Пантелей Мемцов е председател на Общинския съвет в Чепеларе и

Пантелей Мемцов е ръководител на Общинския съвет в Чепеларе и ръководител на Регионална туристическа организация „ Родопи “. Работи в туристическия отрасъл от 1982 година и тдърди, че за 38 години не помни толкоз тежка обстановка. „ Правили сме туризъм при режим на ток, на вода, само че такова знамение не е било “, твърди специалистът пред novapress.bg.

- Г-н Мемцов, по какъв начин се отразява до този миг рецесията в бранш „ Туризъм “, поради пандемията?

- Няма отрасъл в стопанската система на България, който да е обиден на 100% от пандемията от ковид, както е туристическата промишленост. Световна организация по туризъм също сочи, че той ще бъде най – засегнатият бранш и ще загуби 50% от своите доходи през идната година. Освен това секторът генерира в допълнение стопански действия свързани с обезпечаването на туристическия артикул, като: превоз – въздушен, морски, железопътен и сухопътен, браншове от земеделието, като – отглеждане на животни, а също по този начин и хранително-вкусова индустрия, лека индустрия, строителство и други.

- Адекватна ли е мярката 60/40 на страната и използвана ли е за работещите в бранша?

- Изпратили сме писмени оферти с цялата философия от ограничения за избавяне на туризма до министър Николина Ангелкова и шефа на Комисията по туризъм в Народното събрание Петър Кънев. Предложенията са изпратени на първо време от Българската туристическа камара, а след това съвсем идентични оферти изпратиха и от БХРА до министър-председателя Бойко Борисов и още веднъж до Петър Кънев.

- Какво прадлагате вие?

- Ние настояваме страната да поеме цялата прехрана на чиновниците, в това число и осигуровките, като заплатите бъдат понижени на 60% от сегашните трудови хонорари. По този метод тежестта върху страната е същата, в случай че тези хора са на Бюрото по труда. Но с тази мярка те ще бъдат непокътнати във компаниите, където работят, с цел да може след края на пандемията обектите да проработят генерирайки доходи, част от които са заплащания към страната във видна налози и такси.

Добре е да се замразят и разсрочат във времето заеми на физически и юридически лица към банки и други финансови институции. Важно е да се подхващат незабавни ограничения за поощряване на българския (вътрешен) туризъм, като се дават на българки жители ваучери за настаняване за отмора в български хотели на наша територия.

За държавните и общинските чиновници това напълно зависи от волята на страната и общините. Необходим е и сложен метод за понижаване на таксите за въздушен транспорт (чартърни полети), като страната взе участие с отчасти финансиране на цената на чартърите. Това са рационални оферти, от които се вижда, че бранш „ Туризъм “ не желае да получава пари, а солидарно да се поеме от всички тежестта, с цел да може туристическия бизнес да е подготвен, когато отмине спешната обстановка да възобнови активността си.

- Туризмът образува сериозен % от Брутният вътрешен продукт, какви ще са действителните загуби за страната?

- Туризмът е от стратегическо значение за българската стопанска система, поради многопластовото влияние върху икономическия напредък, трудовата претовареност и общественото развиване. Неговия принос, като основен за българската стопанска система бранш, обезпечава към 12% от Брутният вътрешен продукт и повече от 11% от работните места в страната. Загубите са големи, като те се показват в липсана доходи към бизнеса и страната, както и на загуба на работни места.

- Колко години ще се възвръща браншът?

- Ако бъдат подхванати съответни ограничения и тежестта на обстановката бъде споделена от бизнес и институции, възобновяване на активността на туристическия отрасъл ще трае от три до пет години, с цел да се възвърнат икономическите индикатори от 2019 година. Тук би трябвало да се регистрира и това, че българският туризъм е обвързван с икономическите процеси, които протичат в Европа и света.

*Източник: https://novapress.bg/