Галъп: Парламентът не успя да спечели доверие
Парламентът не съумя да завоюва доверие. Правителството е изложено на нормалното за всяка власт последователно „ изхабяване “ на рейтинга в хода на мандата – който „ падна “ даже до по-тревожни стойности към свадите с парцелите. Но се записва и прочут „ рестарт “ в резултатите на изборите за Европейски парламент. Запазват се познатите стойности на доверие към съществени политически фигури. Такива са изводите на „ Галъп интернешънъл “ от проучването през юли в края на отиващия си политически сезон.
Данните са от самостоятелната от външно финансиране изследователска стратегия „ Политически и стопански показател “ на „ Галъп интернешънъл “. Последната вълна на проучване е извършена по метода „ лице в лице “ измежду 833 души сред 5 и 12 юли. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50% дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 55 хиляди души.
Агенцията стартира издание на обобщаващи данни в края на сезона и продължава публикуването на равносметки 30 години след началото на демократичните промени у нас. „ Галъп интернешънъл “ е единствената организация, която може да покаже сходни данни всеки месец към този момент десетилетия наред.
Парламент и държавно управление
Недоверието към множеството институции и личностите у нас нормално превъзхожда доверието. С придвижване на мандатите нормално известността се износва с друга скорост. Последните данни на „ Галъп интернешънъл “ от юли не носят изключение.
Доверието в Народното събрание в края на политическия сезон е 21%, против 72% съмнение. Останалите се двоумят. Изглежда дефинитивно отминат интервалът на известно „ стопляне “ във връзка с Народното събрание – при започване на мандата, когато доверието трайно бе по-близо до 30%, а недоверието беше трайно под 70% (и това в действителност беше един от минимум неприятните интервали за обществения облик на институцията в последното десетилетие).
Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева получава през юли 19% доверие, 55% съмнение, 15% се двоумят, а останалите не я познават. Резултатът е по-скоро приемлив на фона на доверието в други политически фигури у нас.
Отношението към Народното събрание и към държавното управление по традиция се движат синхронно, като Народното събрание очевидно се възприема обичайно по-зле – евентуално тъй като е считан за фокус на партийността, а и заради липса на съответна фигура, която да му придава част от своята персонална известност, както това се случва с други институции.
Правителството приключва политическия сезон с 29% доверие против 62% съмнение (останалите се колебаят). Спад ясно бе регистриран напролет на 2019 година, което евентуално се дължи на поредицата от кавги в този интервал. Изборните резултати и започващият летен сезон обаче, сякаш въздействат удобно и водят за стабилизиране на доверието в държавната институция. Но даже и това стабилизиране не анулира нормалното гладко „ изхабяване “ на известността – което се случва в хода на всеки мандат. За съпоставяне: в първите месеци и години на мандата си кабинетът „ Борисов 3 “ имаше равнища на доверие обичайно над 30%, а недоверието не превишаваше 60%.
Основни персони
Традиционно високо доверие получават фигури, които стоят по-скоро отвън ежедневния непосреден политически спор. С по-ниско доверие са персони на по-оперативни управителни постове и персони, които по-отдавна са в политическия развой. При доверието в партийните фигури значение играят електоратите – колкото по-голяма е една партия, толкоз повече доверие би получил съответният водач. Затова и автоматизираното сравняване и „ класиране “ надали е най-правилният метод.
Румен Радев и Мая Манолова, с позитивни оценки обичайно в полето сред 50 и 60%, са и двете фигури у нас, които имат позитивен рейтинг, т.е. доверието е повече от недоверието. При всички останали недоверието по традиция е повече от доверието и това е общоприетата обстановка в страната. Президентската институция обичайно има по-високо доверие спрямо държавно управление и парламент, само че в предходния мандат (на Росен Плевнелиев) беше изгубила трайно доверие. Въпреки че има моментни съмнения във връзка с доверието в президента, президентът приключва политическия сезон без основна загуба на доверие по отношение на предишни интервали. При Мая Манолова в годините пък настъпи възстановяване на индикаторите за доверие.
С близки стойности на позитивни и негативни оценки – което е в действителност добър рейтинг за българските стандарти – е Слави Трифонов. Седмици преди снощната публикация за по-активно влизане в политическия живот неговият рейтинг е един от най-високите в страната. Разбира се, това се дължи и на обстоятелството, че още не е директно намесен в политическия развой.
Кметът на София Йорданка Фандъкова, друга основна обществена фигура, през юли 2019 година получава 31% доверие против 47% съмнение. Останалите се двоумят или не могат да отговорят. Години наред доверието при нея също бе в сходни стойности с недоверието, само че в последните години се видяха признаци на ерозия. Тя най-вече проличава в самата София – където доверието във Фандъкова не е по-високо от това в страната, само че недоверието към нея минава над 50%.
Сред партийните водачи, водещ по доверие остава министър председателят Бойко Борисов, който получава 30% против 54% съмнение, 16% се двоумят. Той е единствената изцяло разпознаваема персона – липсват хора, които не могат да отговорят какво мислят за него. Борисов продължава да поддържа относително висок рейтинг с лек спад напролет, което още веднъж евентуално се дължи на свадите от този интервал. Традиционно към една трета от българите симпатизират, а над 50% са настроени негативно.
Корнелия Нинова и Красимир Каракачанов се движат в „ пакет “ с доверие над 20% от пълнолетните българи, което е относително добър отзив. Подобни равнища има и еврокомисарят по цифровата стопанска система и общество Мария Габриел, само че там към момента известността е относително ниска. Близки стойности, както беше маркирано, има и Цвета Караянчева.
Данните са от самостоятелната от външно финансиране изследователска стратегия „ Политически и стопански показател “ на „ Галъп интернешънъл “. Последната вълна на проучване е извършена по метода „ лице в лице “ измежду 833 души сред 5 и 12 юли. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50% дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 55 хиляди души.
Агенцията стартира издание на обобщаващи данни в края на сезона и продължава публикуването на равносметки 30 години след началото на демократичните промени у нас. „ Галъп интернешънъл “ е единствената организация, която може да покаже сходни данни всеки месец към този момент десетилетия наред.
Парламент и държавно управление
Недоверието към множеството институции и личностите у нас нормално превъзхожда доверието. С придвижване на мандатите нормално известността се износва с друга скорост. Последните данни на „ Галъп интернешънъл “ от юли не носят изключение.
Доверието в Народното събрание в края на политическия сезон е 21%, против 72% съмнение. Останалите се двоумят. Изглежда дефинитивно отминат интервалът на известно „ стопляне “ във връзка с Народното събрание – при започване на мандата, когато доверието трайно бе по-близо до 30%, а недоверието беше трайно под 70% (и това в действителност беше един от минимум неприятните интервали за обществения облик на институцията в последното десетилетие).
Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева получава през юли 19% доверие, 55% съмнение, 15% се двоумят, а останалите не я познават. Резултатът е по-скоро приемлив на фона на доверието в други политически фигури у нас.
Отношението към Народното събрание и към държавното управление по традиция се движат синхронно, като Народното събрание очевидно се възприема обичайно по-зле – евентуално тъй като е считан за фокус на партийността, а и заради липса на съответна фигура, която да му придава част от своята персонална известност, както това се случва с други институции.
Правителството приключва политическия сезон с 29% доверие против 62% съмнение (останалите се колебаят). Спад ясно бе регистриран напролет на 2019 година, което евентуално се дължи на поредицата от кавги в този интервал. Изборните резултати и започващият летен сезон обаче, сякаш въздействат удобно и водят за стабилизиране на доверието в държавната институция. Но даже и това стабилизиране не анулира нормалното гладко „ изхабяване “ на известността – което се случва в хода на всеки мандат. За съпоставяне: в първите месеци и години на мандата си кабинетът „ Борисов 3 “ имаше равнища на доверие обичайно над 30%, а недоверието не превишаваше 60%.
Основни персони
Традиционно високо доверие получават фигури, които стоят по-скоро отвън ежедневния непосреден политически спор. С по-ниско доверие са персони на по-оперативни управителни постове и персони, които по-отдавна са в политическия развой. При доверието в партийните фигури значение играят електоратите – колкото по-голяма е една партия, толкоз повече доверие би получил съответният водач. Затова и автоматизираното сравняване и „ класиране “ надали е най-правилният метод.
Румен Радев и Мая Манолова, с позитивни оценки обичайно в полето сред 50 и 60%, са и двете фигури у нас, които имат позитивен рейтинг, т.е. доверието е повече от недоверието. При всички останали недоверието по традиция е повече от доверието и това е общоприетата обстановка в страната. Президентската институция обичайно има по-високо доверие спрямо държавно управление и парламент, само че в предходния мандат (на Росен Плевнелиев) беше изгубила трайно доверие. Въпреки че има моментни съмнения във връзка с доверието в президента, президентът приключва политическия сезон без основна загуба на доверие по отношение на предишни интервали. При Мая Манолова в годините пък настъпи възстановяване на индикаторите за доверие.
С близки стойности на позитивни и негативни оценки – което е в действителност добър рейтинг за българските стандарти – е Слави Трифонов. Седмици преди снощната публикация за по-активно влизане в политическия живот неговият рейтинг е един от най-високите в страната. Разбира се, това се дължи и на обстоятелството, че още не е директно намесен в политическия развой.
Кметът на София Йорданка Фандъкова, друга основна обществена фигура, през юли 2019 година получава 31% доверие против 47% съмнение. Останалите се двоумят или не могат да отговорят. Години наред доверието при нея също бе в сходни стойности с недоверието, само че в последните години се видяха признаци на ерозия. Тя най-вече проличава в самата София – където доверието във Фандъкова не е по-високо от това в страната, само че недоверието към нея минава над 50%.
Сред партийните водачи, водещ по доверие остава министър председателят Бойко Борисов, който получава 30% против 54% съмнение, 16% се двоумят. Той е единствената изцяло разпознаваема персона – липсват хора, които не могат да отговорят какво мислят за него. Борисов продължава да поддържа относително висок рейтинг с лек спад напролет, което още веднъж евентуално се дължи на свадите от този интервал. Традиционно към една трета от българите симпатизират, а над 50% са настроени негативно.
Корнелия Нинова и Красимир Каракачанов се движат в „ пакет “ с доверие над 20% от пълнолетните българи, което е относително добър отзив. Подобни равнища има и еврокомисарят по цифровата стопанска система и общество Мария Габриел, само че там към момента известността е относително ниска. Близки стойности, както беше маркирано, има и Цвета Караянчева.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ