Превратното тълкуване на “дясното” по пътя към Банковия съюз и евроинтеграцията ни
Парадоксите и главоблъсканицата на идейното поле у нас нямат край. Фрапиращ и прегледен образец за това у нас бе нарастването на капитала на ПИБ , което разбуни духовете и даде опция на знайни и незнайни анализатори и партийци да се поупражняват в изразителност - зловредно обърквайки всеобщата аудитория с незнанието и тенденциозността си.
“Десни ” партии, ужким пропазарни медии и НПО-та изригнаха яростно в отбрана на данъкоплатеца - по какъв начин може при една “пазарна ” цена на родната борса емисията от новите акции да се записва при два пъти по-висока такава? В изгода, несъмнено, на акционерите на банката, оказващи се еквивалент, видите ли, на сраснали се страната алчни и зли капиталисти... На пръв взор обективна позиция. Но единствено на пръв - и то подозрително пай - взор.
Много дезинформиращо в общественото пространство се наложи безумната теза, че банката била “спасявана ” с тази “капиталова инжекция ”.
Акцентът, че в действителност к редитната институция е в чудесно финансово положение и покачва капитала единствено, с цел да отговори на критериите на европейските ни сътрудници за влизането ни Банковия съюз и оттова в чакалнята на еврото - този акцент някак инцидентно убягна на гръмогласните юристи на характерни партийно-корпоративни ползи, атакуващи безконтролно, само че настойчиво частния състезател в тази ситуация.
Пожелателните условия, произлезли от стрест-тестове на ЕЦБ за хипотетични отрицателни сюжети. Апропо резултатите от стрес-тестове и оценки на активите пък действително бяха анулирани от началото на март за всички непознати банкови аналози поради Коронавирус рецесията и ненормалната капиталова среда. Пример за двоен критерий към нас, само че и с много дисциплиниращ и евентуално с позитивен чист резултат върху цялата банкова система.
Дали от неведение - или предумишлено злоумишлено в тази ситуация - офанзивата на “десни ” политикономически субекти бе ориентирана против собствениците/акционерите на банката - частния индивид в договорката. Удобно се пропусна, че работата на всяка една компания в пазарната стопанска система не е да бъде обществено потребна, а да печели. Тоест главната работа на мениджърите е да пазят капитала на притежателите и да го умножават при опция - освен на мажорите, само че на всички притежатели на акциите на компанията. А не да го размиват или слагат под риск, да речем. Такава най-малко е логиката в пазарна стопанска система.
Решението за влизането на ББР в договорката, взето в благозвучие с националните геополитически ползи, гласи това да се направи бързо и на обективна цена - нещо приблизително сред счетоводната при одитите от съвсем 9лв. и нереално ниската борсова сега 2.7лв., т.е. 5. Всъщност това, което не се схваща е, че 5-те лв. за новата акция е тъкмо “пазарната цена ”, тъй като първо се появява частният вложител, който де факто я валидира с влизането си. Че това не се случва на борсата е единствено събитие, не и проблем. Остатъкът от 70 % от емисията е стихотворец от ББР, която играе ролята на дилър от името на Българска народна банка и държавното управление, а влизането е краткотрайно и предвид на огромната цел, която най-малко на думи бе значима за всички вдясно - усилването на проевропейската интреграция, включително влизане в паричния съюз на Европа.
Да, страната бърза, с цел да реализира геополитическа цел, поета пред електората и обществеността - на подобен принцип работи демокрацията. Но частните субекти у нас нямат обвързване с изключение на към акционерите, т.е. притежателите си. Ако можеха да чакат още малко, търсеният финансов буфер щеше да е реалност и от самата оперативната активност и облагата на банката. Да не забравяме, че едни 200млн. евро към този момент са подсигурени от банката и приказваме по-скоро за тайминг, в сравнение с за това дали ще се събере сумата, изискана от ЕЦБ.
Следователно изниква въпросът: щяха ли от ПИБ да набират капитал в условия на най-голямата Депресия в историята на Западния свят и то на смехотворно “плитък ” пазар като нашия, в който с 50 хиляди лв. може да се движи цената на акцията нагоре-надолу като с джойстик, а броя акции, които се търгуват е пренебрежимо дребен - т.е. за по-голям пакет акции и надзор, цената би била много по-висока чисто пазарно...
Щяха ли да го вършат, размивайки капитала на акционерите (на всички), в случай че нямаше геополитически подтекст - т.е. по-голяма цел на хоризонта каквато е Банковия съюз, респективно влизането в чакалнята на еврозоната?
Ще загуби ли страната от сходен ход - не. Тя ще продаде единствено, когато е на облага, което предвид на исторически стойности е неизбежно и е въпрос на време. Ще завоюват ли акционерите - не, парите от емисията са финансов буфер, необходим за успокоение на европартньорите ни, чийто индикатори за финансова адекватност и ликвидност прочее са в пъти по-слаби от нашите поради съществуването на нуклеарната оръжие - ЕЦБ.
Тогава кой печели? Всички, поради възможното влизане в Банковия съюз посредством процедурата по “тясно съдействие ”, където скелетите в дрешника няма по какъв начин да остават скрити. А пък съответно банката фактически имаше проблеми - едва ли щеше да взе участие в упражнение де факто излагащо на директния надзор на европейските регулатори. Приемането на еврото дълготрайно е поръчител, че политическия риск от рухване на борда и обезценката на спестяванията на жителите ще бъде невероятно. И ужким беше законна на цел на парламентарни и извънпарламентарни партии в “десния ” набор на политическото пространство. Ужким.
Едно е да твърдиш, че си “десен ” и да изопачаваш “грешни ” политики на държавно управление и пазарни сътрудници. Съвсем друго е да правиш необективен разбор на действителността, изопачавайки обстоятелства и последователност в името на корпоративно-партийни ползи и за сметка цялото общество. И да не забравяш, че в пазарната стопанска система частната благосъстоятелност фактически има значение, а “боят ” по така наречен капиталисти би значел единствено и само декаданс - стопански и честен.
“Десни ” партии, ужким пропазарни медии и НПО-та изригнаха яростно в отбрана на данъкоплатеца - по какъв начин може при една “пазарна ” цена на родната борса емисията от новите акции да се записва при два пъти по-висока такава? В изгода, несъмнено, на акционерите на банката, оказващи се еквивалент, видите ли, на сраснали се страната алчни и зли капиталисти... На пръв взор обективна позиция. Но единствено на пръв - и то подозрително пай - взор.
Много дезинформиращо в общественото пространство се наложи безумната теза, че банката била “спасявана ” с тази “капиталова инжекция ”.
Акцентът, че в действителност к редитната институция е в чудесно финансово положение и покачва капитала единствено, с цел да отговори на критериите на европейските ни сътрудници за влизането ни Банковия съюз и оттова в чакалнята на еврото - този акцент някак инцидентно убягна на гръмогласните юристи на характерни партийно-корпоративни ползи, атакуващи безконтролно, само че настойчиво частния състезател в тази ситуация.
Пожелателните условия, произлезли от стрест-тестове на ЕЦБ за хипотетични отрицателни сюжети. Апропо резултатите от стрес-тестове и оценки на активите пък действително бяха анулирани от началото на март за всички непознати банкови аналози поради Коронавирус рецесията и ненормалната капиталова среда. Пример за двоен критерий към нас, само че и с много дисциплиниращ и евентуално с позитивен чист резултат върху цялата банкова система.
Дали от неведение - или предумишлено злоумишлено в тази ситуация - офанзивата на “десни ” политикономически субекти бе ориентирана против собствениците/акционерите на банката - частния индивид в договорката. Удобно се пропусна, че работата на всяка една компания в пазарната стопанска система не е да бъде обществено потребна, а да печели. Тоест главната работа на мениджърите е да пазят капитала на притежателите и да го умножават при опция - освен на мажорите, само че на всички притежатели на акциите на компанията. А не да го размиват или слагат под риск, да речем. Такава най-малко е логиката в пазарна стопанска система.
Решението за влизането на ББР в договорката, взето в благозвучие с националните геополитически ползи, гласи това да се направи бързо и на обективна цена - нещо приблизително сред счетоводната при одитите от съвсем 9лв. и нереално ниската борсова сега 2.7лв., т.е. 5. Всъщност това, което не се схваща е, че 5-те лв. за новата акция е тъкмо “пазарната цена ”, тъй като първо се появява частният вложител, който де факто я валидира с влизането си. Че това не се случва на борсата е единствено събитие, не и проблем. Остатъкът от 70 % от емисията е стихотворец от ББР, която играе ролята на дилър от името на Българска народна банка и държавното управление, а влизането е краткотрайно и предвид на огромната цел, която най-малко на думи бе значима за всички вдясно - усилването на проевропейската интреграция, включително влизане в паричния съюз на Европа.
Да, страната бърза, с цел да реализира геополитическа цел, поета пред електората и обществеността - на подобен принцип работи демокрацията. Но частните субекти у нас нямат обвързване с изключение на към акционерите, т.е. притежателите си. Ако можеха да чакат още малко, търсеният финансов буфер щеше да е реалност и от самата оперативната активност и облагата на банката. Да не забравяме, че едни 200млн. евро към този момент са подсигурени от банката и приказваме по-скоро за тайминг, в сравнение с за това дали ще се събере сумата, изискана от ЕЦБ.
Следователно изниква въпросът: щяха ли от ПИБ да набират капитал в условия на най-голямата Депресия в историята на Западния свят и то на смехотворно “плитък ” пазар като нашия, в който с 50 хиляди лв. може да се движи цената на акцията нагоре-надолу като с джойстик, а броя акции, които се търгуват е пренебрежимо дребен - т.е. за по-голям пакет акции и надзор, цената би била много по-висока чисто пазарно...
Щяха ли да го вършат, размивайки капитала на акционерите (на всички), в случай че нямаше геополитически подтекст - т.е. по-голяма цел на хоризонта каквато е Банковия съюз, респективно влизането в чакалнята на еврозоната?
Ще загуби ли страната от сходен ход - не. Тя ще продаде единствено, когато е на облага, което предвид на исторически стойности е неизбежно и е въпрос на време. Ще завоюват ли акционерите - не, парите от емисията са финансов буфер, необходим за успокоение на европартньорите ни, чийто индикатори за финансова адекватност и ликвидност прочее са в пъти по-слаби от нашите поради съществуването на нуклеарната оръжие - ЕЦБ.
Тогава кой печели? Всички, поради възможното влизане в Банковия съюз посредством процедурата по “тясно съдействие ”, където скелетите в дрешника няма по какъв начин да остават скрити. А пък съответно банката фактически имаше проблеми - едва ли щеше да взе участие в упражнение де факто излагащо на директния надзор на европейските регулатори. Приемането на еврото дълготрайно е поръчител, че политическия риск от рухване на борда и обезценката на спестяванията на жителите ще бъде невероятно. И ужким беше законна на цел на парламентарни и извънпарламентарни партии в “десния ” набор на политическото пространство. Ужким.
Едно е да твърдиш, че си “десен ” и да изопачаваш “грешни ” политики на държавно управление и пазарни сътрудници. Съвсем друго е да правиш необективен разбор на действителността, изопачавайки обстоятелства и последователност в името на корпоративно-партийни ползи и за сметка цялото общество. И да не забравяш, че в пазарната стопанска система частната благосъстоятелност фактически има значение, а “боят ” по така наречен капиталисти би значел единствено и само декаданс - стопански и честен.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ