42% преживяемост при ранен рак на панкреаса
Панкреасът подкрепя храносмилането, като основава ензими, които оказват помощ за разграждането на храните в храносмилателния тракт. Ракът на панкреаса е заболяване, което рядко визира хора под 40 годишна възраст. Той се образува, когато здравите кафези в панкреаса стопират да действат вярно и нарастват безотговорно. Натрупването на тези кафези най-често образуват израстък, който с времето се уголемява, а клетките му се популяризират и в други елементи на тялото. В взаимозависимост от това дали карциномът е почнал развиването си от ендокринната или екзокринната част на панкреаса той бива ендокринен или екзокринен. Първият се среща относително рядко, в към 1% от случаите. Редки са и саркомите и лимфомите в панкреаса.
Най-честият карцином на панкреаса, който визира над 75% от случаите е екзокринен вид рак, който се развива в главата или шията на панкреаса и по-специално в каналчетата, които придвижват питателните ензими и бикарбонати. Останалите близо 25% се развиват в другите елементи на панкреаса - тяло и опашка. Напоследък все по-често се следи форма на панкреатичен израстък, който образува гъста течност (муцина) и въпреки и незлокачествен първоначално си, в случай че не се лекува в точния момент, може да се трансформира в злокачествено заболяване.
Поради неналичието на очевидна симптоматика и липса на скринингови стратегии, ракът на панкреаса се открива в множеството случаи в напреднал етап, при който медицината рядко предлага сполучлива опция за лекуването му. Поради това той е измежду водещите аргументи за гибел, породени от онкологични болести и учените интензивно се пробват да намерят ранни белези за стартирал патогенен развой в тази област, с цел да подобрят преживяемостта и прогнозата на засегнатите пациенти. До момента, за жалост, няма надеждни проби, които да открият карцинома при безсимптомни хора. Затова си заслужава да се прегледат някои ранни признаци, които могат да насочат вниманието освен на лекарите, само че най-много на пациентите в тази посока и да ги насочат към по-специализирани проучвания.
Основни признаци
Ракът на панкреаса не постоянно предизвиква признаци в по-ранните стадии. Въпреки това, откакто туморът нарасне по мярка или ракът се популяризира отвън панкреаса, могат да се появят неспецифични признаци. Един от първите такива е жълтеницата или пожълтяването на кожата и склерите на окото. Други признаци могат да са: намаляване, загуба на вкус, гадене, повръщане, коремна болежка или болежка в гърба, увеличаване на черния дроб или жлъчния мехур и дълбока венозна тромбоза. Макар и рядко, ракът на панкреаса може да аргументи диабет, тъй като нарушава клетките, които създават инсулин, само че противоположната връзка е по-често представена, а точно: диабет вид 2 се води като рисков фактор за появяването на този карцином, наедно с тютюнопушенето.
Ранни признаци
Много постоянно пациентите не демонстрират признаци, до момента в който туморът не нарасне или не се популяризира отвън панкреаса. И тук жълтеницата е призната като ранен признак, дружно с прилежащите й характерни проявления като: бледи или мазни изпражнения, тъмна урина и сърбяща кожа. Друг ранен знак може да е дълбоката венозна тромбоза , изключително, в случай че е съчетана с упоменатите към този момент признаци.
Въпросните симптоми би трябвало да се одобряват с ангажимента, че сами по себе си не са характерен индикатор за рак на простатата и могат да участват като симптоматика на редица други болести, неразположения с не продължителен темперамент или просто диетична неточност. Но продължаващата с времето симптоматика би трябвало да бъде съветвана със здравен експерт, тъй като от това може да зависи по-нататъшното развиване на който и да е патогенен развой в абдоминалната (коремната) област.
Диагностика и стадиране
При съмнения за рак на панкреаса, лекарят може да предприеме разнообразни диагностични дейности, с цел да удостовери или отхвърли диагнозата. Те включват:
нагледно проучване: рентгенова фотография, ултразвук, ангиография, ядреномагнитен резонанс (ЯМР) и/или компютърна томография (КТ);
кръвни проби: най-често се ревизира чернодробната функция; пускат се и туморни маркери;
биопсии: през кожата (перкутанна), ендоскопска или хирургична.
Ако се удостовери диагнозата карцином на панкреаса и откакто биопсията откри какъв вид е, следва стадиране.
Първи етап нормално се открива инцидентно, тъй като при него пациентите нямат признаци. Той се дефинира от размера на туморната групировка, която е или до 2 см, или сред 2 и 4см. В този етап ракът не е публикуван нито в лимфните възли, нито на друго място в организма.
Втори етап . Ако туморът е блокирал панкреаса, в този етап пациентите могат да проявят признаци, които най-често са свързани с пожълтяване на кожата и загуба на вкус . В този етап е особено, че туморът или е повишен до над 4 см, или е запазил размерите си от първи етап, само че към този момент е обхванал до 3 местни лимфни възела, без да се е популяризирал на друго място.
Трети етап . В този етап туморът може да продължава да е дребен (до 4см), само че характерното при него е, че раковите му кафези са обхванали повече от 4 лимфни възли. Ако туморът се е уголемил и е увеличен отвън панкреаса към околните кръвоносни съдове, даже да не е засегнал лимфната система, той отново се стадира като трети.
Симптомите, които най-често се следят в този етап са коремна болежка или болежка в гърба, гадене и повръщане.
Четвърти етап . В него към този момент се следи увеличаване на черния дроб или на жлъчния мехур, гаденето и повръщането стават постоянно събитие, съпроводено с неналичието на вкус , и поради ангажирането на кръвоносни съдове, може да се следи и дълбока венозна тромбоза .
Туморът в този етап към момента може да не е обхванал лимфните възли, само че клетките му са се популяризирали в други органи на тялото, без значение дали участват в лимфната система. По тази причина към общите признаци могат да се прибавят и такива, които дават отговор на мястото на метастазата, например в случай че ракът се е популяризирал в гръбначния дирек, пациентът може да демонстрира болки в гръбнака.
Прогноза
Прогнозата при болните с напреднал рак на панкреаса е като цяло песимистична, само че актуалната медицина работи интензивно в опита да удължи 5-годишната преживяемост., взети от Американската ракова асоциация демонстрират проценти преживяемост след диагностицирането и стадирането на заболяването, без да се вземе поради самостоятелният отговор на всеки пациент от приложената терапия. По тази причина цифрите са осреднени и изискват по-задълбочен разбор, само че като цяло междинната преживяемост за всички стадии е 11%, които включват 42% преживяемост при израстък, който не е публикуван в прилежащи тъкани и лимфни жлези, 14% при израстък, който е засегнал близки структури и едвам 3% при предплатил карцином с далечни метастази.
Най-честият карцином на панкреаса, който визира над 75% от случаите е екзокринен вид рак, който се развива в главата или шията на панкреаса и по-специално в каналчетата, които придвижват питателните ензими и бикарбонати. Останалите близо 25% се развиват в другите елементи на панкреаса - тяло и опашка. Напоследък все по-често се следи форма на панкреатичен израстък, който образува гъста течност (муцина) и въпреки и незлокачествен първоначално си, в случай че не се лекува в точния момент, може да се трансформира в злокачествено заболяване.
Поради неналичието на очевидна симптоматика и липса на скринингови стратегии, ракът на панкреаса се открива в множеството случаи в напреднал етап, при който медицината рядко предлага сполучлива опция за лекуването му. Поради това той е измежду водещите аргументи за гибел, породени от онкологични болести и учените интензивно се пробват да намерят ранни белези за стартирал патогенен развой в тази област, с цел да подобрят преживяемостта и прогнозата на засегнатите пациенти. До момента, за жалост, няма надеждни проби, които да открият карцинома при безсимптомни хора. Затова си заслужава да се прегледат някои ранни признаци, които могат да насочат вниманието освен на лекарите, само че най-много на пациентите в тази посока и да ги насочат към по-специализирани проучвания.
Основни признаци
Ракът на панкреаса не постоянно предизвиква признаци в по-ранните стадии. Въпреки това, откакто туморът нарасне по мярка или ракът се популяризира отвън панкреаса, могат да се появят неспецифични признаци. Един от първите такива е жълтеницата или пожълтяването на кожата и склерите на окото. Други признаци могат да са: намаляване, загуба на вкус, гадене, повръщане, коремна болежка или болежка в гърба, увеличаване на черния дроб или жлъчния мехур и дълбока венозна тромбоза. Макар и рядко, ракът на панкреаса може да аргументи диабет, тъй като нарушава клетките, които създават инсулин, само че противоположната връзка е по-често представена, а точно: диабет вид 2 се води като рисков фактор за появяването на този карцином, наедно с тютюнопушенето.
Ранни признаци
Много постоянно пациентите не демонстрират признаци, до момента в който туморът не нарасне или не се популяризира отвън панкреаса. И тук жълтеницата е призната като ранен признак, дружно с прилежащите й характерни проявления като: бледи или мазни изпражнения, тъмна урина и сърбяща кожа. Друг ранен знак може да е дълбоката венозна тромбоза , изключително, в случай че е съчетана с упоменатите към този момент признаци.
Въпросните симптоми би трябвало да се одобряват с ангажимента, че сами по себе си не са характерен индикатор за рак на простатата и могат да участват като симптоматика на редица други болести, неразположения с не продължителен темперамент или просто диетична неточност. Но продължаващата с времето симптоматика би трябвало да бъде съветвана със здравен експерт, тъй като от това може да зависи по-нататъшното развиване на който и да е патогенен развой в абдоминалната (коремната) област.
Диагностика и стадиране
При съмнения за рак на панкреаса, лекарят може да предприеме разнообразни диагностични дейности, с цел да удостовери или отхвърли диагнозата. Те включват:
нагледно проучване: рентгенова фотография, ултразвук, ангиография, ядреномагнитен резонанс (ЯМР) и/или компютърна томография (КТ);
кръвни проби: най-често се ревизира чернодробната функция; пускат се и туморни маркери;
биопсии: през кожата (перкутанна), ендоскопска или хирургична.
Ако се удостовери диагнозата карцином на панкреаса и откакто биопсията откри какъв вид е, следва стадиране.
Първи етап нормално се открива инцидентно, тъй като при него пациентите нямат признаци. Той се дефинира от размера на туморната групировка, която е или до 2 см, или сред 2 и 4см. В този етап ракът не е публикуван нито в лимфните възли, нито на друго място в организма.
Втори етап . Ако туморът е блокирал панкреаса, в този етап пациентите могат да проявят признаци, които най-често са свързани с пожълтяване на кожата и загуба на вкус . В този етап е особено, че туморът или е повишен до над 4 см, или е запазил размерите си от първи етап, само че към този момент е обхванал до 3 местни лимфни възела, без да се е популяризирал на друго място.
Трети етап . В този етап туморът може да продължава да е дребен (до 4см), само че характерното при него е, че раковите му кафези са обхванали повече от 4 лимфни възли. Ако туморът се е уголемил и е увеличен отвън панкреаса към околните кръвоносни съдове, даже да не е засегнал лимфната система, той отново се стадира като трети.
Симптомите, които най-често се следят в този етап са коремна болежка или болежка в гърба, гадене и повръщане.
Четвърти етап . В него към този момент се следи увеличаване на черния дроб или на жлъчния мехур, гаденето и повръщането стават постоянно събитие, съпроводено с неналичието на вкус , и поради ангажирането на кръвоносни съдове, може да се следи и дълбока венозна тромбоза .
Туморът в този етап към момента може да не е обхванал лимфните възли, само че клетките му са се популяризирали в други органи на тялото, без значение дали участват в лимфната система. По тази причина към общите признаци могат да се прибавят и такива, които дават отговор на мястото на метастазата, например в случай че ракът се е популяризирал в гръбначния дирек, пациентът може да демонстрира болки в гръбнака.
Прогноза
Прогнозата при болните с напреднал рак на панкреаса е като цяло песимистична, само че актуалната медицина работи интензивно в опита да удължи 5-годишната преживяемост., взети от Американската ракова асоциация демонстрират проценти преживяемост след диагностицирането и стадирането на заболяването, без да се вземе поради самостоятелният отговор на всеки пациент от приложената терапия. По тази причина цифрите са осреднени и изискват по-задълбочен разбор, само че като цяло междинната преживяемост за всички стадии е 11%, които включват 42% преживяемост при израстък, който не е публикуван в прилежащи тъкани и лимфни жлези, 14% при израстък, който е засегнал близки структури и едвам 3% при предплатил карцином с далечни метастази.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ