„Парите, които идват от емигранти, са частни пари. Синът ми

„ Парите, които идват от емигранти, са частни пари. Синът ми работи в Лондон, там има доста ниски благоприятни условия за вложения. Лихвеният % е близо до 0, до момента в който тук е малко по-голям в депозитите. Синът ми трета година прави вложения у нас и не е изключение от правилото.

Тези, които берат портокали и маслини в Гърция, харчат парите си в България. Голяма част от парите им отиват за поправки, почивки или за спестявания. Това е много положително. Тези пари не влизат в изчисленията на бюджета”. Това съобщи в ефира на „ Здравей, България” икономистът Владимир Каролев във връзка данните, че българските емигранти са изпратили рекордна сума у нас – малко над 1 100 000 000 евро.

„ Криза в Европа няма, нито криза. Има понижаване на икономическата интензивност в някои страни. Не инцидентно в България се възнамерява стопански растеж над 2,5%, а за следващата година е над 3,3%. Източноевропейците, които работят в Европейския съюз, са съвсем последните, които са уволнявани, тъй като те са по-мотивирани.

Научно потвърдено е, че когато човек е с по-ниски спестявани приходи, той е по-мотивиран. На мои познати, които работят в туризма в Гърция, работодателите им дават бонус и предплащане за идващия сезон, с цел да си подсигуряват работна ръка.

Там не можем да търсим опасности в бюджета”, сподели той.

„ Според мен не е нещо, което да не се е случвало в света. Ирландия единствено преди 30 години е била втората най-бедна страна в Европейски Съюз и главните й доходи са били от ирландци, които работят в чужбина. За 30 години това се промени. Винаги съм казвал, че хората, които работят в чужбина, работят по-усилено,отколкото в България.

Освен това изкарват по-високи приходи. Значима част от тях се връщат, откакто поработят несъмнено време на открито, с нова работна нравственос, с нови умения. Това съгласно мен е позитивно за страната. Негативното е, че тези хора са откъснати от страната, от родината си”, счита Каролев.

„ Картината ще се промени за тези,които разчитат на тези пари. За държавния бюджет това не оказва въздействие. Тази сума е приблизителна, тъй като всеки може да внесе до 10 000 евро, без да ги заявява на границата. Според мен са много повече. Това може да бъде оценено, в случай че се направи едно проучване”, изясни икономистът.

„ Когато се усилват заплатите в държавния бранш, в частния бранш има напън и те да ги усилят, само че това постоянно се случва. Ако погледнете цифрите от 2000 до 2018 година единствено в две години в държавния бранш има по-високо нарастване на заплатите, в сравнение с в частния бранш.

Всяка година в частния бранш заплатите порастват с по-висок %. Наскоро излязоха данните за първите 9 месеца на тази година. Има близо 11% растеж на заплатите през първите 9 месеца на тази година, спрямо тези месеци на предишната”, разкри Каролев.

„ Много добре министърът сподели какъв е бюджетът – реален, уравновесен и рационален. За мен най-важната дума е уравновесен. Важно е да харчим толкоз, колкото изкарваме, както като хора, по този начин и като страна.

Давам образец с физическо лице – не може цялостен живот да живее на заем, тъй като децата му ще заплащат. Догодина е първият бюджет на България, който е плануван с нулев недостиг. Второто позитивно нещо е, че бюджетът за следващата година е първият, в който няма нарастване на налозите. ГЕРБ се хвалят, че не са качвали налог общ приход и кооперативен налог.

Това е правилно, само че те години наред качват нещо, което хората по-трудно виждат, в случай че не са грамотни икономисти. Когато качваш обществената осигуровка, това е налог върху труда. Когато качваш оптимално осигурителния приход, това също е данък”, съобщи още той.

Според Каролев друго позитивно в бюджета за следващата година е, че има фокус върху опазването на здравето и върху образованието. Според него отрицателното в това е нарастването „ на калпак”.