Институтът за пазарна икономика: Излишъкът създава апетит за популизъм
Парадоксално или не, само че продължаващият растеж на бюджетния остатък може да се трансформира в проблем за ръководещите. Трупането на остатъци в условия на относително висок стопански напредък е чудесна политика, защото могат да обезпечат нужния „ буфер “ по време на интервал с невисок стопански напредък или криза, каквато е обстановката в интервала 2009-2010 година Те обаче елементарно могат да се трансфорат в проблем, когато държавното управление възнамерява да завърши 2019 година с недостиг от 600 млн. лева, а към средата на годината се чака остатък от 3,2 милиарда лева, предизвестява в разбора си Калоян Стайков от екипа на Института за пазарна стопанска система, съобщи investor.bg.
Проблемът е още по-голям, в случай че това се е трансформирало в непрекъсната процедура през последните три години. Превишението на приходите над разноските за първите пет месеца на годината е над 3 милиарда лева, а упованията са към края на юни да се усили с още близо 200 млн. лева
Причините не са изненадващи, само че се задълбочават, а дружно с това се задълбочава и казусът. Той се показва в това, че съществуването на бюджетен остатък в средата на годината основава неверното усещане, че остатъкът или ще се резервира, или ще продължи да пораства до края на годината.
След това доста бързо стартират да се появяват хрумвания както за спомагателни разноски, като попълването на зърнените ресурси, спомагателни разноски за лечебни заведения и други, по този начин и за понижаване на налози, като диференциране на Данък добавена стойност или смяна в подоходното облагане. Дори и на експертно равнище сходни оферти да могат относително елементарно да се оборят, политическият спор и напън са нещо напълно друго. Така да вземем за пример през последните години елементарно се отпускат непредвидени средства защо ли не с оправданието, че има остатък.
Фискалният резултат, който се следи сега, доста бързо ще се стопи до края на годината, както това се случи и през 2018 година, защото се следи обичайното закъснение при разноските. Те се отсрочват за втората половина на годината, когато има и локални избори.
Натрупаният остатък по консолидираната фискална стратегия за първите пет месеца на годината се дължи съвсем напълно на остатъка по националния бюджет, за разлика от предишни години, да вземем за пример 2015 година, когато повода са европейските средства. Същата обстановка се следи и през 2018 година, само че тази година превишението е по-голямо, което се дължи на по-висок остатък по държавния бюджет и по бюджетите на Българската академия на науките, държавните висши учебни заведения, Българската телеграфна организация, Българската национална телевизия и Българското национално радио и бюджети по чл.13, ал 4 от Закона за обществените финанси.
Излишъкът по държавния бюджет може да се изясни главно с изоставащите спрямо миналата година разноски и прехвърляния. Така да вземем за пример за първите пет месеца осъществяването на приходите, като дял от годишния проект, е към равнищата си от 2018 година – към 43%, до момента в който осъществяването на разноските е към 31% спрямо 33% през миналата година. Това се дължи в най-голяма степен на финансовите разноски – при планувани за годината към 2,7 милиарда лева по държавния бюджет за първите пет месеца за изхарчени едвам 88 млн. лева
Изоставяне се следи още при издръжката, както и при прехвърлянията за социално- и здравноосигурителните фондове. Това „ закъснение “ е повече от съзнателно, съдейки по бюджетното осъществяване от предходните години, и бързо ще бъде наваксано в края на годината. Големият въпрос остава дали държавното управление ще успее да удържи на натиска за спомагателни разноски до тогава.
Другият „ провинен “ е Фонд „ Сигурност на електроенергийната система ” (ФСЕС), в който се събират приходите от така наречен цена за отговорности към обществото, която е част от сметките за ток и който е част от бюджети по чл.13, ал 4 от Закона за обществените финанси. Досега те се превеждаха към Националната електрическа компания (НЕК) и не бяха част от консолидираната фискална рамка. Заедно с това се трансферират и отговорностите за заплащания от НЕК към ФСЕС, т.е. приходите и разноските в бюджета на годишна основа би трябвало да се усилват с един и същи размер.
Да, обаче за първите пет месеца на годината фондът регистрира остатък от близо 633 млн. лева спрямо към 53 млн. лева за същия интервал на миналата година. И до момента в който приходите му се усилват с към 700 млн. лева (включително 135 млн. лева по-високи доходи от продажба на квоти CO2), растежът на разноските е едвам 119 млн. лева
Това е „ остатък “, който даже и да не изчезне до края на годината, е с тъкмо предопределение, само че в това време основава политически напън за увеличение на други разноски, тъй като на консолидирано равнище това не заплашва фискалната цел.
Всичко това може относително елементарно да бъде решено, като се вкара обмисляне и отчитане на консолидираната фискална рамка на начислена основа. Това автоматизирано ще понижи политическия напън за спомагателни, непрозрачни и голословни разноски, защото хипотетичният бюджетен остатък ще е доста по-малък. Следващата значима стъпка е да се усъвършенства бюджетното обмисляне, тъй че да не се възнамерява недостиг, а да се реализира огромен остатък. Следващото е да се усъвършенства бюджетното осъществяване, тъй че да не се струпват разноските в края на годината. Така да вземем за пример през 2018 година месечните разноски за интервала януари-ноември приблизително са към 2,9 милиарда лева, до момента в който през декември те са 6,5 милиарда лева След като се понижи политическия напън, може действително да се пристъпи към спор за успеваемостта и ефикасността на обществените разноски, с цел да се усъвършенства резултата от тях. /24chasa.bg
Проблемът е още по-голям, в случай че това се е трансформирало в непрекъсната процедура през последните три години. Превишението на приходите над разноските за първите пет месеца на годината е над 3 милиарда лева, а упованията са към края на юни да се усили с още близо 200 млн. лева
Причините не са изненадващи, само че се задълбочават, а дружно с това се задълбочава и казусът. Той се показва в това, че съществуването на бюджетен остатък в средата на годината основава неверното усещане, че остатъкът или ще се резервира, или ще продължи да пораства до края на годината.
След това доста бързо стартират да се появяват хрумвания както за спомагателни разноски, като попълването на зърнените ресурси, спомагателни разноски за лечебни заведения и други, по този начин и за понижаване на налози, като диференциране на Данък добавена стойност или смяна в подоходното облагане. Дори и на експертно равнище сходни оферти да могат относително елементарно да се оборят, политическият спор и напън са нещо напълно друго. Така да вземем за пример през последните години елементарно се отпускат непредвидени средства защо ли не с оправданието, че има остатък.
Фискалният резултат, който се следи сега, доста бързо ще се стопи до края на годината, както това се случи и през 2018 година, защото се следи обичайното закъснение при разноските. Те се отсрочват за втората половина на годината, когато има и локални избори.
Натрупаният остатък по консолидираната фискална стратегия за първите пет месеца на годината се дължи съвсем напълно на остатъка по националния бюджет, за разлика от предишни години, да вземем за пример 2015 година, когато повода са европейските средства. Същата обстановка се следи и през 2018 година, само че тази година превишението е по-голямо, което се дължи на по-висок остатък по държавния бюджет и по бюджетите на Българската академия на науките, държавните висши учебни заведения, Българската телеграфна организация, Българската национална телевизия и Българското национално радио и бюджети по чл.13, ал 4 от Закона за обществените финанси.
Излишъкът по държавния бюджет може да се изясни главно с изоставащите спрямо миналата година разноски и прехвърляния. Така да вземем за пример за първите пет месеца осъществяването на приходите, като дял от годишния проект, е към равнищата си от 2018 година – към 43%, до момента в който осъществяването на разноските е към 31% спрямо 33% през миналата година. Това се дължи в най-голяма степен на финансовите разноски – при планувани за годината към 2,7 милиарда лева по държавния бюджет за първите пет месеца за изхарчени едвам 88 млн. лева
Изоставяне се следи още при издръжката, както и при прехвърлянията за социално- и здравноосигурителните фондове. Това „ закъснение “ е повече от съзнателно, съдейки по бюджетното осъществяване от предходните години, и бързо ще бъде наваксано в края на годината. Големият въпрос остава дали държавното управление ще успее да удържи на натиска за спомагателни разноски до тогава.
Другият „ провинен “ е Фонд „ Сигурност на електроенергийната система ” (ФСЕС), в който се събират приходите от така наречен цена за отговорности към обществото, която е част от сметките за ток и който е част от бюджети по чл.13, ал 4 от Закона за обществените финанси. Досега те се превеждаха към Националната електрическа компания (НЕК) и не бяха част от консолидираната фискална рамка. Заедно с това се трансферират и отговорностите за заплащания от НЕК към ФСЕС, т.е. приходите и разноските в бюджета на годишна основа би трябвало да се усилват с един и същи размер.
Да, обаче за първите пет месеца на годината фондът регистрира остатък от близо 633 млн. лева спрямо към 53 млн. лева за същия интервал на миналата година. И до момента в който приходите му се усилват с към 700 млн. лева (включително 135 млн. лева по-високи доходи от продажба на квоти CO2), растежът на разноските е едвам 119 млн. лева
Това е „ остатък “, който даже и да не изчезне до края на годината, е с тъкмо предопределение, само че в това време основава политически напън за увеличение на други разноски, тъй като на консолидирано равнище това не заплашва фискалната цел.
Всичко това може относително елементарно да бъде решено, като се вкара обмисляне и отчитане на консолидираната фискална рамка на начислена основа. Това автоматизирано ще понижи политическия напън за спомагателни, непрозрачни и голословни разноски, защото хипотетичният бюджетен остатък ще е доста по-малък. Следващата значима стъпка е да се усъвършенства бюджетното обмисляне, тъй че да не се възнамерява недостиг, а да се реализира огромен остатък. Следващото е да се усъвършенства бюджетното осъществяване, тъй че да не се струпват разноските в края на годината. Така да вземем за пример през 2018 година месечните разноски за интервала януари-ноември приблизително са към 2,9 милиарда лева, до момента в който през декември те са 6,5 милиарда лева След като се понижи политическия напън, може действително да се пристъпи към спор за успеваемостта и ефикасността на обществените разноски, с цел да се усъвършенства резултата от тях. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ