Паразитните нематоди, проникващи в тялото на бръмбарите-рогачи, правят тези насекоми

Паразитните нематоди, проникващи в тялото на бръмбарите-рогачи, вършат тези инсекти апатични и пасивни, притъпяват инстинктите им и " оказват помощ " на хищниците да ги изядат. Описанието на тези " невидими кукловоди " е оповестено в списание PLoS One, съобщи БГНЕС.
" Ние показахме, че даже и паразитът да не убие краткотрайния си гостоприемник, той доста понижава неговата дарба или податливост към самоотбрана и към отбиване на офанзивите на съперниците. Нито едно животно не би желало да загуби способността си да се пази в миг, когато бъде атакувано от див звяр ", споделя Андрю Дейвис от Университета в Джорджия.
През последните години биолозите са разкрили десетки образци, че паразитите могат непосредствено да управляват държанието на " домакините си ". Например LdMNPV вирусът кара гъсениците да се изкачват до върховете на дърветата и да се трансформират във " вирусна бомба ". Котешкият паразит Toxoplasma е в положение да " препрограмира " съзнанието на хората и мишките, като прави първите склонни към самоубийство, а вторите - безстрашни.
Най-развиващият се и забавен образец за такива паразити " кукловоди " са гъби от рода Ophiocordyceps, засягащи мравки, живеещи в тропическите гори на Южна и Централна Америка. Когато тази " зомби " гъбичка влезе в телата им, тя коренно трансформира държанието на насекомото, като го принуждава да се прикрепя към клоните и листата на дърветата над мравуняка и над пътеките, по които жителите му търсят храна в гората.
По-нататъшни наблюдения върху държанието на инфектираните мравки и самите гъби демонстрират, че Ophiocordyceps работи извънредно селективно, като тества мозъка им за съгласуемост преди " зомбификацията ". Ако тези гъби сами по себе си не страдат от паразити, те елементарно и доста бързо могат да унищожат съвсем всички колонии на мравки в Новия свят.
Дейвис и сътрудниците му са разкрили различен любопитен образец за това по какъв начин един паразит може да управлява или просто да повлияе на държанието на своя хазаин, наблюдавайки живота на няколкостотин бръмбари от типа Odontotaenius disjunctus. Тези инсекти се срещат на всички места в горите на Съединените щати, където живеят в изгнили шубраци, пънове и други фрагменти от разлагаща се дървесина. Като предписание, въпросните инсекти живеят в много огромни колонии, интензивно поддържат връзка със своите себеподобни, като употребяват комплицирана система от сигнали, предупреждавайки ги за набези от хищници или други събития, употребявайки почукване.
Тези бръмбари, както е маркирано от Дейвис, доста постоянно стават жертви на паразитни червеи нематоди от типа Chondronema passali, хиляди от които могат да живеят в коремната празнина на стози бръмбар. Въпросните паразити, за разлика от зомби-гъбите при мравките или вируса на гъсеницата, не убиват насекомите и не ги лишават от способността им да се възпроизвеждат и като цяло съвсем не се демонстрират.
Учените се интересуват дали тези червеи по някакъв метод могат да повлияят на държанието на бръмбарите и да манипулират техните дейности. За да ревизират тази концепция, те отгледали няколкостотин здрави бръмбари-рогачи, заразили някои от тях с нематоди и почнали да наблюдават живота им. Понякога Дейвис и сътрудниците му имитирали набези от хищници, бутайки или щипвайки бръмбарите с пинсети. Биолозите следили по какъв начин работата на техните тела се трансформира по време на сходна стресова обстановка и сравнили тези проучвания с това, което се случва със здрави бръмбари.
Оказало се, че когато се появи опасност за живота им, носителите на червеите ѝ се съпротивлявали доста по-малко интензивно, по-рядко се опитвали да избягат от пинсетите или да нападат, само че в това време излъчвали сигнал за заплаха. С други думи, появяването на паразити оказва доста въздействие върху държанието на бръмбарите, което ги прави по-пасивни и податливи на офанзиви от хищници.
Защо червеите вършат това? Както допускат учените, такова " препрограмиране " кара бръмбарите да изразходват по-малко сила в естествени и сериозни обстановки, позволявайки на нематодите да извличат повече хранителни субстанции от тях.
Дейвис има вяра, че други паразити могат да повлияят държанието на жертвите си по сходен метод, променяйки метода, по който те реагират на напрежението и други тласъци. Това може да изясни за какво доста други живи същества умират доста по-често, в случай че в тях обхванат паразити, заключават учените.