юрист Тодор Байчев, написа флагман.бг.
Според него в случая се транспонира европейска инструкция, само че препоръчаната норма представлява„ юридически гнет и произвол ”, посредством който ще се оказва напън върху арестуваните лица.
Проблемът е, че обвиняемите към този момент няма да могат да уведомяват съответно определено от тях лице, че са задържани, в случай че прокурор излезе с разпореждане, забраняващо това.
Забраната ще е за 48 часа. Прокурорът ще би трябвало да се стимулира. Мярката ще важи, когато е „ налице неотложна нужда да се предотврати настъпването на тежки неподходящи последствия за живота, свободата или физическата цялост на разположение или когато е неотложно предприемане на дейности от проверяващите органи, чието възпрепятстване би затруднило наказателното произвеждане ”.
Постановлението на прокурора ще може да се апелира от обвинения или неговия бранител пред съответния първоинстанционен съд. Съдът ще преглежда жалбата неотложно в закрито съвещание и ще се произнася с определение, което ще е дефинитивно.
Тодор Байчев обаче изясни, че „ Българска социалистическа партия за България ” не поддържа мярката.
Според него тя е жестоко нарушаване на член 56 на Конституцията, отреждащ правото на отбрана на жителите.
Погазвала се и Конвенцията за правата на индивида в частта, регламентираща правото на независимост и главните права при ареста на лицето.
От друга страна продължавала да работи нормата от Наказателно-процесуален кодекс, съгласно която бранител може да бъде с изключение на юрист, само че и родственик.
Парадокс било и че прокурорът с разпореждане можел да ограничи Министерство на вътрешните работи да уведомява лице от фамилията. Адвокатът обаче можел да стори това, което правело новата норма безсмислена и неефективна.
„ Откакто е признат този Наказателно-процесуален кодекс още от 1968 година не съществуват процесуални дейности по така наречен добил гражданственост скришен арест. Напротив, тези ограничения са присъщи за едни други режими, които ги назоваваме недемократични, отпреди 68-а година, даже и отпреди 44-а година със Закона за отбрана на страната ”, разгласи бургаският народен представител.
Председателят на правната комисия Данаил Кирилов обаче го репликира.
Според него изказването на Байчев поставяло „ в обстановка на подвеждане народните представители и публиката ”.
Кирилов изясни, че мярката съставлява „ сдържан метод ”. Тя не лимитира правото на отбрана, а касае неуведомяването само на разположение, което съставлява сериозна заплаха за следствието или опасност за живота и физическата цялост на наранени.
В дуплика Тодор Байчев обаче отговори: „ Аз не преставам да настоявам, че има оттегляне от права ”.
Според него мярката лимитира правото на отбрана. Байчев даде образец, че той е юрист и в случай че член на фамилията му се нуждае от неговата помощ, това може да му бъде неразрешено.
Депутатът изясни и че на обвинения може да бъде обезпечен длъжностен бранител, който няма опит.
Изказването му провокира остра реакция от народния представител от ГЕРБ Димитър Лазаров.
Според него обвиняемият ще може да наеме какъвто си желае юрист, в това число и собствен родственик. Никой не можел да задължи арестанта да употребява единствено длъжностен бранител.
Лазаров сподели, че директивата даже била по-строга, а в тази ситуация е прибавен мек вид.
Според настоящите правила обвиненият можел да избере да се обади на който си изиска, в това число и на собствен съизвършител примерно в закононарушение по похищение.
Новата норма целяла попречване единствено на това, с цел да се избегнат заканите за очевидци или за жертви на престъпни действия.
Повече полемика по въпроса нямаше.
При гласуването новата норма бе утвърдена с 65 гласа „ за ”, 5 „ срещу ” и 14 „ въздържал се ”.
Това обаче провокира лек отпор от Българска социалистическа партия в лицето на бургаския народен представител и юрист Тодор Байчев, написа флагман.бг.
Според него в случая се транспонира европейска инструкция, само че препоръчаната норма представлява„ юридически гнет и произвол ”, посредством който ще се оказва напън върху арестуваните лица.
Проблемът е, че обвиняемите към този момент няма да могат да уведомяват съответно определено от тях лице, че са задържани, в случай че прокурор излезе с разпореждане, забраняващо това.
Забраната ще е за 48 часа. Прокурорът ще би трябвало да се стимулира. Мярката ще важи, когато е „ налице неотложна нужда да се предотврати настъпването на тежки неподходящи последствия за живота, свободата или физическата цялост на разположение или когато е неотложно предприемане на дейности от проверяващите органи, чието възпрепятстване би затруднило наказателното произвеждане ”.
Постановлението на прокурора ще може да се апелира от обвинения или неговия бранител пред съответния първоинстанционен съд. Съдът ще преглежда жалбата неотложно в закрито съвещание и ще се произнася с определение, което ще е дефинитивно.
Тодор Байчев обаче изясни, че „ Българска социалистическа партия за България ” не поддържа мярката.
Според него тя е жестоко нарушаване на член 56 на Конституцията, отреждащ правото на отбрана на жителите.
Погазвала се и Конвенцията за правата на индивида в частта, регламентираща правото на независимост и главните права при ареста на лицето.
От друга страна продължавала да работи нормата от Наказателно-процесуален кодекс, съгласно която бранител може да бъде с изключение на юрист, само че и родственик.
Парадокс било и че прокурорът с разпореждане можел да ограничи Министерство на вътрешните работи да уведомява лице от фамилията. Адвокатът обаче можел да стори това, което правело новата норма безсмислена и неефективна.
„ Откакто е признат този Наказателно-процесуален кодекс още от 1968 година не съществуват процесуални дейности по така наречен добил гражданственост скришен арест. Напротив, тези ограничения са присъщи за едни други режими, които ги назоваваме недемократични, отпреди 68-а година, даже и отпреди 44-а година със Закона за отбрана на страната ”, разгласи бургаският народен представител.
Председателят на правната комисия Данаил Кирилов обаче го репликира.
Според него изказването на Байчев поставяло „ в обстановка на подвеждане народните представители и публиката ”.
Кирилов изясни, че мярката съставлява „ сдържан метод ”. Тя не лимитира правото на отбрана, а касае неуведомяването само на разположение, което съставлява сериозна заплаха за следствието или опасност за живота и физическата цялост на наранени.
В дуплика Тодор Байчев обаче отговори: „ Аз не преставам да настоявам, че има оттегляне от права ”.
Според него мярката лимитира правото на отбрана. Байчев даде образец, че той е юрист и в случай че член на фамилията му се нуждае от неговата помощ, това може да му бъде неразрешено.
Депутатът изясни и че на обвинения може да бъде обезпечен длъжностен бранител, който няма опит.
Изказването му провокира остра реакция от народния представител от ГЕРБ Димитър Лазаров.
Според него обвиняемият ще може да наеме какъвто си желае юрист, в това число и собствен родственик. Никой не можел да задължи арестанта да употребява единствено длъжностен бранител.
Лазаров сподели, че директивата даже била по-строга, а в тази ситуация е прибавен мек вид.
Според настоящите правила обвиненият можел да избере да се обади на който си изиска, в това число и на собствен съизвършител примерно в закононарушение по похищение.
Новата норма целяла попречване единствено на това, с цел да се избегнат заканите за очевидци или за жертви на престъпни действия.
Повече полемика по въпроса нямаше.
При гласуването новата норма бе утвърдена с 65 гласа „ за ”, 5 „ срещу ” и 14 „ въздържал се ”.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ