Парламентарната република атрофира, а парламентът се превръща в нотариат, който

" Парламентарната република атрофира, а Народното събрание се трансформира в нотариат, който официализира решенията на държавното управление. "

" На третото десетилетие от измененията е под въпрос едно фундаментално демократично право - на независимост на словото. /.../ Българите би трябвало да отстояват демократичните си права без да чакат схващане и подпомагане от Европа. "

" Нужно е национално изпитание за превъзмогване на моралната рецесия, нейни чеда са и корупцията, и престъпността, и политическата незаинтересованост, и настъплението против свободата на словото. "

" Ще упорствам за спор за реформиране на правосъдната система ".

Това бяха част от открояващите се акценти в доклада на президента Румен Радев, които всяват ужас в общоприетата визия за президентско говорене. Той не е първият президент, който показва негативите на ръководството на България по време на мандата си и занапред ще бъдат оценени аргументите и задачите за острата оценка.

Навръх третото десетилетие дефектите по фасадата на българската народна власт са до такава степен очебийни, че президентът трябваше да е цялостен фигурант и нищо повече от суетлив безхаберник, с цел да замълчи.Беше неизбежно Радев да реагира

тъй като е държавен глава на тоталитарна страна без своя власт, по този начин го е планувала Конституцията

А е тоталитарна страната, тъй като:

- Парламентът единствено легализира настъплението по всички фронтове на подмолния център посредством триумвирата Цацаров - Борисов - Пеевски.

- Конституционните и законови поправки, планувани като самостоятелни органи, комисии и прочие падат един след различен като в домино.

- Триумвиратът не позволява надзор над себе си, по тази причина е в ход е завладяването на Бюрото за надзор на специфични разследващи средства и са блокирани финансовите регулатори;

- Поставена е на строго изборна бойна нога Комисията за лишаване на нелегално имущество (КОНПИ), която ще бъде ядрото и на новия антикорупционен орган, като потвърдена сопа против неуместните, които би трябвало да бъдат отстранени.

- Сигурност и защита са превърнати в думи без наличие, предизвикващи позиви за рефлукс у публиката в говора на министри, назоваващи се националисти, а в действителност обикновени консуматори на власт, които отхвърлят да похарчат за защита и авиация плануваните милиарди, тъй като по този начин им повелява " центърът ", комуто парите трябват за друго.

- Няма кой да подсигурява господство на закона, тъй като разделяне на управляващите няма, има ръководство с есемеси сред премиер-министъра и велможите на правосъдната власт, които от дълго време са предали от вътрешната страна нейната самостоятелност...

Това, последното е в основата на всичко - то стои и преди моралната рецесия (поставена като съществена в скалата на президента), тъй като то е бетонният пиедестал и най- високата корупция като търговия с власт в полза на " центъра ".
Спирам дотук.

Та: Президентът трябваше да бъде ням и кьорав, с цел да замълчи. В момента е единственият държавен орган, който може да изрече, с цел да бъде чута, неуместната истина, която в този момент ги кара да се ослушват, преди да скочат. Защото

президентът няма какво да губи - той няма власт

И няма значение - най-малко не е тематика на този коментар, претекстът на Радев за радикалното му говорене - дали и какви проекти има за политическото бъдеще, или няма. Освен че Конституцията не му е дала пълномощия, през последните години се отнемаше лека-полека и това, което президентът имаше като власт в бранша за сигурност. Единственото което може президентът в този момент, е да разобличи със слово завладяването на страната.
Но с цел да бъде дейно разобличението, пръстът на Радев не може да остане единствено ориентиран към раната.

Пръстът би трябвало да удари в цирея и да го спука

Президентът има потребност и от юридически съветници, които да му обяснят по какъв начин се възвръща прегазеното разделяне на управляващите като основополагащо изискване за господство на закона. И дали не е време да изиска за тази цел смяна на Конституцията, каквото пълномощие той има.

Защото паниката на президента и за свободата на словото, и декларираните му цели отсега нататък, измежду които Радев уточни категорично и спор за правосъдната промяна, няма да реализират нищо без бързи и поредни дейности.