Папа Франциск канонизира две от най-спорните фигури на XX век
Папа Франциск направи светци две от най-спорните фигури в Римокатолическата черква през XX век. Франциск канонизира салвадорския архиепископ Оскар Ромеро и папа Павел VI, който ръководи Църквата в едни от най-бурните времена, осведоми "Ройтерс ".
На гала пред десетки хиляди хора на площад "Свети Петър " във Ватикана Франциск разгласи двамата за светци с други петима по-малко известни, които са родени в Италия, Германия и Испания през XVIII и XIX век.
Ромеро, който e убит от десни по време на меса през 1980 година, и Павел, който закрива Втория ватикански събор (1962-1965), са противоречиви фигури в Църквата и отвън нея. Те са свързани с политически и обществени промени през предишния век. И двамата оказват голямо въздействие върху Франциск - първият папа от Латинска Америка.
Ромеро, който постоянно е осъждал репресиите и бедността, е убит на 24 март 1980 година в Сан Салвадор, столица на Салвадор. Убийството е един от най-шокиращите моменти в дългогодишния спор сред няколко подкрепяни от Съединени американски щати държавни управления и леви бунтовници. По време на спора са избити хиляди хора от десни и военни отряди.
Вярва се, че убийството е по разпореждане на Роберто д'Обюсон, военнослужещ и създател на дясната партия ARENA. Той умира от рак през 1992 година
Ромеро неведнъж е осъждал упражняваното от салвадорските военни и паравоенни принуждение върху цивилни и е призовавал интернационалната общественост да спре репресиите. Минути преди да бъде убит в сърцето той приказва за разпространение "ползите от човешкото достолепие, приятелство и независимост на планетата... ".
75 000 души са убити и 8 000 са ранени по време на войната в Салвадор сред 1980 и 1992 година Ромеро се трансформира в икона за бедните хора в Латинска Америка. Но някои във Ватикана и авторитетни консерватори в Римокатолическата черква в Латинска Америка са срещу канонизирането му, защото считат, че Ромеро е бил прекомерно политизиран през живота си и даже след гибелта.
Процесът по канонизирането му се влачеше от десетилетия. Франциск го форсира след избирането му през 2013 година и откакто през 2015 година Ватиканът разгласи, че Ромеро е страдалец.
Павел VI, свенлив човек, описван от биографи като колеблив, е определен през 1963 година и умира през 1978 година
Франциск постоянно цитира Павел, показвайки, че е зает да приложи промените на съвета, които разрешиха месата да се организира на локални езици вместо латински език, изрази почитание към другите религии и стартира помиряване с евреите.
И до през днешния ден ултраконсервативни католици не признават признатите по време на съвета учения и упрекват Павел, че е сложил начало на крах на традицията.
Управлението на Павел съответства с съществени обществени промени, в това число половата гражданска война.
Въпреки множеството промени, които са признати, Павел остава в историята с енцикликата си "За човешкия живот " от 1968 година, която докара до налагане на възбрана от Църквата за потребление на противозачатъчни.
Забраната, която Павел приема, е в несъгласие със съвета на папска комисия. Тя се трансформира в най-спорното решение на Римокатолическата черква през XX век. Павел също е първият папа на съвремието, който пътува отвън Италия да се срещне с католици. Практиката продължава и до през днешния ден.
Павел VI е третият папа, който Франциск канонизира от 2013 година Другите са Йоан XXIII, който умира през 1963 година, и Йоан Павел II, който умира през 2005 г.
На гала пред десетки хиляди хора на площад "Свети Петър " във Ватикана Франциск разгласи двамата за светци с други петима по-малко известни, които са родени в Италия, Германия и Испания през XVIII и XIX век.
Ромеро, който e убит от десни по време на меса през 1980 година, и Павел, който закрива Втория ватикански събор (1962-1965), са противоречиви фигури в Църквата и отвън нея. Те са свързани с политически и обществени промени през предишния век. И двамата оказват голямо въздействие върху Франциск - първият папа от Латинска Америка.
Ромеро, който постоянно е осъждал репресиите и бедността, е убит на 24 март 1980 година в Сан Салвадор, столица на Салвадор. Убийството е един от най-шокиращите моменти в дългогодишния спор сред няколко подкрепяни от Съединени американски щати държавни управления и леви бунтовници. По време на спора са избити хиляди хора от десни и военни отряди.
Вярва се, че убийството е по разпореждане на Роберто д'Обюсон, военнослужещ и създател на дясната партия ARENA. Той умира от рак през 1992 година
Ромеро неведнъж е осъждал упражняваното от салвадорските военни и паравоенни принуждение върху цивилни и е призовавал интернационалната общественост да спре репресиите. Минути преди да бъде убит в сърцето той приказва за разпространение "ползите от човешкото достолепие, приятелство и независимост на планетата... ".
75 000 души са убити и 8 000 са ранени по време на войната в Салвадор сред 1980 и 1992 година Ромеро се трансформира в икона за бедните хора в Латинска Америка. Но някои във Ватикана и авторитетни консерватори в Римокатолическата черква в Латинска Америка са срещу канонизирането му, защото считат, че Ромеро е бил прекомерно политизиран през живота си и даже след гибелта.
Процесът по канонизирането му се влачеше от десетилетия. Франциск го форсира след избирането му през 2013 година и откакто през 2015 година Ватиканът разгласи, че Ромеро е страдалец.
Павел VI, свенлив човек, описван от биографи като колеблив, е определен през 1963 година и умира през 1978 година
Франциск постоянно цитира Павел, показвайки, че е зает да приложи промените на съвета, които разрешиха месата да се организира на локални езици вместо латински език, изрази почитание към другите религии и стартира помиряване с евреите.
И до през днешния ден ултраконсервативни католици не признават признатите по време на съвета учения и упрекват Павел, че е сложил начало на крах на традицията.
Управлението на Павел съответства с съществени обществени промени, в това число половата гражданска война.
Въпреки множеството промени, които са признати, Павел остава в историята с енцикликата си "За човешкия живот " от 1968 година, която докара до налагане на възбрана от Църквата за потребление на противозачатъчни.
Забраната, която Павел приема, е в несъгласие със съвета на папска комисия. Тя се трансформира в най-спорното решение на Римокатолическата черква през XX век. Павел също е първият папа на съвремието, който пътува отвън Италия да се срещне с католици. Практиката продължава и до през днешния ден.
Павел VI е третият папа, който Франциск канонизира от 2013 година Другите са Йоан XXIII, който умира през 1963 година, и Йоан Павел II, който умира през 2005 г.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ