Парижката Света Богородица такава, каквато я разказа Виктор Юго, потъна

...
Парижката Света Богородица такава, каквато я разказа Виктор Юго, потъна
Коментари Харесай

Догаряме в развалини

Парижката " Света Богородица " такава, каквато я описа Виктор Юго, потъна в пъкъла. От пламъци. И догаря измежду песнопенията на стотици християни, изпълнили френската столица, в нощта на Велики вторник от Страстната седмица за католиците. Европа осиротява. Бавно и още веднъж. И то във време, в което концепциите ѝ за един по-добър свят се посрещат враждебно от непознати и все по-свои.
Междувременно у нас, а и по целия православен свят, към момента не е време за възкресението на Лазар. И по пътя към своята Голгота несъмнено е поела Демокрацията. И там не я чака избавление по древен пример, а чисто и просто бесило, вдигнато изкривено от сляпата Темида. А към нея догарят остатъци от правораздаване и правов ред, написани в миналото от люде, гледащи повече към звездите, в сравнение с към нозете си.
По цялата " Виа Долороса " на България личат отломки - от правдивост, героизъм, самочувствие или плашливост, маскирана в новите им закони. В разрухата на непрекъснатото бързане догарят животи по пътищата. Вдигат им монументи, с цел да ги връхлети забравата. Виновни в никакъв случай няма. За какво им е на мъртвите отмъщение? Ако пък потрябва на живите - ще си платят. Или с пари, или таман с живота.
А в това време Темида сменя бесилката с гилотина, с цел да си открадне като че ли от времето на Френската гражданска война, когато 28 скулптури на древен крале са съборени и " обезглавени " от тълпата в катедралата на Богородица. Безмилостно действие към монархията на Париж. И образец за тези, които са си помислили, че историята е не запомнила да подготви кръст за делата им.
Сред руините на мрака преди великото Възкресение Христово изплуват останките на вчерашния ден. Ден, в който сме били още веднъж или злобни, или лицемерни, или щастливи на непознатия тил, или тържествуващи над сбоствените си заблуди. Или пък всичко това вкупом, вярвайки, че и през днешния ден ще ни се размине наказването или покаянието.
Осиротяваме постепенно, догаряйки в отломки. И в очакване от тях да се вдигне болният Лазар, с цел да избави телата ни. Понеже душите не ни трябват, тъй като тежат. Особено на съвестта. А тя, в случай че има още сили, може да попита притежателите си какво следва за един свят, в който всекидневно изгаря човещината и справедливостта измежду хората? Ако има сили, може и да се хвърли на кладата. С отворени очи.
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР