Николай Иванов, историк, писател и изследовател: Вътрешна кражба на комитетски пари води до залавянето на Левски
Парите за революционни цели можели да трансформират хода на българската история
На 19-и февруари ще сведем глави по случай 145-годишнината от обесването на Апостола на свободата Васил Левски.
По този мотив писателя-изследовател Николай Иванов разсъждава за връзката сред съкровището, намерено през 1973 г.в кв. „ Вароша ” в Ловеч и за връзката на това злато със залавянето на Апостола. Николай Иванов е създател на книгата „ Разкрити документи за гроба и костите на Васил Левски и Георги Бенковски ” и пръв във в. „ Труд “ обнародва незнайни за необятната общност документи от архивите на НВИМ, с които потвърждава посредством писмени сведения от трима очевидци, че гробът на Васил Левски е наоколо до днешното Министерство на земеделието.
Когато приказваме за Ловешкото злато става въпрос за едно в действителност огромно богатство от близо четири кг златни монети. През 19 век с толкоз пари е можело да се купи цялостен квартал. Интересно е да отбележим, че то е било заровено в двора на тогавашния ръководител на тайния революционен комитет в Ловеч, Марин Поплуканов и открито инцидентно при изкопни действия за нова къща през 1973 година Идва милиция, археолог от ловешкия музей и техническата ръководителка на обекта, след което златото е разказано и предадено в трезора на Българска народна банка. Важно е да отбележим, че монетите от съкровището са били в послание в Османската империя като постоянно разплащателно средство. Съкровището съдържа 1364 златни монети на западноевропейски и османски владетели от XVI до XIX век. Между тях има няколко късноримски монети. Известен брой от турските монети са пробити, което демонстрира, че са употребени за женски колиета.
Как стигам до заключението, че точно това злато е повода за залавянето на Апостола. В последното ни известно през днешния ден писмо на Левски от 12 декември 1872 година до ловешките комитетски дейци написа: “.. У ръководителя има пари, принесени от други комитети. По-преди ги желаех, а той ми писа, че ги използвал за ден-два в своя работа. Той не е ли чел устава? На комитетската пара минутата се не знае, когато ще се изиска! “
Това е повода Левски да се отклони от пътя си да премине Дунава при Оряхово и да дойде в Ловеч с цел да ревизира къде са комитетските пари, което води и до залавянето му от заптиетата в Къкринското ханче.
Ловчанското злато, намерено в двора на Поплуканови, води до догатката за това кой е същинският изменник на Левски. Считам, че златото е закопано най-вероятно през юли 1877 година В летните месеци на тази година руснаците превземат Ловеч на два пъти, само че когато за един месец от 15 юли до 22 август Ловеч попада в ръцете на Осман паша в града се правят страшни зверства от черкезки формирования. Малко прочут факт е, че за няколко седмици са изклани и избити огромна част от българското население на Ловеч, близо 2000 цивилни жители, чиито трупове са заровени и засипани с негасена вар в общ гроб в двора на църквата “Св. Троица ”, където през днешния ден се намира и Ловчанската митрополия. В тези черни дни на кланица, народа бяга към околните села и небрежно, в няколко съветски гилзи от картеч е прикрито и заровено златото.
Вече имаме задоволително документи и свидетелства, които сочат за илюзия, която и до през днешния ден тегне върху името на поп Кръстьо, касиерът на тайния комитет в Ловеч. Поп Кръстьо е държал при себе си единствено наличните пари на ловешкия комитет, общо 400 гроша или жестоко сметнато равностойни на 6-7 бр. златни монети, като тези от съкровището в двора на Поплуканови. Кръстьо е желал да съобщи тези монети на другарите си, като отишъл в Букурещ, тъй като някой почнал да го набеждава, че е изменник, само че там ги отхвърлят и парите най-после са прибрани от “орханийците ”. Това са завърналите се от изгнание участници във съдбовния за цялата революционна организация грабеж при Арабаконак.
Днес можем да разтълкуваме повратно в исторически проект за какво точно братът на ръководителя на тайния комитет в Ловеч, Илия Поплуканов желае на два пъти обесването на поп Кръстьо, откакто комитетското злато бе открито 96 години по-късно, заровено в бащиния двор на Поплуканови.
Това богатство би трансформирало хода на нашата история, тъй като Левски се е надявал да купят с него съвременно оръжие и да се направи сериозна подготовка за едно огромно въстание във всички окръзи.
Ние не можем да изменим събитията със задна дата, само че сме длъжни пред духа на Васил Левски и до през днешния ден. Това, че костите на Апостола не са открити още, не е инцидентно. Винаги е имало сили, които са пречели да се научи истината за тях.
Заблудата потегля четири месеца след Освобождението от Пьотр Алабин, който съобщил в Санкт Петребург, че Левски е заровен в позорните гробища. С това се придава колорит, че той не е наказан по политически аргументи, а по престъпни. Като палач и е пренебрегнат на “позорните гробища ”, за крадци, клошари и убийци. Така и до през днешния ден се шири заблудата къде е гроба на Левски и, че е погребван и препогребван, та не се знае и не може да се каже къде е в този момент.
Имаме трима директни очевидци на погребението на Апостола. Геодезисти мериха и демонстрираха мястото с акуратност до сантиметри. Призовавам институциите да разрешат едно в детайли археологическо изследване на улица “Дамян Грев ” №6, в региона на Министерството на земеделието, където съгласно откритите и обнародвани документи е заровено тялото на Апостола.
Да осъществим завета му, като са го водили за София: “Ако ме обесят, най-малко ще ми остане гробът в България и всякой ще го знай. ”
На 19-и февруари ще сведем глави по случай 145-годишнината от обесването на Апостола на свободата Васил Левски.
По този мотив писателя-изследовател Николай Иванов разсъждава за връзката сред съкровището, намерено през 1973 г.в кв. „ Вароша ” в Ловеч и за връзката на това злато със залавянето на Апостола. Николай Иванов е създател на книгата „ Разкрити документи за гроба и костите на Васил Левски и Георги Бенковски ” и пръв във в. „ Труд “ обнародва незнайни за необятната общност документи от архивите на НВИМ, с които потвърждава посредством писмени сведения от трима очевидци, че гробът на Васил Левски е наоколо до днешното Министерство на земеделието.
Когато приказваме за Ловешкото злато става въпрос за едно в действителност огромно богатство от близо четири кг златни монети. През 19 век с толкоз пари е можело да се купи цялостен квартал. Интересно е да отбележим, че то е било заровено в двора на тогавашния ръководител на тайния революционен комитет в Ловеч, Марин Поплуканов и открито инцидентно при изкопни действия за нова къща през 1973 година Идва милиция, археолог от ловешкия музей и техническата ръководителка на обекта, след което златото е разказано и предадено в трезора на Българска народна банка. Важно е да отбележим, че монетите от съкровището са били в послание в Османската империя като постоянно разплащателно средство. Съкровището съдържа 1364 златни монети на западноевропейски и османски владетели от XVI до XIX век. Между тях има няколко късноримски монети. Известен брой от турските монети са пробити, което демонстрира, че са употребени за женски колиета.
Как стигам до заключението, че точно това злато е повода за залавянето на Апостола. В последното ни известно през днешния ден писмо на Левски от 12 декември 1872 година до ловешките комитетски дейци написа: “.. У ръководителя има пари, принесени от други комитети. По-преди ги желаех, а той ми писа, че ги използвал за ден-два в своя работа. Той не е ли чел устава? На комитетската пара минутата се не знае, когато ще се изиска! “
Това е повода Левски да се отклони от пътя си да премине Дунава при Оряхово и да дойде в Ловеч с цел да ревизира къде са комитетските пари, което води и до залавянето му от заптиетата в Къкринското ханче.
Ловчанското злато, намерено в двора на Поплуканови, води до догатката за това кой е същинският изменник на Левски. Считам, че златото е закопано най-вероятно през юли 1877 година В летните месеци на тази година руснаците превземат Ловеч на два пъти, само че когато за един месец от 15 юли до 22 август Ловеч попада в ръцете на Осман паша в града се правят страшни зверства от черкезки формирования. Малко прочут факт е, че за няколко седмици са изклани и избити огромна част от българското население на Ловеч, близо 2000 цивилни жители, чиито трупове са заровени и засипани с негасена вар в общ гроб в двора на църквата “Св. Троица ”, където през днешния ден се намира и Ловчанската митрополия. В тези черни дни на кланица, народа бяга към околните села и небрежно, в няколко съветски гилзи от картеч е прикрито и заровено златото.
Вече имаме задоволително документи и свидетелства, които сочат за илюзия, която и до през днешния ден тегне върху името на поп Кръстьо, касиерът на тайния комитет в Ловеч. Поп Кръстьо е държал при себе си единствено наличните пари на ловешкия комитет, общо 400 гроша или жестоко сметнато равностойни на 6-7 бр. златни монети, като тези от съкровището в двора на Поплуканови. Кръстьо е желал да съобщи тези монети на другарите си, като отишъл в Букурещ, тъй като някой почнал да го набеждава, че е изменник, само че там ги отхвърлят и парите най-после са прибрани от “орханийците ”. Това са завърналите се от изгнание участници във съдбовния за цялата революционна организация грабеж при Арабаконак.
Днес можем да разтълкуваме повратно в исторически проект за какво точно братът на ръководителя на тайния комитет в Ловеч, Илия Поплуканов желае на два пъти обесването на поп Кръстьо, откакто комитетското злато бе открито 96 години по-късно, заровено в бащиния двор на Поплуканови.
Това богатство би трансформирало хода на нашата история, тъй като Левски се е надявал да купят с него съвременно оръжие и да се направи сериозна подготовка за едно огромно въстание във всички окръзи.
Ние не можем да изменим събитията със задна дата, само че сме длъжни пред духа на Васил Левски и до през днешния ден. Това, че костите на Апостола не са открити още, не е инцидентно. Винаги е имало сили, които са пречели да се научи истината за тях.
Заблудата потегля четири месеца след Освобождението от Пьотр Алабин, който съобщил в Санкт Петребург, че Левски е заровен в позорните гробища. С това се придава колорит, че той не е наказан по политически аргументи, а по престъпни. Като палач и е пренебрегнат на “позорните гробища ”, за крадци, клошари и убийци. Така и до през днешния ден се шири заблудата къде е гроба на Левски и, че е погребван и препогребван, та не се знае и не може да се каже къде е в този момент.
Имаме трима директни очевидци на погребението на Апостола. Геодезисти мериха и демонстрираха мястото с акуратност до сантиметри. Призовавам институциите да разрешат едно в детайли археологическо изследване на улица “Дамян Грев ” №6, в региона на Министерството на земеделието, където съгласно откритите и обнародвани документи е заровено тялото на Апостола.
Да осъществим завета му, като са го водили за София: “Ако ме обесят, най-малко ще ми остане гробът в България и всякой ще го знай. ”
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ