Даниел Смилов: Парадоксите, заради които България е все на този хал
Парадоксът е такава структура, при която се приема едно изказване, след което с разумни стъпки се стига до неговото противоположно. В акциите на огромна част от партиите парадоксите са на водещо място. Ако логиката предопределяше изборните резултати, съществуването на парадокси в посланията щеше да е решаващо. Но наподобява не е.
„ Мирът “ няма да спре войната
Много от партиите дружно с президента на България са за „ мир “ в Украйна непременно, в това число разпарчетосването и даже унищожаването на нападнатата страна. И в последна сметка кой може да се опълчи на мира – той е несъмнено висше богатство. Но историята познава обстановки, в които „ омиротворяването “ е разпалвало войните: Мюнхен 1938 година и Крим 2014 година са явни образци. Както Хитлер е получил Судетите от Чехословакия, по този начин и Путин на процедура получи Крим и елементи от Донбас, само че това не понижи военните апетити и на двамата. По същия метод апелите за бърза загуба на Украйна и „ заледяване “ на спора в действителност ще дадат опция на агресора просто да приготви идната фаза на интервенцията си – дали ще е Киев, Молдова, Прибалтика, а за какво не напряко Варшава. В последна сметка това са все територии, които в миналото са били в Руската империя.
Липсата на оръжие не значи завършек на войната
По гореизложените аргументи тези, които упорстват България да не дава военна поддръжка на Украйна против агресора, в действителност не се борят за мир, а най-вероятно тъкмо за противоположното. Решението да води война или не, си е на украинския народ и то би трябвало да бъде уважавано, каквото и да е: той е изправен пред несъмнено и страховито зло. Но откакто украинците са решили да се опълчат на агресора, задължението на цивилизованите нации и на естествените хора е да им оказват помощ, а не да създадат по този начин, че те да изгубят оптимално бързо, сякаш за тяхно лично положително. Ако някой е угрижен за положителното им, би трябвало да почита и свободния им избор.
Путин няма да спре да рекетира
Войната (в основна степен) аргументи инфлацията, само че в случай че войната спре, инфлацията няма да изчезне. Голяма част от говоренето на директните или непреки бранители на Путиновата война у нас основава усещането, че в случай че Украйна загуби бързо войната, Европа ще заживее още веднъж при ниски цени на газа и без инфлация. Проблемът е, че в случай че Путиновата тактика на ценови енергиен шантаж по отношение на Европа се окаже сполучлива и режимът му получи, каквото желае, той няма да престане с рекета. В последна сметка, в случай че Европа е подготвена да заплаща високи цени в този момент, за какво да не го прави и другата зима, при някоя още по-специална интервенция. Или напряко непрекъснато.
От тази позиция не краят на войната със загуба на Украйна ще успокои енергийните цени, а напълно други политики и дейности - да вземем за пример, европейска енергийна самостоятелност от Русия и стягането на лихвената политика на ЕЦБ.
За да има място за газ от „ Газпром “, който го няма, отхвърляме шест танкера полутечен газ поради липса на слотове, които ги има. Този абсурд е саморазбираем и няма потребност от пояснение. Трябва към него да се добави единствено организирането от служебното държавно управление на „ обществени търгове “ за доставка на полутечен газ през същите слотове, които сякаш ги няма. Както и воят против „ медиаторите “, след който същите медиатори са учтиво поканени да вземат участие с предложения на обществени търгове. Логиката тук излиза в отпуск по болнични.
„ Възраждане “, което не е възрожденско, „ Възход “, който е крах и други парадокси
В имената на някои от партиите се виждат логичен парадокси. Върхът на българското Възраждане е републиканизмът на Левски и неговият блян да бъдем „ равни с другите европейски нации “. Днес, партия, която се е нарекла „ Възраждане “, поддържа режима на един боен деспот, който в действителност желае да унищожи организациите на „ европейските нации “, към които ние принадлежим. Най-малкото републиканизмът и демократизмът на Левски са в директен спор с прехласването по една тирания с все по-отчетлив азиатско-тоталитарен темперамент.
По подобен метод стои въпросът и с тези, които желаят „ Възход “ за България посредством отбрана на „ националния ни интерес “. Егоистичните тактики на по-малки играчи, които са подвластни от съдействието на другите, потвърдено водят до крах. В теорията за рационалния избор има доста „ проблеми на груповото деяние “ – от алтернатива на пандизчията до нещастието на общинската земя – които демонстрират по какъв начин егоистичното държание води не до напредък, а до крах (или най-малко субоптимален резултат). Теорията е желязна и важи даже за андрешковците.
Но на новите по-малки партии може да им бъдат простени очевидните логичен парадокси в имената, когато имаме „ Граждани за европейско развиване на България “, против ръководството на които се получи загрижена (по причина на корупция) резолюция, призната от Парламента на Европейски Съюз с доста огромно болшинство. Или пък групировка „ Продължаваме промяната “, която не съумя (засега) да продължи смяната изключително дълго и така нататък
Логическите алтернативи
Логическите алтернативи са такива обстановки, в които разсъдъкът е безпомощен – каквото и да избере, все ще е обвързвано със загуба на полезност. Класическият избор на Антигона по Софокъл (дали да почине, нарушавайки възбраната на Креон, с цел да погребе брат си) и на Софи от известния разказ на Стайрън (кое от двете си деца да даде за заличаване в концлагера) са образци за алтернативи – всяко решение е обвързвано със сериозна загуба. Макар и в не подобен драматичен вид, българският избор на 2 октомври може да бъде разказан като логическа алтернатива: дали да се направи коалиция с искрено проруска партия като Българска социалистическа партия, или пък с партия като ГЕРБ, против която има тежки подозрения (поради голям брой кавги и липса на съответното им разследване) за корупция. И двете упоменати партии не оказват помощ за рационално решение на тази алтернатива.
Българска социалистическа партия имат на своя страна аргументът, че те участваха в държавно управление, което не се поддаде на изнудването на „ Газпром “, изгони 70 съветски дипломата и съществено разплете македонския възел. Де факто България даже изпращаше оръжие на Украйна, макар сякаш „ формалната позиция “ за противоположното. Но пък Българска социалистическа партия не способства с нещо за тези решения, а тъкмо противоположното – направи ги по-трудни. Но тактиката на Българска социалистическа партия в акцията наподобява е да замязя на „ Възраждане “ колкото се може повече (поне по украинския въпрос, само че не само).
Въпросът за водача на ГЕРБ
ГЕРБ от своя страна пък са главно загрижени за продължаването на трудовия стаж на водача си. Докато той е отпред на ГЕРБ, няма по какъв начин тази партия да скъса и с проблематичните схеми от предишното си – от автомагистралите, през Капитан Андреево, та до хазарта и свадите към Васил Божков. Иван Костов даже видя в ГЕРБ, воден от Борисов, връх на една пирамида на проведената престъпност. Разбира се, тук не става дума за една персона, само че тя въпреки всичко е централна за повсеместен модел на ръководство, непризнат на три поредни избора през 2021 година с много положителни причини. А новите избори не могат да „ изперат “ нито тези причини, нито нечии репутации.
В една такава обстановка, в която разсъдъкът се натъква на парадокси и алтернативи, мнозина в действителност биха си споделили. „ Абе, какво толкоз ще му мислим – гласуваме там за някакво държавно управление, стига то да не ни откара отвън Европейски Съюз и НАТО. Не ни трябват логици, трябват ни хора, които могат да сглобят тим, да създадат скица, да се схванат между тях. То е ясно, че ще се и пооблажат, само че значимото е, че нещата ще вървят “.
Точно поради такива разсъждения България е на този хал и все не можем да догоним другите. Вече и румънците стават непостижима цел за нас. Това е отмъщението на логиката.
„ Мирът “ няма да спре войната
Много от партиите дружно с президента на България са за „ мир “ в Украйна непременно, в това число разпарчетосването и даже унищожаването на нападнатата страна. И в последна сметка кой може да се опълчи на мира – той е несъмнено висше богатство. Но историята познава обстановки, в които „ омиротворяването “ е разпалвало войните: Мюнхен 1938 година и Крим 2014 година са явни образци. Както Хитлер е получил Судетите от Чехословакия, по този начин и Путин на процедура получи Крим и елементи от Донбас, само че това не понижи военните апетити и на двамата. По същия метод апелите за бърза загуба на Украйна и „ заледяване “ на спора в действителност ще дадат опция на агресора просто да приготви идната фаза на интервенцията си – дали ще е Киев, Молдова, Прибалтика, а за какво не напряко Варшава. В последна сметка това са все територии, които в миналото са били в Руската империя.
Липсата на оръжие не значи завършек на войната
По гореизложените аргументи тези, които упорстват България да не дава военна поддръжка на Украйна против агресора, в действителност не се борят за мир, а най-вероятно тъкмо за противоположното. Решението да води война или не, си е на украинския народ и то би трябвало да бъде уважавано, каквото и да е: той е изправен пред несъмнено и страховито зло. Но откакто украинците са решили да се опълчат на агресора, задължението на цивилизованите нации и на естествените хора е да им оказват помощ, а не да създадат по този начин, че те да изгубят оптимално бързо, сякаш за тяхно лично положително. Ако някой е угрижен за положителното им, би трябвало да почита и свободния им избор.
Путин няма да спре да рекетира
Войната (в основна степен) аргументи инфлацията, само че в случай че войната спре, инфлацията няма да изчезне. Голяма част от говоренето на директните или непреки бранители на Путиновата война у нас основава усещането, че в случай че Украйна загуби бързо войната, Европа ще заживее още веднъж при ниски цени на газа и без инфлация. Проблемът е, че в случай че Путиновата тактика на ценови енергиен шантаж по отношение на Европа се окаже сполучлива и режимът му получи, каквото желае, той няма да престане с рекета. В последна сметка, в случай че Европа е подготвена да заплаща високи цени в този момент, за какво да не го прави и другата зима, при някоя още по-специална интервенция. Или напряко непрекъснато.
От тази позиция не краят на войната със загуба на Украйна ще успокои енергийните цени, а напълно други политики и дейности - да вземем за пример, европейска енергийна самостоятелност от Русия и стягането на лихвената политика на ЕЦБ.
За да има място за газ от „ Газпром “, който го няма, отхвърляме шест танкера полутечен газ поради липса на слотове, които ги има. Този абсурд е саморазбираем и няма потребност от пояснение. Трябва към него да се добави единствено организирането от служебното държавно управление на „ обществени търгове “ за доставка на полутечен газ през същите слотове, които сякаш ги няма. Както и воят против „ медиаторите “, след който същите медиатори са учтиво поканени да вземат участие с предложения на обществени търгове. Логиката тук излиза в отпуск по болнични.
„ Възраждане “, което не е възрожденско, „ Възход “, който е крах и други парадокси
В имената на някои от партиите се виждат логичен парадокси. Върхът на българското Възраждане е републиканизмът на Левски и неговият блян да бъдем „ равни с другите европейски нации “. Днес, партия, която се е нарекла „ Възраждане “, поддържа режима на един боен деспот, който в действителност желае да унищожи организациите на „ европейските нации “, към които ние принадлежим. Най-малкото републиканизмът и демократизмът на Левски са в директен спор с прехласването по една тирания с все по-отчетлив азиатско-тоталитарен темперамент.
По подобен метод стои въпросът и с тези, които желаят „ Възход “ за България посредством отбрана на „ националния ни интерес “. Егоистичните тактики на по-малки играчи, които са подвластни от съдействието на другите, потвърдено водят до крах. В теорията за рационалния избор има доста „ проблеми на груповото деяние “ – от алтернатива на пандизчията до нещастието на общинската земя – които демонстрират по какъв начин егоистичното държание води не до напредък, а до крах (или най-малко субоптимален резултат). Теорията е желязна и важи даже за андрешковците.
Но на новите по-малки партии може да им бъдат простени очевидните логичен парадокси в имената, когато имаме „ Граждани за европейско развиване на България “, против ръководството на които се получи загрижена (по причина на корупция) резолюция, призната от Парламента на Европейски Съюз с доста огромно болшинство. Или пък групировка „ Продължаваме промяната “, която не съумя (засега) да продължи смяната изключително дълго и така нататък
Логическите алтернативи
Логическите алтернативи са такива обстановки, в които разсъдъкът е безпомощен – каквото и да избере, все ще е обвързвано със загуба на полезност. Класическият избор на Антигона по Софокъл (дали да почине, нарушавайки възбраната на Креон, с цел да погребе брат си) и на Софи от известния разказ на Стайрън (кое от двете си деца да даде за заличаване в концлагера) са образци за алтернативи – всяко решение е обвързвано със сериозна загуба. Макар и в не подобен драматичен вид, българският избор на 2 октомври може да бъде разказан като логическа алтернатива: дали да се направи коалиция с искрено проруска партия като Българска социалистическа партия, или пък с партия като ГЕРБ, против която има тежки подозрения (поради голям брой кавги и липса на съответното им разследване) за корупция. И двете упоменати партии не оказват помощ за рационално решение на тази алтернатива.
Българска социалистическа партия имат на своя страна аргументът, че те участваха в държавно управление, което не се поддаде на изнудването на „ Газпром “, изгони 70 съветски дипломата и съществено разплете македонския възел. Де факто България даже изпращаше оръжие на Украйна, макар сякаш „ формалната позиция “ за противоположното. Но пък Българска социалистическа партия не способства с нещо за тези решения, а тъкмо противоположното – направи ги по-трудни. Но тактиката на Българска социалистическа партия в акцията наподобява е да замязя на „ Възраждане “ колкото се може повече (поне по украинския въпрос, само че не само).
Въпросът за водача на ГЕРБ
ГЕРБ от своя страна пък са главно загрижени за продължаването на трудовия стаж на водача си. Докато той е отпред на ГЕРБ, няма по какъв начин тази партия да скъса и с проблематичните схеми от предишното си – от автомагистралите, през Капитан Андреево, та до хазарта и свадите към Васил Божков. Иван Костов даже видя в ГЕРБ, воден от Борисов, връх на една пирамида на проведената престъпност. Разбира се, тук не става дума за една персона, само че тя въпреки всичко е централна за повсеместен модел на ръководство, непризнат на три поредни избора през 2021 година с много положителни причини. А новите избори не могат да „ изперат “ нито тези причини, нито нечии репутации.
В една такава обстановка, в която разсъдъкът се натъква на парадокси и алтернативи, мнозина в действителност биха си споделили. „ Абе, какво толкоз ще му мислим – гласуваме там за някакво държавно управление, стига то да не ни откара отвън Европейски Съюз и НАТО. Не ни трябват логици, трябват ни хора, които могат да сглобят тим, да създадат скица, да се схванат между тях. То е ясно, че ще се и пооблажат, само че значимото е, че нещата ще вървят “.
Точно поради такива разсъждения България е на този хал и все не можем да догоним другите. Вече и румънците стават непостижима цел за нас. Това е отмъщението на логиката.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ