Министър Боил Банов очерта българските приоритети в програмите на ЮНЕСКО по време на 40-ата сесия на организацията в Париж
Париж. Министърът на културата Боил Банов очерта българските цели в стратегиите на ЮНЕСКО и приноса на България за тяхното осъществяване по време на 40-ата сесия на Генералната конференция на международната организация за обучение, просвета и просвета, която се организира в Париж. Това оповестиха от пресцентъра на Министерството . Министър Банов взе участие в Генералната конференция на ЮНЕСКО като началник на българската делегация.
Българските цели в стратегиите на ЮНЕСКО са: образование; опазването на материалното, нематериалното и подводното културно завещание и използването на съответните конвенции на ЮНЕСКО; науката и опазването на околната среда.
„ Ключовите цели на образованието през днешния ден, по които работят интензивно българските институции, са поощряването на творчеството, откривателството, изобретателността и сериозното мислене, съдействието за пълноценното развиване на персоналния капацитет на всеки търсещ знание; подготовката на младежите за учене, живот и работа в глобализирана стопанска система, учредена върху познания и нововъведения. Целта ни е да се реализира по-качествено, равнопоставено и приобщаващо ниво на образованието ”, акцентира Боил Банов в изявлението си.
Във връзка със сериозния интерес на страната ни и към активността на ЮНЕСКО в обществените науки министърът на културата уточни, че поддържаме напълно приложението на етиката в науката и технологиите; ръководството на обществените трансформации; битката против всички форми на дискриминация, расизъм и ксенофобия и произлизащата от тях нетолерантност; проблемите на най-уязвимите обществени групи. „ Насърчаването на свободното придвижване на хрумвания и всеобщия достъп до информация и познания и до осведомителни и информационни технологии, с акцент върху свободата на изложение, следва да продължи да бъде измежду целите на ЮНЕСКО ”, добави още той.
По отношение работата на Регионалния център за запазване на нематериалното културно завещание в Югоизточна Европа в София, той уточни, че се работи за необятно съдействие при използването на интернационалните правила за запазване, запазване и ръководство на културното завещание, а формалното и неофициално обучение се предизвиква като главен приоритет на ЮНЕСКО с оглед опазването и предаването на културното завещание на бъдещите генерации и активизирането на междукултурния разговор. „ Бихме желали нашите старания да бъдат от ден на ден ориентирани към въздействието на културата върху икономическия напредък - стопанската система, основаваща се на творчество, цифровата среда и нови специалности ”, посочи министър Банов.
По думите му в бързо изменящия се свят ЮНЕСКО би трябвало да бъде в крачка с измененията и провокациите и даже да ги планува и да ползва коригиращи ограничения. По отношение на процеса на промени в ЮНЕСКО Боил Банов уточни, че страната ни придава изключително значение на сполучливото използване на Стратегията за партньорство, както и на Комуникационната тактика на ЮНЕСКО, изключително за приобщаването на младежите, употребявайки цифровите благоприятни условия. Като още един инструмент за реализиране на задачите на Организацията министър Банов уточни запазването на опциите на ЮНЕСКО да поддържа стратегиите си в цялостен размер, да увеличи тяхната успеваемост и да осъществя приетото си водачество в поетите задължения по постигане на задачите на Дневния ред 2030 на Организация на обединените нации за стабилно развиване, съответстващи на мандата й.
Четиридесетата сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО беше открита в седалището на Организацията в Париж на 12 ноември и ще продължи до 27 ноември 2019 година Общият политически спор, който включва изявленията на ръководителите на националните делегации, протича в интервала 13-18 ноември.
В рамките на конференцията са планувани съвещания на Комисиите в областите от подготвеност на Организацията. В тях вземат участие представители на съответните министерства, които ще изразят българската позиция по обсъжданите документи. Участието на българската делегация е израз на обичайно дейния принос на България за осъществяване на задачите, правилата и стратегиите на ЮНЕСКО, както и опция за заявяване на българските цели и планове в границите на идния двегодишен интервал.
Българските цели в стратегиите на ЮНЕСКО са: образование; опазването на материалното, нематериалното и подводното културно завещание и използването на съответните конвенции на ЮНЕСКО; науката и опазването на околната среда.
„ Ключовите цели на образованието през днешния ден, по които работят интензивно българските институции, са поощряването на творчеството, откривателството, изобретателността и сериозното мислене, съдействието за пълноценното развиване на персоналния капацитет на всеки търсещ знание; подготовката на младежите за учене, живот и работа в глобализирана стопанска система, учредена върху познания и нововъведения. Целта ни е да се реализира по-качествено, равнопоставено и приобщаващо ниво на образованието ”, акцентира Боил Банов в изявлението си.
Във връзка със сериозния интерес на страната ни и към активността на ЮНЕСКО в обществените науки министърът на културата уточни, че поддържаме напълно приложението на етиката в науката и технологиите; ръководството на обществените трансформации; битката против всички форми на дискриминация, расизъм и ксенофобия и произлизащата от тях нетолерантност; проблемите на най-уязвимите обществени групи. „ Насърчаването на свободното придвижване на хрумвания и всеобщия достъп до информация и познания и до осведомителни и информационни технологии, с акцент върху свободата на изложение, следва да продължи да бъде измежду целите на ЮНЕСКО ”, добави още той.
По отношение работата на Регионалния център за запазване на нематериалното културно завещание в Югоизточна Европа в София, той уточни, че се работи за необятно съдействие при използването на интернационалните правила за запазване, запазване и ръководство на културното завещание, а формалното и неофициално обучение се предизвиква като главен приоритет на ЮНЕСКО с оглед опазването и предаването на културното завещание на бъдещите генерации и активизирането на междукултурния разговор. „ Бихме желали нашите старания да бъдат от ден на ден ориентирани към въздействието на културата върху икономическия напредък - стопанската система, основаваща се на творчество, цифровата среда и нови специалности ”, посочи министър Банов.
По думите му в бързо изменящия се свят ЮНЕСКО би трябвало да бъде в крачка с измененията и провокациите и даже да ги планува и да ползва коригиращи ограничения. По отношение на процеса на промени в ЮНЕСКО Боил Банов уточни, че страната ни придава изключително значение на сполучливото използване на Стратегията за партньорство, както и на Комуникационната тактика на ЮНЕСКО, изключително за приобщаването на младежите, употребявайки цифровите благоприятни условия. Като още един инструмент за реализиране на задачите на Организацията министър Банов уточни запазването на опциите на ЮНЕСКО да поддържа стратегиите си в цялостен размер, да увеличи тяхната успеваемост и да осъществя приетото си водачество в поетите задължения по постигане на задачите на Дневния ред 2030 на Организация на обединените нации за стабилно развиване, съответстващи на мандата й.
Четиридесетата сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО беше открита в седалището на Организацията в Париж на 12 ноември и ще продължи до 27 ноември 2019 година Общият политически спор, който включва изявленията на ръководителите на националните делегации, протича в интервала 13-18 ноември.
В рамките на конференцията са планувани съвещания на Комисиите в областите от подготвеност на Организацията. В тях вземат участие представители на съответните министерства, които ще изразят българската позиция по обсъжданите документи. Участието на българската делегация е израз на обичайно дейния принос на България за осъществяване на задачите, правилата и стратегиите на ЮНЕСКО, както и опция за заявяване на българските цели и планове в границите на идния двегодишен интервал.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ