Икономическата комисия в НС прие на първо четене Законопроекта за държавния бюджет за 2024 г.
Парламентарната икономическа комисия одобри на първо четене Законопроекта за държавния бюджет на България за 2024 година без мнението на Висшия правосъден съвет (ВСС), импортиран от Министерския съвет на 24 ноември. Вчера законопроектът беше признат на първо четене от парламентарната бюджетна комисия, която е водеща по плана на нормативен акт. Дебатите във водещата комисия бяха фокусирани върху ограничението на бюджетния недостиг.
Икономическата комисияотхвърли Законопроекта за бюджета за 2024 година с включен план на Висш съдебен съвет по член 1 и член 2, импортиран от Министерски съвет.
В законопроекта на държавното управление залага бюджет с недостиг от 3 на 100 – 6,2 милиарда лева през 2024 година Приходите в проектобюджета за следващата година са в размер на 75,1 милиарда лв. или 36,5 на 100 от Брутният вътрешен продукт, а разноските - 81,3 милиарда лв. или 39,5 на 100 от Брутният вътрешен продукт, сочи информация в на Министерството на финансите (МФ). За 2024 година МФ предвижда, че ние като общество произведем 205,8 милиарда лв. БВП или с 14,7 милиарда лева повече от 2023 година
За 2024 година упованията са растежът на стопанската система да се увеличи до 3,2 на 100 спрямо 1,8 на 100 за 2023 година През 2024 година се чака инфлацията да се намали доста до 4,8 на 100 при 9,1 на 100 през 2023 година, като в средносрочен проект ще се забавя и трайно ще остане ниска, показват още от ведомството. Безработицата гладко ще понижава, като се чака от 4,2 на 100 през 2023 година да доближи 4 на 100 през 2024 година Динамиката на приходите от труд ще остане висока и през 2024 година (11,2 на сто) паралелно с предстоящото ускорение на растежа на действителната продуктивност.
Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде стихотворец през 2024 година, е до 11,7 милиарда лева, се показва в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2024-2026 година, която съставлява претекстове към законопроекта за държавния бюджет. Също там се отбелязва, че се планува оптималният размер на държавния дълг към края на 2024 година да не надвишава 48,0 милиарда лева (23,3 на 100 от БВП), а в края на 2025 година и 2026 година да доближи надлежно до 56,2 милиарда лева (25,8 на 100 от БВП) и 65,6 милиарда лева (28,3 на 100 от БВП). Минималният размер на фискалния запас към 31 декември 2024 година е очакван да остане неизменен по отношение на заложения в Закона за държавния бюджет на България за 2023 година в размер на 4,5 милиарда лева
Богдан Богданов /БУЛФОТО
Проектите на бюджети на Министерството на стопанската система и промишлеността и на Министерството на нововъведенията и растежа показаха министър Богдан Богданов и заместник-министърът на нововъведения Веселина Минчева.
Общият бюджет на Министерството на стопанската система и промишлеността за 2024 година възлиза на 92,4 млн. лв., заяви министър Богдан Богданов.
Две са главните политики, които са заложени в проектобюджета на ведомството, сподели министърът. Първата е стабилно икономическо развиване и конкурентоспособност, за което са планувани над 65 млн. лв. за поощряване на вложения във високотехнологични и промишлени производства, на предприемачеството и повишение на продуктивността на труда.
Ведомството ще работи за повишение на привлекателността на България за вложения и основаване на предпоставки за развиването на страната като център за интензивни познания и производства и услуги с висока добавена стойност. Втората политика на ведомството е за дейно на външноикономическо съдействие, за което са планувани 17,6 млн. лв.. Министерството възнамерява провеждането на дейна интегрирана външноикономическа политика за поощряване на износа, привличане на вложения, възстановяване на пазарния достъп и на условия, в които българските компании се конкурират на външни пазари, сподели министърът.
Приходите възлизат на 35,3 млн. лв., сподели министър Богданов, като уточни, че главното перо ще е по линия на обновените такси, които се събират от Държавната организация за метрологичен и механически контрол. Капиталовите разноски на ведомството са напълно по Централния бюджет, сподели министърът и добави, че има уверения от финансовото министерство, че при подготвеност на плановете, те да се финансират. Сред предпочитаните планове министърът посочи икономическа зона " Доброславци ", за която сега по Централния бюджет са заложени 44,7 млн. лв. за довеждаща инфраструктура към нея.
В отговор депутатски въпрос по отношение на предстоящите от министерството вреди за страната за над 97 млн. лв. по цесията сред ДКК и " Малаз ", министър Богданов сподели, че те няма да повлияят на бюджета на ведомство. Основната вреда е за ДКК, която преди две седмици изгуби делото, добави Богданов и уточни, че възможностите да не бъде ощетена ДКК са дребни, тъй като даже и делото да бъде извоювано, вероятността да се вземат парите е дребна, защото сдружението, към което са претенциите, към този момент е в неплатежоспособност. Все отново такава възможност има, посочи Богданов и уточни, че затова Министерството ще апелира решението на съда. По думите на министъра, с цел да не се повтаря сходен проблем, отсега нататък е належащо законово да уреди процедурите по превъзлагане да бъдат доста лимитирани и да има явен механизъм, по който възлагането от страната на планове да става на справедлив принцип.
Министърът уточни, че по плана за държавния комплекс, който е предоставен без социална поръчка и са платени към 70 млн. лв. предплатено, към този момент има процедура по възобновяване на тази сума към страната. Очакваме сдружението, на което е било предоставено осъществяването на плана, да възвърне към 4 декември близо 45 млн. лв., сподели министърът и добави, че ще има спор за остатъка от сумата. Ведомството обаче има нужните причини, с които огромна част от тези пари да бъдат възобновени, сподели министърът. Връщайки тези 45 млн. лв., задачата ни е ДКК да си погаси задължението към ББР, с цел да не заплащат страната и данъкоплатците и лихви за тези планове, сподели Богданов.
Заместник-министърът на нововъведения Веселина Минчева уточни, че бюджетът на ведомството за 2024 година е непълен за избрани цели на Министерството. Сред тях тя открои нуждата от средствата за платформа за отворени нововъведения, която да свърже всички субекти в екосистемата и да усъвършенства потенциала им, за долините за високотехнологични нововъведения - към 2 млн. лв., нужни са и средства за повече благоприятни условия за показване на българските иновационни компании, стартъпи и бизнесмени. Средства са нужни и за личния състав на ведомството в подтекста на работа по Плана за възобновяване и резистентност с оглед повишението на минималната заплата, което постанова увеличението на техните хонорари.
Бюджетът е извънредно непълен, само че е малко по-висок от този за 2023 година, сподели заместник-министърът и посочи, че заложената сума е 58,3 млн. лв.. Разликата от 19,4 млн. лв. идва от пълноправното присъединяване на България посредством Министерството в Иновационния фонд на НАТО, където членският ни импорт е 1,6 млн. лв., а 3,1 млн. лв. е членският ни импорт в Европейската галактическа организация, сподели заместник-министърът. Друго перо в разликата са насърчителните ограничения - съществена политика на Министерството, които се ползват по отрасловите закон и еврорегламент, като за задачата са планувани 13 млн. лв., главно за инфраструктурни планове, с които се подкрепя активността на вложителите и за поддръжка във връзка с осигурителните вноски. Заместник-министърът подсети, че насърчителните ограничения са под формата на безплатна помощ по строго избрана методология. Бюджетът на ведомството за 2024 година е разпределен в три съществени стратегии, измежду които програмата за поощряване на нововъведенията за 25,3 млн. лв. и тази за поощряване на вложенията за 29,2 млн. лв..
Икономическата комисияотхвърли Законопроекта за бюджета за 2024 година с включен план на Висш съдебен съвет по член 1 и член 2, импортиран от Министерски съвет.
В законопроекта на държавното управление залага бюджет с недостиг от 3 на 100 – 6,2 милиарда лева през 2024 година Приходите в проектобюджета за следващата година са в размер на 75,1 милиарда лв. или 36,5 на 100 от Брутният вътрешен продукт, а разноските - 81,3 милиарда лв. или 39,5 на 100 от Брутният вътрешен продукт, сочи информация в на Министерството на финансите (МФ). За 2024 година МФ предвижда, че ние като общество произведем 205,8 милиарда лв. БВП или с 14,7 милиарда лева повече от 2023 година
За 2024 година упованията са растежът на стопанската система да се увеличи до 3,2 на 100 спрямо 1,8 на 100 за 2023 година През 2024 година се чака инфлацията да се намали доста до 4,8 на 100 при 9,1 на 100 през 2023 година, като в средносрочен проект ще се забавя и трайно ще остане ниска, показват още от ведомството. Безработицата гладко ще понижава, като се чака от 4,2 на 100 през 2023 година да доближи 4 на 100 през 2024 година Динамиката на приходите от труд ще остане висока и през 2024 година (11,2 на сто) паралелно с предстоящото ускорение на растежа на действителната продуктивност.
Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде стихотворец през 2024 година, е до 11,7 милиарда лева, се показва в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2024-2026 година, която съставлява претекстове към законопроекта за държавния бюджет. Също там се отбелязва, че се планува оптималният размер на държавния дълг към края на 2024 година да не надвишава 48,0 милиарда лева (23,3 на 100 от БВП), а в края на 2025 година и 2026 година да доближи надлежно до 56,2 милиарда лева (25,8 на 100 от БВП) и 65,6 милиарда лева (28,3 на 100 от БВП). Минималният размер на фискалния запас към 31 декември 2024 година е очакван да остане неизменен по отношение на заложения в Закона за държавния бюджет на България за 2023 година в размер на 4,5 милиарда лева
Богдан Богданов /БУЛФОТО Проектите на бюджети на Министерството на стопанската система и промишлеността и на Министерството на нововъведенията и растежа показаха министър Богдан Богданов и заместник-министърът на нововъведения Веселина Минчева.
Общият бюджет на Министерството на стопанската система и промишлеността за 2024 година възлиза на 92,4 млн. лв., заяви министър Богдан Богданов.
Две са главните политики, които са заложени в проектобюджета на ведомството, сподели министърът. Първата е стабилно икономическо развиване и конкурентоспособност, за което са планувани над 65 млн. лв. за поощряване на вложения във високотехнологични и промишлени производства, на предприемачеството и повишение на продуктивността на труда.
Ведомството ще работи за повишение на привлекателността на България за вложения и основаване на предпоставки за развиването на страната като център за интензивни познания и производства и услуги с висока добавена стойност. Втората политика на ведомството е за дейно на външноикономическо съдействие, за което са планувани 17,6 млн. лв.. Министерството възнамерява провеждането на дейна интегрирана външноикономическа политика за поощряване на износа, привличане на вложения, възстановяване на пазарния достъп и на условия, в които българските компании се конкурират на външни пазари, сподели министърът.
Приходите възлизат на 35,3 млн. лв., сподели министър Богданов, като уточни, че главното перо ще е по линия на обновените такси, които се събират от Държавната организация за метрологичен и механически контрол. Капиталовите разноски на ведомството са напълно по Централния бюджет, сподели министърът и добави, че има уверения от финансовото министерство, че при подготвеност на плановете, те да се финансират. Сред предпочитаните планове министърът посочи икономическа зона " Доброславци ", за която сега по Централния бюджет са заложени 44,7 млн. лв. за довеждаща инфраструктура към нея.
В отговор депутатски въпрос по отношение на предстоящите от министерството вреди за страната за над 97 млн. лв. по цесията сред ДКК и " Малаз ", министър Богданов сподели, че те няма да повлияят на бюджета на ведомство. Основната вреда е за ДКК, която преди две седмици изгуби делото, добави Богданов и уточни, че възможностите да не бъде ощетена ДКК са дребни, тъй като даже и делото да бъде извоювано, вероятността да се вземат парите е дребна, защото сдружението, към което са претенциите, към този момент е в неплатежоспособност. Все отново такава възможност има, посочи Богданов и уточни, че затова Министерството ще апелира решението на съда. По думите на министъра, с цел да не се повтаря сходен проблем, отсега нататък е належащо законово да уреди процедурите по превъзлагане да бъдат доста лимитирани и да има явен механизъм, по който възлагането от страната на планове да става на справедлив принцип.
Министърът уточни, че по плана за държавния комплекс, който е предоставен без социална поръчка и са платени към 70 млн. лв. предплатено, към този момент има процедура по възобновяване на тази сума към страната. Очакваме сдружението, на което е било предоставено осъществяването на плана, да възвърне към 4 декември близо 45 млн. лв., сподели министърът и добави, че ще има спор за остатъка от сумата. Ведомството обаче има нужните причини, с които огромна част от тези пари да бъдат възобновени, сподели министърът. Връщайки тези 45 млн. лв., задачата ни е ДКК да си погаси задължението към ББР, с цел да не заплащат страната и данъкоплатците и лихви за тези планове, сподели Богданов.
Заместник-министърът на нововъведения Веселина Минчева уточни, че бюджетът на ведомството за 2024 година е непълен за избрани цели на Министерството. Сред тях тя открои нуждата от средствата за платформа за отворени нововъведения, която да свърже всички субекти в екосистемата и да усъвършенства потенциала им, за долините за високотехнологични нововъведения - към 2 млн. лв., нужни са и средства за повече благоприятни условия за показване на българските иновационни компании, стартъпи и бизнесмени. Средства са нужни и за личния състав на ведомството в подтекста на работа по Плана за възобновяване и резистентност с оглед повишението на минималната заплата, което постанова увеличението на техните хонорари.
Бюджетът е извънредно непълен, само че е малко по-висок от този за 2023 година, сподели заместник-министърът и посочи, че заложената сума е 58,3 млн. лв.. Разликата от 19,4 млн. лв. идва от пълноправното присъединяване на България посредством Министерството в Иновационния фонд на НАТО, където членският ни импорт е 1,6 млн. лв., а 3,1 млн. лв. е членският ни импорт в Европейската галактическа организация, сподели заместник-министърът. Друго перо в разликата са насърчителните ограничения - съществена политика на Министерството, които се ползват по отрасловите закон и еврорегламент, като за задачата са планувани 13 млн. лв., главно за инфраструктурни планове, с които се подкрепя активността на вложителите и за поддръжка във връзка с осигурителните вноски. Заместник-министърът подсети, че насърчителните ограничения са под формата на безплатна помощ по строго избрана методология. Бюджетът на ведомството за 2024 година е разпределен в три съществени стратегии, измежду които програмата за поощряване на нововъведенията за 25,3 млн. лв. и тази за поощряване на вложенията за 29,2 млн. лв..
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ