Парламентарна комисия обсъди медийното присъствие на страната ни в Македония
Парламентарна комисия разиска медийното наличие на страната ни в Македония
Депутатите от парламентарната Комисия по политиките за българите в чужбина се срещнаха с развиването на съдействието в региона на средствата за всеобща информация сред България и Македония, съобщи кореспондент на БГНЕС.
На съвещание участваха управленията на публичните медии, медийния регулатор и други институции, имащи отношение по тематиката.
В полемиката присъединяване взе ръководителят на Държавната организация за българите в чужбина Петър Харалампиев. „ Към момента обстановката в Република Македония не е по-различна от тази, която беше, във връзка с наличието на български медии. За страдание там към момента едва участват българските медии. Говорим и като малките екрани, и като печатни издания, и всевъзможни други видове медии “, съобщи той. Според него точно след подписването на Договора за добросъседство е момента българската страна да изготви позиция и тактика по въпроса, с цел да надгради постигнатото дотук. Харалампиев прикани още страната ни да намерения по какъв начин да усили медийното си наличие в региона на Западните околности, Сърбия.
Несъгласие с констатациите за едва българско медийно наличие в Македония изрази Бетина Жотева от Съвет за електронни медии. За образец тя даде подписания от Българска национална телевизия през 2014 година контракт с македонските радио и телевизия, който пристигна след тежки диалози, инициирани от Съвет за електронни медии. „ В момента има 12 кабелни оператора, най-големите в Македония, които излъчват Българска национална телевизия Свят “, акцентира Бетина Жотева. Тя напомни и за срещата, която предходната година Съвет за електронни медии организира с македонския медиен регулатор. „ Мога да описвам доста дълго за техния Съвет за електронни медии и нито едно събитие, което ще каца, няма да е в наша изгода – нито като независимост, нито като пълномощия, нито като автономия, нито като бюджет “, счита тя.
От Българската телеграфна организация (БТА) припомниха, че от дълго време имат интерес към тематиката. Първият контракт сред Българска телеграфна агенция и Македонската осведомителна организация (МИА), който е партньорски и планува замяна на осведомителни излъчвания, е подписан 1999 година. „ Той се преподписва всяка последваща година, което явно значи, че и двете медии имат схващане за значимостта и полезността на един подобен контракт “, показа пред депутатите от комисията Валентина Йовова, шеф „ Реклама и връзки “ в Българска телеграфна агенция.
Предстои и втората крачка, която Българска телеграфна агенция ще направи за задълбочаване на българо-македонския медиен разговор. „ Между 24 и 28 октомври организираме 14 Световна среща на българските медии в Скопие. Наш главен сътрудник там ще бъде МИА, поканени са да вземат присъединяване и всички македонски медии “, акцентира Валентина Йовова.
Предстои и откриването на пресклуб на Българска телеграфна агенция в Скопие.
За нуждата от разкриване на кореспондентски пункт в Скопие описа генералният шеф на БНР Александър Велев. „ Радиото имаше сътрудник от 1992 година до 2011 година Тогава, откакто ни бяха отнети последните 6 млн. лв., а за по-малко от 4 години ни бяха отнети 12 млн. лв., управлението е било насила за закрие кореспондентския пункт в Скопие. С най-голямо наслаждение бихме разкрили още веднъж кореспондентски пункт и ние сме го коментирали това, само че в случай че има пари. Без пари няма по какъв начин да стане “, счита Велев.
Той добави, че с помощта на интернет програмата на радиото може да се слуша на всички места в Македония, само че формалната информация демонстрира, че визитите в уеб страницата не са доста. Много повече са от Турция, Съединени американски щати и Канада, в сравнение с от Македония. Александър Велев напомни още на депутатите, че БНР има подписан контракт с македонските радио и телевизия още от 1999 година, подписан от него и продължава съдействието си с тях.
Нуждата от сътрудник на място акцентира и генералният шеф на Българска национална телевизия Константин Каменаров. „ И радиото, и малкия екран имаха здрава традиция да имат собствен човек на всяко едно значимо място. По една единствена причина, а точно финансова, в този момент това не се случва “, разяснява той. /БГНЕС
Депутатите от парламентарната Комисия по политиките за българите в чужбина се срещнаха с развиването на съдействието в региона на средствата за всеобща информация сред България и Македония, съобщи кореспондент на БГНЕС.
На съвещание участваха управленията на публичните медии, медийния регулатор и други институции, имащи отношение по тематиката.
В полемиката присъединяване взе ръководителят на Държавната организация за българите в чужбина Петър Харалампиев. „ Към момента обстановката в Република Македония не е по-различна от тази, която беше, във връзка с наличието на български медии. За страдание там към момента едва участват българските медии. Говорим и като малките екрани, и като печатни издания, и всевъзможни други видове медии “, съобщи той. Според него точно след подписването на Договора за добросъседство е момента българската страна да изготви позиция и тактика по въпроса, с цел да надгради постигнатото дотук. Харалампиев прикани още страната ни да намерения по какъв начин да усили медийното си наличие в региона на Западните околности, Сърбия.
Несъгласие с констатациите за едва българско медийно наличие в Македония изрази Бетина Жотева от Съвет за електронни медии. За образец тя даде подписания от Българска национална телевизия през 2014 година контракт с македонските радио и телевизия, който пристигна след тежки диалози, инициирани от Съвет за електронни медии. „ В момента има 12 кабелни оператора, най-големите в Македония, които излъчват Българска национална телевизия Свят “, акцентира Бетина Жотева. Тя напомни и за срещата, която предходната година Съвет за електронни медии организира с македонския медиен регулатор. „ Мога да описвам доста дълго за техния Съвет за електронни медии и нито едно събитие, което ще каца, няма да е в наша изгода – нито като независимост, нито като пълномощия, нито като автономия, нито като бюджет “, счита тя.
От Българската телеграфна организация (БТА) припомниха, че от дълго време имат интерес към тематиката. Първият контракт сред Българска телеграфна агенция и Македонската осведомителна организация (МИА), който е партньорски и планува замяна на осведомителни излъчвания, е подписан 1999 година. „ Той се преподписва всяка последваща година, което явно значи, че и двете медии имат схващане за значимостта и полезността на един подобен контракт “, показа пред депутатите от комисията Валентина Йовова, шеф „ Реклама и връзки “ в Българска телеграфна агенция.
Предстои и втората крачка, която Българска телеграфна агенция ще направи за задълбочаване на българо-македонския медиен разговор. „ Между 24 и 28 октомври организираме 14 Световна среща на българските медии в Скопие. Наш главен сътрудник там ще бъде МИА, поканени са да вземат присъединяване и всички македонски медии “, акцентира Валентина Йовова.
Предстои и откриването на пресклуб на Българска телеграфна агенция в Скопие.
За нуждата от разкриване на кореспондентски пункт в Скопие описа генералният шеф на БНР Александър Велев. „ Радиото имаше сътрудник от 1992 година до 2011 година Тогава, откакто ни бяха отнети последните 6 млн. лв., а за по-малко от 4 години ни бяха отнети 12 млн. лв., управлението е било насила за закрие кореспондентския пункт в Скопие. С най-голямо наслаждение бихме разкрили още веднъж кореспондентски пункт и ние сме го коментирали това, само че в случай че има пари. Без пари няма по какъв начин да стане “, счита Велев.
Той добави, че с помощта на интернет програмата на радиото може да се слуша на всички места в Македония, само че формалната информация демонстрира, че визитите в уеб страницата не са доста. Много повече са от Турция, Съединени американски щати и Канада, в сравнение с от Македония. Александър Велев напомни още на депутатите, че БНР има подписан контракт с македонските радио и телевизия още от 1999 година, подписан от него и продължава съдействието си с тях.
Нуждата от сътрудник на място акцентира и генералният шеф на Българска национална телевизия Константин Каменаров. „ И радиото, и малкия екран имаха здрава традиция да имат собствен човек на всяко едно значимо място. По една единствена причина, а точно финансова, в този момент това не се случва “, разяснява той. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ