Парламентът не успя да спечели доверие. Правителството е изложено на

Парламентът не съумя да завоюва доверие. Правителството е изложено на нормалното за всяка власт последователно "износване " на рейтинга в хода на мандата, който „ падна “ даже до по-тревожни стойности към свадите с парцелите. Но се записва и прочут рестарт в резултатите на изборите за Европейски парламент. Запазват се познатите стойности на доверие към съществени политически фигури. Такива са изводите на "Галъп интернешънъл " от проучването през юли в края на отиващия си политически сезон.

Недоверието към множеството институции и личностите у нас нормално превъзхожда доверието. С придвижване на мандатите нормално известността се износва с друга скорост. Последните данни от изследването на организацията не са изключение.

Доверието в Народното събрание в края на политическия сезон е 21%, против 72% съмнение. Останалите се двоумят.

Изглежда дефинитивно отминал интервалът на известно "стопляне " на отношението към Народното събрание. В началото на мандата доверието трайно бе по-близо до 30%, а недоверието беше трайно под 70% и това в действителност беше един от минимум неприятните интервали за обществения облик на институцията в последното десетилетие.

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева получава през юли 19% доверие, 55% съмнение, 15% се двоумят, а останалите не я познават. Резултатът е по-скоро приемлив на фона на доверието в други политически фигури у нас.

Отношението към Народното събрание и към държавното управление по традиция се движат синхронно, като Народното събрание очевидно се възприема обичайно по-зле, евентуално тъй като е считан за фокус на партийността, а и заради липса на съответна фигура, която да му придава част от своята персонална известност, както това се случва с други институции. Правителството приключва политическия сезон с 29% доверие против 62% съмнение (останалите се колебаят). Спад ясно бе регистриран напролет на 2019 година, което евентуално се дължи на поредицата от кавги в този интервал.

Изборните резултати и започващият летен сезон обаче, сякаш въздействат удобно и водят за стабилизиране на доверието в държавната институция. Дори и това стабилизиране не анулира нормалното гладко "износване " на известността, което се случва в хода на всеки мандат. За съпоставяне: в първите месеци и години на мандата си кабинетът "Борисов 3 " имаше равнища на доверие обичайно над 30%, а недоверието не превишаваше 60%.

Традиционно високо доверие получават фигури, които стоят по-скоро отвън ежедневния непосреден политически спор. С по-ниско доверие са персони на по-оперативни управителни постове и персони, които по-отдавна са в политическия развой. При доверието в партийните фигури значение играят електоратите – колкото по-голяма е една партия, толкоз повече доверие би получил съответният водач. Затова и автоматизираното сравняване и класиране надали е най-правилният метод.

Президентът Румен Радев се употребява с 56 на 100 доверие, а омбудсманът Мая Манолова - с 55 на 100. С позитивни оценки обичайно в полето сред 50 и 60%, са и двете фигури у нас, които имат позитивен рейтинг, т.е. доверието е повече от недоверието.

При всички останали недоверието по традиция е повече от доверието и това е общоприетата обстановка в страната.

Президентската институция обичайно има по-високо доверие спрямо държавно управление и парламент, само че в предходния мандат (на Росен Плевнелиев) беше изгубила трайно доверие. Въпреки че има моментни съмнения на доверието към президента, президентът приключва политическия сезон без основна загуба на доверие по отношение на предишни интервали.

При Мая Манолова в годините пък настъпи възстановяване на индикаторите за доверие.

С близки стойности на позитивни и негативни оценки, което е в действителност добър рейтинг за българските стандарти, е Слави Трифонов - с 39 на 100.

Седмици преди снощната публикация за по-активно влизане в политическия живот неговият рейтинг е един от най-високите в страната. Разбира се, това се дължи и на обстоятелството, че още не е директно намесен в политическия развой.

Кметът на София Йорданка Фандъкова, друга основна обществена фигура, през юли 2019 година получава 31% доверие против 47% съмнение. Останалите се двоумят или не могат да отговорят. Години наред доверието при нея също бе в сходни стойности с недоверието, само че в последните години се видяха признаци на ерозия. Тя най-вече проличава в самата София, където доверието във Фандъкова не е по-високо от това в страната, само че недоверието към нея минава над 50%.

Сред партийните водачи, водещ по доверие остава министър председателят Бойко Борисов, който получава 30% против 54% съмнение,16% се двоумят. Той е единствената изцяло разпознаваема персона. Липсват хора, които не могат да отговорят какво мислят за него. Борисов продължава да поддържа относително висок рейтинг с лек спад напролет, което още веднъж евентуално се дължи на свадите от този интервал. Традиционно към една трета от българите симпатизират, а над 50% са настроени негативно.

Корнелия Нинова и Красимир Каракачанов се движат в "пакет " с доверие над 20% от пълнолетните българи, което е относително добър отзив. Подобни равнища има и еврокомисарят по цифровата стопанска система и общество Мария Габриел, само че там към момента известността е относително ниска. Близки стойности, както беше маркирано, има и Цвета Караянчева.

Данните са от самостоятелната от външно финансиране изследователска стратегия "Политически и стопански показател " на "Галъп интернешънъл ". Последната вълна на проучване е извършена по метода "лице в лице " измежду 833 души сред 5 и 12 юли. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50% дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 55 хиляди души.