Парламентарната комисия по външна политика смята да работи тайно от

Парламентарната комисия по външна политика счита да работи скрито от медиите и обществеността в следващо Народно заседание, излиза наяве от признатите ѝ вътрешни правила. Според съвещанията на парламентарните комисии са открити и се излъчват в действително време в интернет, като комисиите могат да решат обособени съвещания да бъдат закрити. Единственото изключение е Комисията за надзор над службите за сигурност и използването на специфични разследващи средства, чиито съвещания са по предписание закрити. Въпреки това комисията по външни работи е записала в разпоредбите си, че открити ще бъдат единствено съвещанията ѝ за разискване на законодателни актове, а всички останали, в които се организират " срещи, чувания и разисквания на въпроси отвън законодателната активност ", са по предписание закрити. Това е по този начин, макар че съгласно правилника на Народно събрание " парламентарните комисии могат да задължават министри и длъжностни лица да се явяват на техните съвещания и да дават отговор на поставените въпроси, а заинтригувани организации и жители могат да участват на тези съвещания ". Закрито ще бъде и плануваното за 2 февруари съвещание на комисията по външна политика. В дневния ред има блиц надзор с настоящи въпроси към външния министър Теодора Генчовска (ИТН), показване на управлението на МвнР, показване на програмата на Френското председателство на Съвета на Европейски Съюз, а също и показване и чуване на новоназначения дипломат на България в Румъния Радко Влайков. За разлика от комисията по външна политика, доста по-прозрачна е активността на други комисии на Народно събрание, чиято тема също е обвързвана със предпазена от закона информация – по защита, по вътрешна сигурност и публичен ред, по предварителна защита и противопоставяне на корупцията. Предишните парламенти трансфораха в процедура закритите съвещания на външната комисия, с което забулиха в спомагателна мъгла работата на външно министерство и извадиха професионалните въпроси на външната политика от публичния дневен ред. Според зам.-председателя на Народното събрание Кристиан Вигенин (БСП), който е член на комисията и някогашен външен министър, въпросът за откриването на съвещанията на комисията предстои на полемика, тъй като постоянно обсъжданите тематики са свързани с непознати страни и това може да навреди на двустранните връзки. Освен това откритите съвещания допускат доста премерени изявления от страна на участниците, което би влошило качеството на дебата. По думите на Вигенин външната комисия е работен орган, заради което допуска по-висока степен на конфиденциалност спрямо пленарна зала, където се състои политическият спор по външнополитическите тематики. Въпреки това Вигенин сподели пред Mediapool, че въпросът за прозрачността може да бъде разискван и благодари за сигнала. Екатерина Захариева, някогашен външен министър и сегашен народен представител от ГЕРБ, също счита, че има учредения чуванията в комисията, в това число на министри и посланици, да бъдат закрити. По думите ѝ по-големият проблем е, че комисията сега на процедура не работи, тъй като е провела единствено едно само съвещание, а по-късно две следващи са анулирани, освен това в последния миг. Според Захариева е необходимо комисията да стартира да прави работата си, тъй като настоящето състояние е в нарушаване на правилника, който изисква непрекъснатите комисии да заседават минимум един път седмично. " Не виждам за какво блиц контролът на министъра на външните работи и чуването на посланиците би трябвало да бъдат закрити. Закриване би трябвало да има единствено на част от съвещанията, когато се споделя предпазена информация. Та, Конгресът на Съединени американски щати прави открити чувания, на които се споделя доста основна информация ", съобщи Даниел Митов (ГЕРБ). По думите му сега ръководещите " пазят госпожа Генчовска, с цел да не бъде осмяна от медиите и да не си проличи, че е некомпетентна, заради което нейните обществени изяви са мощно лимитирани ". Председателят на комисията Венцислава Любенова ( " Продължаваме промяната " ) не бе открита за коментар. В редица развити страни демократичният и цивилен надзор върху бранша за сигурност е открит принцип и съвещанията на парламентарните комитети по външна политика, в това число множеството им отчети по настоящи тематики, са по предписание обществени. През 2013 година България гласоподава в поддръжка на признатата от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, съгласно която достъпът до информация е основен съставен елемент на националната сигурност, който подкрепя демократичното присъединяване, формулирането на постоянни обществени политики и публичния надзор върху дейностите на страната. В резолюцията се показва още, че като гаранция против несъразмерни изключения от правото на достъп до информация с оглед отбрана на националната сигурност следва да се смятат случаите, в които публичният интерес от разкриването на информацията е по-голям от интереса на управляващите да я опазят в загадка. Надделяващ публичен интерес съгласно резолюцията всекидневно е налице, когато информацията би имала значим принос към настоящ публичен спор, предизвиква публичното присъединяване в политическия спор, усъвършенства отчетността на ръководството и потреблението на обществени средства, разкрива съществени нарушавания на правата на индивида, корист със служебно състояние, съзнателно укриване на съществени нарушавания и др.