Папа Франциск издигна софийската апостолическа екзархия в ранг на епархия
Папа Франциск издигна апостолическата екзархия в София за католиците от източен ритуал в България в сан на епархия, възлагайки и името „ Софийска епархия св. Йоан XXIII за католиците от византийско-славянски ритуал в България “, заяви в бюлетина си от 11 октомври пресцентърът на Ватикана. Папата назначи за първи епархиен свещеник монсиньор Христо Пройков, доскорошен екзарх, премествайки го от титулярното седалище на Бриула.
Според изданието „ Ватикан нюз ” папа Франциск въздига новата епархия на 11 октомври, тъй като това е денят, на който Католическата черква празнува литургичния празник на св.Йоан XXIII, а на 5 и 6 май т.г. посети България под мотото “Pacem in Terris ” ( “Мир на земята ”).То напомня енцикликата на св. Йоан XXIII, първия апостолически визитатор и папски и пратеник в България. По време на молитвата Царице Небесна, която произнесе от площад „ Александър Невски ” в София, папа Франциск назова Анджело Ронкали, бъдещия папа Йоан XXIII като „ един свят овчар, който вие наричате „ българският светец “, чийто спомен е изключително жив в тази земя, където той живя от 1925 до 1934.Я. Той добави, и че в България се е научил да цени традицията на Източната черква, установявайки другарски връзки с останалите религиозни вероизповедания. „ Неговият дипломатически и овчарски опит в България остави толкоз мощен белег в сърцето му, че го подтикна да спомогне за икуменическия разговор в Църквата, който получи забележителен подтик през Втория Ватикански събор, призован точно от папа Ронкали. В прочут смисъл, би трябвало да благодарим на тази земя за мъдрата и вдъхновяваща вътрешен глас на „ положителния папа “, написа още изданието.
„ Ватикан нюз ” напомня, че свещеник Христо Пройков е роден на 11 март 1946 година в София. Поради политическия режим духовното си обучение и подготовка получава в България. На 6 септември 1970 година е ръкоположен за дякон от свещеник Кирил Куртев. На 23 май 1971 година е ръкоположен за духовник от свещеник Методий Стратиев. През 1980 - 1982 година специализира каноническо право в Григорианския университет в Рим. От 1982 година е енорийски духовник в катедрален храм „ Успение Богородично ” – София. През декември 1991 година възобновява издаването на вестник „ Истина - Veritas ” – последовател на вестник „ Истина ”. На 18 декември 1993 година е номиниран за помощник-епископ на Католическа апостолическа екзархия и титулярен свещеник на Бриула. На 6 януари 1994 година е ръкоположен за свещеник в патриаршеската базилика „ Свети Петър ” в Рим от папа Йоан Павел ІІ. Ръководи Католическата апостолическа екзархия от 5 септември 1995 година, заемайки поста от монс. Методи Стратиев. Понастоящем е ръководител на Епископската конференция на Католическата черква в България. В Епископската конференция е ръководител на комисиите: за духовенството; за католическото образование и званията; за пастирската грижа над емигрантите и пътуващите; за пастирската работа над здравната работа.
През декември 1860 година папа Пий IX приема Декларацията за присъединение на група българи към Католическата черква. За предстоятел на новата католическа общественост е определен архимандрит Йосиф Соколски, който е ръкоположен от папата в ранг архиепископ, в Рим през 1861 година Султанът признава съединените с Рим българи и тяхната община. След завръщането си от Цариград архиепископ Йосиф Соколски е похитен и заточен в Киев, където умира. За негов правоприемник е определен Рафаил Попов. Междувременно папа Пий IX предизвиква монаси от обществата на Успенците и Възкресенците да изпратят свои братя в Константинопол и Тракия. След гибелта на свещеник Рафаил Попов за ръководещ Католическата черква от източен ритуал е назначен свещеник Нил Изворов, който съставлява ползите на българските католици пред турските управляващи.
През 1883 година, с указ от Рим Конгрегацията за разпространяване на вярата издига два викариата - за Тракия и Македония, със съответните епископи - Михаил Петков и Лазар Младенов. По време на Първата международна война и след нея доста от правилните на тези епархии са принудени да се преселят в България.
През 1925 година, папа Пий XI взема решение да назначи апостолически визитатор на Светия трон в България и изпраша монс. Анджело Ронкали.
Бъдещият папа Йоан ХХIII от 1925 година до 1934 година е апостолически пратеник в България с задачата, поверена му от папата, да провежда живота на Католическата черква от източен ритуал. С негово подпомагане, през 1926 година, Рим основава Католическата апостолическа екзархия със седалище София. На 31 юли същата година, за първи апостолически екзарх е назначен свещеник Кирил Куртев.
За един интервал от време тази служба е изпълнявана от свещеник Йоан Гаруфалов, а след неговата гибел още веднъж е назначен свещеник Кирил Куртев. Същият интервал е белязан с преследването на Католическата черква в България от комунистическия режим и съвсем всички свещеници минават през пандизите. След гибелта на Кирил Куртев е назначен архиепископ Методий Cтpaтиев.
В момента Католическата апоcтoлическа екзархия има към 20 енории в цялата страна обслужвани от 18 свещеници. В нея работят монашеските общества на отците Успенци, Възкресенци, Салезиани, Кармилити и монахините-сестри Кармилитки, Евхаристинки, Облатки. Работят и модерни общности на богопосветен живот – като Фоколарини от Марииното дело, терциари на остарели ордени като Доминиканския, написа още „ Ватикан нюз ”. /24chasa.bg
Според изданието „ Ватикан нюз ” папа Франциск въздига новата епархия на 11 октомври, тъй като това е денят, на който Католическата черква празнува литургичния празник на св.Йоан XXIII, а на 5 и 6 май т.г. посети България под мотото “Pacem in Terris ” ( “Мир на земята ”).То напомня енцикликата на св. Йоан XXIII, първия апостолически визитатор и папски и пратеник в България. По време на молитвата Царице Небесна, която произнесе от площад „ Александър Невски ” в София, папа Франциск назова Анджело Ронкали, бъдещия папа Йоан XXIII като „ един свят овчар, който вие наричате „ българският светец “, чийто спомен е изключително жив в тази земя, където той живя от 1925 до 1934.Я. Той добави, и че в България се е научил да цени традицията на Източната черква, установявайки другарски връзки с останалите религиозни вероизповедания. „ Неговият дипломатически и овчарски опит в България остави толкоз мощен белег в сърцето му, че го подтикна да спомогне за икуменическия разговор в Църквата, който получи забележителен подтик през Втория Ватикански събор, призован точно от папа Ронкали. В прочут смисъл, би трябвало да благодарим на тази земя за мъдрата и вдъхновяваща вътрешен глас на „ положителния папа “, написа още изданието.
„ Ватикан нюз ” напомня, че свещеник Христо Пройков е роден на 11 март 1946 година в София. Поради политическия режим духовното си обучение и подготовка получава в България. На 6 септември 1970 година е ръкоположен за дякон от свещеник Кирил Куртев. На 23 май 1971 година е ръкоположен за духовник от свещеник Методий Стратиев. През 1980 - 1982 година специализира каноническо право в Григорианския университет в Рим. От 1982 година е енорийски духовник в катедрален храм „ Успение Богородично ” – София. През декември 1991 година възобновява издаването на вестник „ Истина - Veritas ” – последовател на вестник „ Истина ”. На 18 декември 1993 година е номиниран за помощник-епископ на Католическа апостолическа екзархия и титулярен свещеник на Бриула. На 6 януари 1994 година е ръкоположен за свещеник в патриаршеската базилика „ Свети Петър ” в Рим от папа Йоан Павел ІІ. Ръководи Католическата апостолическа екзархия от 5 септември 1995 година, заемайки поста от монс. Методи Стратиев. Понастоящем е ръководител на Епископската конференция на Католическата черква в България. В Епископската конференция е ръководител на комисиите: за духовенството; за католическото образование и званията; за пастирската грижа над емигрантите и пътуващите; за пастирската работа над здравната работа.
През декември 1860 година папа Пий IX приема Декларацията за присъединение на група българи към Католическата черква. За предстоятел на новата католическа общественост е определен архимандрит Йосиф Соколски, който е ръкоположен от папата в ранг архиепископ, в Рим през 1861 година Султанът признава съединените с Рим българи и тяхната община. След завръщането си от Цариград архиепископ Йосиф Соколски е похитен и заточен в Киев, където умира. За негов правоприемник е определен Рафаил Попов. Междувременно папа Пий IX предизвиква монаси от обществата на Успенците и Възкресенците да изпратят свои братя в Константинопол и Тракия. След гибелта на свещеник Рафаил Попов за ръководещ Католическата черква от източен ритуал е назначен свещеник Нил Изворов, който съставлява ползите на българските католици пред турските управляващи.
През 1883 година, с указ от Рим Конгрегацията за разпространяване на вярата издига два викариата - за Тракия и Македония, със съответните епископи - Михаил Петков и Лазар Младенов. По време на Първата международна война и след нея доста от правилните на тези епархии са принудени да се преселят в България.
През 1925 година, папа Пий XI взема решение да назначи апостолически визитатор на Светия трон в България и изпраша монс. Анджело Ронкали.
Бъдещият папа Йоан ХХIII от 1925 година до 1934 година е апостолически пратеник в България с задачата, поверена му от папата, да провежда живота на Католическата черква от източен ритуал. С негово подпомагане, през 1926 година, Рим основава Католическата апостолическа екзархия със седалище София. На 31 юли същата година, за първи апостолически екзарх е назначен свещеник Кирил Куртев.
За един интервал от време тази служба е изпълнявана от свещеник Йоан Гаруфалов, а след неговата гибел още веднъж е назначен свещеник Кирил Куртев. Същият интервал е белязан с преследването на Католическата черква в България от комунистическия режим и съвсем всички свещеници минават през пандизите. След гибелта на Кирил Куртев е назначен архиепископ Методий Cтpaтиев.
В момента Католическата апоcтoлическа екзархия има към 20 енории в цялата страна обслужвани от 18 свещеници. В нея работят монашеските общества на отците Успенци, Възкресенци, Салезиани, Кармилити и монахините-сестри Кармилитки, Евхаристинки, Облатки. Работят и модерни общности на богопосветен живот – като Фоколарини от Марииното дело, терциари на остарели ордени като Доминиканския, написа още „ Ватикан нюз ”. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ