Колко голям е разломът в парламента? Говорят числата
Парламентарният раздор в 48-ото Народно заседание наподобява неизпълним. А политическата рецесия – все по-тежка.
Доказва го освен 24-часовата некадърност да депутатите да излъчат собствен ръководител. Доказва го и историята. Тя ясно демонстрира, че до момента всички ръководители на Народното събрание са били избирани с – в случай че не безспорни – то най-малко внушителни болшинства.
Ето какво приказват числата:*
38-о Народно събрание: Йордан Соколов е определен за ръководител с 218 гласа. Против няма, 14 се въздържат.
39-о Народно събрание: Огнян Герджиков е определен с 213 гласа. Против няма, 17 се въздържат.
40-о Народно събрание: Георги Пирински е определен със 169 гласа. 50 депутати са срещу, четирима се въздържат.
41-о Народно събрание: Цецка Цачева е определена с 230 гласа. Против няма, трима се въздържат.
42-о Народно събрание: Михаил Миков е определен със 118 гласа. 97 са срещу, няма въздържали се.
43-о Народно събрание: Цецка Цачева е определена с 219 гласа. 12 са срещу, един се въздържа.
44-о Народно събрание: Димитър Главчев е определен със 157 гласа. Против няма, 81 се въздържат.
45-о Народно събрание: Ива Митева е определена със 160 гласа. Против няма, 74 се въздържат.
46-о Народно събрание: Ива Митева е определена със 137 гласа. Един е срещу, 99 се въздържат.
47-о Народно събрание: Никола Минчев е определен със 158 гласа . Против е един, 74 се въздържат.
Статистиката недвусмислено удостоверява главната теза на ГЕРБ и Движение за права и свободи от гневните диспути – ръководителят обичайно се излъчва от най-голямата парламентарна мощ, а останалите се стараят да не се опълчват доста мощно на тази традиция. Защото схващат, че изборът на ръководител самичък по себе си допуска консенсус.
Числата обаче демонстрират и друго – традицията въпреки всичко е била нарушавана - два пъти. В 42-ото и в 45-ото Народно заседание. И в двата случая ГЕРБ е била победител на изборите, само че в дълбока политическа изолираност и неспособност да образува парламентарно болшинство. Затова ръководителят е бил предаван от втората политическа мощ – в съответните случаи Българска социалистическа партия и „ ИТН “.
Такъв наподобява казусът и в този момент. Затова всеки от враждуващите лагери има своите официални учредения да претендира за председателския пост.
Само че политиката не е процедура и условност, а още по-малко е страст, дебелоглав и злопаметност. Тя е дарба за разговор, договаряния, отстъпки, комбинативност, причини, дипломация и изискани удари под кръста.
Когато политическите сили се вкопчат напук във формалните си учредения, жертва пада не просто парламентарният ръководител. А парламентаризмът. И „ ползата на народа “, в който другояче през вчерашния ден всички заедно се заклеха.
*Данните са от формалните стенограми от съответните съвещания на Народното събрание.
Доказва го освен 24-часовата некадърност да депутатите да излъчат собствен ръководител. Доказва го и историята. Тя ясно демонстрира, че до момента всички ръководители на Народното събрание са били избирани с – в случай че не безспорни – то най-малко внушителни болшинства.
Ето какво приказват числата:*
38-о Народно събрание: Йордан Соколов е определен за ръководител с 218 гласа. Против няма, 14 се въздържат.
39-о Народно събрание: Огнян Герджиков е определен с 213 гласа. Против няма, 17 се въздържат.
40-о Народно събрание: Георги Пирински е определен със 169 гласа. 50 депутати са срещу, четирима се въздържат.
41-о Народно събрание: Цецка Цачева е определена с 230 гласа. Против няма, трима се въздържат.
42-о Народно събрание: Михаил Миков е определен със 118 гласа. 97 са срещу, няма въздържали се.
43-о Народно събрание: Цецка Цачева е определена с 219 гласа. 12 са срещу, един се въздържа.
44-о Народно събрание: Димитър Главчев е определен със 157 гласа. Против няма, 81 се въздържат.
45-о Народно събрание: Ива Митева е определена със 160 гласа. Против няма, 74 се въздържат.
46-о Народно събрание: Ива Митева е определена със 137 гласа. Един е срещу, 99 се въздържат.
47-о Народно събрание: Никола Минчев е определен със 158 гласа . Против е един, 74 се въздържат.
Статистиката недвусмислено удостоверява главната теза на ГЕРБ и Движение за права и свободи от гневните диспути – ръководителят обичайно се излъчва от най-голямата парламентарна мощ, а останалите се стараят да не се опълчват доста мощно на тази традиция. Защото схващат, че изборът на ръководител самичък по себе си допуска консенсус.
Числата обаче демонстрират и друго – традицията въпреки всичко е била нарушавана - два пъти. В 42-ото и в 45-ото Народно заседание. И в двата случая ГЕРБ е била победител на изборите, само че в дълбока политическа изолираност и неспособност да образува парламентарно болшинство. Затова ръководителят е бил предаван от втората политическа мощ – в съответните случаи Българска социалистическа партия и „ ИТН “.
Такъв наподобява казусът и в този момент. Затова всеки от враждуващите лагери има своите официални учредения да претендира за председателския пост.
Само че политиката не е процедура и условност, а още по-малко е страст, дебелоглав и злопаметност. Тя е дарба за разговор, договаряния, отстъпки, комбинативност, причини, дипломация и изискани удари под кръста.
Когато политическите сили се вкопчат напук във формалните си учредения, жертва пада не просто парламентарният ръководител. А парламентаризмът. И „ ползата на народа “, в който другояче през вчерашния ден всички заедно се заклеха.
*Данните са от формалните стенограми от съответните съвещания на Народното събрание.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ